Едва половината 30 годишни американци печелят повече, отколкото родителите им когато са били на такава възраст, показва изследване, цитирано от Wall Street Journal. Това представлява огромен спад спрямо началото на 70-те години, когато приходите на почти всички в тази възрастова категория са надминавали тези на родителите им. Дори значително ускоряване на икономическия растеж в САЩ не би помогнал тази тенденция да бъде преобърната.
Икономисти и социолози от Станфорд, Харвард и Калифорнийския университет са изготвили измервател за икономическите аспекти на т. нар. „американска мечта“, и са установили, че тя тя става все по-ефимерна. Използвайки данни от данъчните служби и преброяванията, учените са сравнили реалните доходи на 30 годишните след 1970 г. През тази година 92% от американците на тази възраст са печелели повече от родителите си, когато са били на 30. През 2014 г. Този дял е спаднал до 51 на сто.
Родителите ми смятаха, че Америка е мястото, където децата им ще могат да се справят по-добре, отколкото тях. Това е било важен фактор за решението им да дойдат тук“, отбелязва Рай Чети, икономист от Университета Станфорд. Семейството му е емигрирало от Индия в САЩ, когато той е бил деветгодишен.
Макар да има много дефиниции за „американската мечта“, възможността бедния да забогатее е един от факторите, който икономистите могат да измерят прецизно. Процентът на младите хора, печелещи повече от родителите си, е спаднал рязко между 1970 и 1992 г. до 58 на сто. Следващото десетилетие е останал стабилен, но след 2002 г. отново е започнал да спада.
Изследването не извежда специфична причина за спадащите възможности на младите американци, но посочва като основни фактори цялостното забавяне на икономическия растеж през периода, и най-вече разширяващото се неравенство на доходите между богатите и останалата част от обществото. „Заплатите на средната класа стагнират. При тази ситуация е много трудно за децата да се справят по-добре от родителите си“, отбелязва Чети.
Той е автор на редица изследвания за бедността и социалната мобилност – проблеми, които привличат все повече внимание от всички страни на политическия спектър. Неговите проучвания са установили, че възможността за преминаването в по-висока социална категория зависи значително както от правителствените политики, както смятат много демократи, така и от стабилните семейства с двама родители, което пък често се изтъква от републиканците.
Заедно с колегите си от Харвард и Калифорнийския университет Чети е открил, че най-голям спад на възможността децата да печелят повече от родителите си се наблюдава в Средния Запад – индустриален регион, който пострада тежко от конкуренцията на страни от Япония и Китай, както и от технологичните промени в производството. В национален мащаб при мъжете спадът на възможностите е по-рязък – към 2014 г. едва 42% от 30 годишните мъже са печелели повече от родителите си на тази възраст.
Обръщането на тази тенденция би било изключително трудно, тъй като разпределението на доходите е наклонено в полза на богатите. Според изчисленията на икономистите ще е нужен устойчив икономически растеж от над 6%, актуализиран спрямо инфлацията, за да може САЩ да се върнат към ерата, в която децата са били по-богати от родителите си. След Втората световна война САЩ никога не са поддържали подобен растеж за продължителен период от време.
Дори ръст от 3.8% годишно, какъвто Доналд Тръмп обещава да постигне като президент, би повишил дела на печелещите повече от родителите си само от 51% до 62%. Освен това много икономисти са скептични, че икономиката на САЩ би могла да расте с повече от 2 на сто годишно.
Авторите на изследването призовават правителството да предприеме по-сериозни мерки за намаляване на неравенството и за подсигуряване на това ползите от икономическия растеж да са насочени към средната класа и бедните. Икономистите дават за пример мерки като увеличаване на доходите на работещите бедни чрез промени в данъчните кредити, подобряване на образованието още от началните училища, както и оказване на помощ на бедни семейства да се преместят в региони с по-висока социална мобилност. Данъчна реформа, която да прехвърли тежестта към по-богатите, също би могла да помогне, смятат икономистите.
