Спестете ни мнението си за Путин и Тръмп, експертизата си по отношение на влаковите катастрофи, тениса, голите снимки на учители и дори компетентното си мнение за разхода на гориво и (не)удобствата във военните самолети „Спартан“. Не се нуждаем от постовете ви – това са теми с изтекъл срок на годност. Днес вече искаме да чуем какво мислите за машинното гласуване!
Вероятно не сме единственият народ на света, който има уникалната способност да дъвче яростно в продължение на няколко дни подобни най-често безсмислени „дъвки“, но със сигурност сме сред първенците в това отношение. Основната арена на „сблъсъка“ са социалните мрежи, а сериозен принос обикновено имат сутрешните, следобедните, вечерните и всякакви други обозначени според момента от денонощието телевизионни блокове.
Тема на друг и по-сериозен разговор е огромното разделение, за което са признак ежедневните ни кавги под почти всяка „стена“ във Facebook, провокирани от най-различни и понякога незначителни въпроси. Разделенията отдавна не се изчерват само с такива между „червени“ и „сини“, останали в аналоговото минало, нито дори с вечната битка между русофили и русофоби, еволюирала днес до взаимни обвинения в „хибридна“ мотивация зад всяка дума. Те са част от пейзажа и често представляват основа за по-конкретни виртуални боричкания, но по-изумителна е способността ни да хабим ежедневно обществена енергия и да се „връзваме“ на типични „медийни дъвки“, които дори не помним два дни по-късно – спомнете си например за кърменето в мола. Гореща обществено значима тема, по която в крайна сметка се изказа дори тогавашният премиер Бойко Борисов.
Дъвката (съвсем правилно този тип въпроси често са наричани и „димки“ заради свойството им да ни замъгляват и покрай тях да пропускаме важните новини и обществени въпроси) в социалните мрежи и сутрешните блокове от последните няколко седмици беше фундаменталният въпрос с какъв самолет ще пътува държавният глава Румен Радев до Брюксел. Президентът отдавна отиде до белгийската столица и се върна обратно, но на въпроса какво точно си говори той с европейските лидери беше отделено значително по-малко медийно и обществено внимание от това с какво летателно средство беше взето разстоянието, колко точно време продължи полета, удобни ли бяха седалките и дали случайно бившият командир на българските ВВС не е „шофирал“ (по Валери Симеонов) сам „Спартан“-а.
Не че технологията за упражняване правото на гласуване е толкова маловажен въпрос, но със сигурност това е по същество един от най-незначитените проблеми на българската демокрация и обществото ни като цяло. Подобен въпрос би трябвало в нормална ситуация да мине в средата на новинарските емисии и толкова. Когато разсъждаваме над реалната значимост на темите е хубаво винаги да си задаваме въпроса – колко сериозен житейски проблем на максимален брой български граждани ще се реши с разнищването на съответния казус. Категорично твърдя, че с въвеждането на машини в 500, 5000 или 12 000 секции за гласуване, успоредно с обикновените хартиени бюлетини, няма да бъде решен нито един съществен проблем на българския народ.
Но защо пък да не забравим кого точно ще трябва да избираме, какво ни предлага той, какво от обещанията си досега е изпълнил, в каква степен адресира нашите реалните проблеми и какви решения ни пробутва… и да не поговорим как точно да му връчим властта – с химикалка или с натискане на бутон? Дали ще има машини за гласуване все още е отворен въпрос, но машината за дъвкане на (в най-добрия случай) странични въпроси е в изправност и работи на пълни обороти. Обичайните експерти обикалят студията от ранни зори, като и до днес все още науката не може да даде отговор как е възможно проф. Михаил Константинов да стигне за пет минути от ефира на „Нова телевизия“ до този на „бТВ“. Темата запълва обедните емисии, следобедните блокове и централните новини, а малко по-късно, вече поуморен, но пък зареден с ентусиазъм заради евентуалната среща с някоя плеймейтка в гримьорната, професорът ни чака на стола на Милен Цветков.
