На фона на следизборното възмущение, извиненията и изкупителните жертви, върху които се фокусират поддръжниците на Клинтън и масмедиите, се откроява един преобладаващ урок за Демократическата партия – Бърни Сандърс щеше да победи Доналд Тръмп.
Поддръжниците на Сандърс цитират тази хипотеза като аргумент за исканията си за промяна в Демократическата партия. Поддръжниците на Клинтън от своя страна я отричат, за да избегнат поемането на отговорност за издигането на неуспешен кандидат.
Те заявяват, че Сандърс е твърде либерален. В свои коментар за сайта Mother Jones Кевин Дръм изтъква това като причина за убеждението си, че сенаторът от Вермонт е щял да загуби категорично от Тръмп. Huffington Post също публикува подобен материал през миналата седмица. Подобни мнения се публикуват редовно след изборите, както се публикуваха и през целия изборен сезон.
Представата, че Сандърс щеше да загуби от Тръмп заради прекомерна либералност е безпочвена. Тръмп победи без особена подкрепа от републиканския елит. Същевременно Клинтън бе подкрепена от десетки изтъкнати републиканци, но това не ѝ донесе нищо. Привлекателността на Тръмп беше основана на това, че е аутсайдер. Същевременно привлекателността на Клинтън за хора от вътрешните кръгове и на двете партии отблъсна гласоподавателите от тези демографски групи, от които тя се нуждаеше, за да спечели президентството.
Биографията на Клинтън е пълна със скандали и корупция, подхранвани от уклончивата ѝ природа. Мантри на десницата като „Корумпираната Хилари“ и „Хилари за затвора“ никога не биха могли да бъдат приложени за Сандърс, който получава похвали за почтеността си дори от републиканците.
„Уважавам Бърни Сандърс, защото е честен и откровен“, заявява сенатор Тед Круз в интервю за MSNBC. „Философиите ни се различават, но Бърни е честен човек“, отбелязва от своя страна сенатор Джон Маккейн. „Смятам, че той е автентичен човек. Мисля че е честен мъж“, заявява Мит Ромни, който беше републиканския кандидат за президент през 2012 г. Консерваторът и бивш водещ по Fox News Глен Бек признава, че „Бърни Сандърс поне е честен за това кой е“.
Сандърс е повсеместно уважаван и тачен от колегите си, защото е оставал верен на принципите си, независимо кой правителствен агент или корпорация са били несъгласни с него. Той има опит в работата и с двете партии, нужен, за да бъдат прокарани смислени реформи в интерес на обществото през дисфункционалния Конгрес.
Думи като „социалист“ и „радикал“ биват използвани, за да описват снизходително Сандърс, но същите етикети са били използвани и за други президенти, които в миналото са донасяли значителни промени и прогрес в Съединените щати. Либералните елити все още не успяват да проумеят тази реалност и не успяват да осъзнаят как Клинтън не успя да победи един от най-непопулярните кандидати за президент в модерната история, като междувременно успя да пропилее 1.2 млрд. долара за кампанията си.
Последните няколко години в Америка бяха помрачени то правителство, което не функционира добре, огромно увеличение на неравенството в полза на най-богатия 1%, както и постоянни войни и външни заплахи. Проблемите, пред които са изправени Съединените щати днес, изискват революционни действия. Отговорът на демократите на призивите за промяна бе да се обединят около Клинтън, която олицетворява статуквото. Гласоподавателите избраха единствения друг кандидат, който им предлагаше някакво подобие на предизвикателство към статуквото. За много гласуването за Тръмп бе единствено с мотива, че не е Клинтън.
На избирателите бе даден избор между политическата върхушка (Клинтън) и нещо ново (Тръмп). Едно скорошно предаване по MSNBC със Сандърс разкри, че предвид начина, по който неговата кандидатура би предизвикала статуквото в сравнение с тази на Тръмп, много избиратели биха предпочели Сандърс. Твърде жалко, че не получиха такава възможност.
About The Author
