В понеделник ДСБ съобщи, че е изключила от редиците си Петър Москов. Новината бе колкото очаквана, толкова и странна. Интересното при нея не е самият акт на изключване, а времето, когато става то.
Здравният министър Москов е в тежко разминаване с официалната партийна линия точно от година. ДСБ „излезе от властта” миналия декември, Москов остана в правителството. През март националното събрание на ДСБ не го изключи, макар да се чуха такива предложения. Лидерът Кънев отказа, афиширайки намерение да върне „заблудените братя” на десния бряг. „Съдбата на Москов е в неговите ръце. Като цивилизована партия не се занимаваме с личните решения на своите членове“, заяви и евродепутат Светослав Малинов.
ДСБ не изключи Москов и на събранието си миналия месец, когато правителството бе в оставка, но бе ясно, че на здравния министър още му се министерства. Москов тогава преговаряше за оставането си на поста ту с Патриотичния фронт (в случай, че вземе мандат), ту с ГЕРБ, от които в крайна сметка зависи всичко.
В същото време жалба срещу поведението му е внесена в арбитражната комисия на ДСБ още преди 6 месеца. „Барикада” научи, че е била оставена за разглеждане безсрочно – щяла да се дискутира, „ако му дойде времето”. Това време можеше да дойде, а можеше и не. Истината е, че независимо от медийното тръшкане („Как така Москов не е изключен от ДСБ!”), стара практика е членове на партии да оглавяват в лично качество министерства, без да ангажират съответната формация и да бъдат отстранявани.
През целия този период, т.е. в рамките на година, ДСБ плътно подкрепяше „политиката на здравния министър Москов”. Хем бяха против, че останал в правителството, хем аплодираха действията му. През февруари в Народното събрание бе гласуван вот на недоверие към кабинета заради политиката в здравеопазването. Вотът не успя, а най-пламенен защитник на Москов бе Радан Кънев. ДСБ и председателят му адвокатстваха на своя човек дори при миришещия отвсякъде скандал с ваксините.
Сега обаче очевидно „му е дошло времето” за отстраняване на Москов. Защо? Какво толкова се е случило? Според източници на „Барикада” случката е твърде интересна – Петър Москов е спряган за премиер при правителство с мандат на Реформаторския блок, което се договаря в момента. До ден-два името му ще бъде пуснато в оборот. Вероятността той да смени Борисов е малка, но се дискутира като вариант и ще бъде съобщен публично.
Именно този е вятърът, пред който бяга ДСБ. Москов е изключен точно заради това. Поради същата причина и Радан Кънев заяви в неделя, че ако се стигне до реформаторско правителство, ще отзове депутатите си. ДСБ иска да покаже, че няма нищо общо с цялата тази работа.
Другото е проза.