Още през 2014-та година в кодекса „Манолова“ депутатите от 42-рото Народно събрание залагат, че на първите избори след президентските през 2016-та година ще трябва да се предостави възможност за машинно гласуване във всички секции в страната и чужбина. Следващият парламент прави куп промени в Изборния кодекс, който и без това е един от най-редактираните закони през годините, но не променя тази разпоредба. От ЦИК твърдят, че са сигнализирали за потенциалния проблем, но някой сериозно да си спомня да ги е чул да излязат с позиция? Правителството пък по традиция дава по-малко пари от онези, които отделните институции искат от него и така проблемът е заглушен от теми като гореспоменатите, докато „изведнъж“ не изниква след президентските избори през миналата година и по-конкретно – след насрочването на дата за нов парламентарен вот. Централната избирателна комисия решава да изтълкува закона по спорен начин и да определи, че машинно гласуване няма да има във всяка секция, а отново само в 500, а част от бившите законодатели от своя страна обжалват решението на изборната администрация в съда. Той пък се произнася в полза на жалбоподателите и защитници на машинното гласуване. Това доведе до свикване на спешно заседание в сградата на Министерския съвет, а след него стана ясно – държавата ще направи необходимото, за да осигури нужните 13 000 машини. Но дори да не го стори, какво от това?
Не ме разбирайте погрешно – по принцип нямам нищо против да гласуваме чрез машини (да не се бърка с електронно гласуване). Това е метод за гласуване, който се използва и на други места в света, макар някой от тях, като например Холандия, да дават крачка назад. Със сигурност машините ще улеснят работата на изборната администрация, най-вече на секционните избирателни комисии, които трябва да преброят правилно всички подадени преференции и това да стане в максимално кратки срокове. Машината би свършила тази работа вместо тях и то, ако руските хакери спят в този момент, вероятно без грешки. Изборите обаче се правят не за улеснение на изборната администрация, както впрочем и данъчната система не би трябвало да се конструира така, че да и е по-лесно на данъчната администрация – нали не сте забравили, че един от аргументите за налагането и продължаващото използване на плосък данък е „по-лесното му администриране“. Спорен въпрос е дали гласуването чрез машини ще бъде по-лесно за мнозинството български граждани или натискането на бутони по машината няма да им отнеме на практика повече време от стандартното поставяне на знак Х и V върху хартиената бюлетина. Ако се колебаете как бихте се справили по-бързо вие, помислете втори път и за възрастните си родители. Единственият със сигурност доволен от последното развитие на ситуацията е собственикът на „Сиела Норма“ Иван Тодоров, който по традиция е единствен участник и съответно абониран печеливш в обществените поръчки за производство на машини за гласуване досега.
По-важният въпрос е заслужава ли си този казус цялата шумотевица, съдебните дела и медийни циркове, извънредните заседания на правителството и стотиците часове телевизионно време? Докато се чудим как да улесним изборната администрация (като същевременно я затрудняваме да изготви обществена поръчка за 13 000 машини и да проведе обучението за работа с тях на всички членове на секционни комисии), пропускаме далеч по-важни теми, които пряко и в много по-голяма и важна степен засягат живота на много повече български граждани. Има ли значение дали ще изберете „машинно“ или „хартиено“ например „левия“ Драгомир Стойнев, когато той продължава да ви предлага нови „облекчения за бизнеса“ и се отказва от премахването на вредния за българската икономика и мнозинството от българския народ плосък данък? Идеите на БСП да освободи от корпоративен данък няколко „бизнесмени“, като им предостави вратичката да запишат своите фирми на имената на децата си под 35-годишна възраст няма да станат по-малко вредни или по-леви, ако в родното на Корнелия Нинова село Крушовица гласуват с машини, а не с хартиени бюлетини. Същото важи и за поредната порция обещания за „намаляване на административната тежест за бизнеса“, от страна на неуспешния кандидат-президент на ГЕРБ Цецка Цачева тази сутрин.
С машинно гласуване няма да бъдат решени проблемите с огромната бедност в България, нито ще бъдат преодоляни все по-големите неравенства между бедни и богати. Няма да бъде подобрена все по-недостъпната и непълноценна здравна система, нито ще се промени порочната „пазарна“ система в образованието, превърнала знанието в „продукт“ и произвеждаща не пълноценни български граждани, а „човешки ресурс“. Едва ли ще бъдат решени и проблемите на българската правосъдна система, чувството за несправедливост, огромните демографски предизвикателствата и много други истински важни проблеми. Именно в тези въпроси би трябвало да е съсредоточено медийното и обществено внимание. Тези проблеми трябва да бъдат обсъждани от Ани Цолова до Милен Цветков. Тяхното решение очевидно изисква различни подходи и нови смели прогресивни решения от страна на политиците, а не онези, които ни се предлагат както от самонареченото ляво, така и от дясно от години. Но да предложиш прогресивна политика, която да подобри живота на мнозинството български граждани, е далеч по-сложно занимание от… дъвченето на дъвка.
