Надпревара за Куба

След като подписа тази седмица ключово споразумение за сътрудничество с Хавана, Европейският съюз си осигури важно предимство в отношенията с все по-аткарктивния за чужди инвестиции Остров на свободата, особено на фона на неяснотата относно бъдещата политика на Доналд Тръмп по кубинското направление

Бруно Родригес и Федерика Могерини си разменят текстовете на споразумението след подписването му в Брюксел на 12 декември т.г.
Бруно Родригес и Федерика Могерини си разменят текстовете на споразумението след подписването му в Брюксел на 12 декември т.г.

В седмицата, когато се навършиха две години от началото на разрмазяването мужду Куба и САЩ, Европейският съюз дръпна напред в отношенията си с все по-атрактивния за чужди инвестиции остров, като подписа ключовно споразумение за сътрудничество с Хавана. Това дава силно предимство на 28-те от ЕС, най-вече на фона на неяснотата каква политика ще води по кубинското направление новият американски президент Доналд Тръмп, подхвърлил вече, че може и да ликвидира диалогичния подход на предшественика си Барак Обама. Ако Тръмп продължи конфронтационния подход, ЕС вече е готов да се възползва и да заеме цялата ниша.

Впрочем, и в САЩ, и в ЕС всички са наясно, че пълно връщане към старите времена на тотална вражда между Вашингтон и Хавана е нереалистично. Освен това пословичният бизнес нюх и прагматизъм на Тръмп няма как да го остави сляп за големите плюсове, които може да извлече американският бизнес от цялостното нормализиране на отношенията с Куба. Огромен е интересът на зърнопроизводителите от САЩ да продават продукцията си на острова и те имат доста сериозно лоби в Републиканската партия. Не по-малък е и интересът на американската фармацевтична промишленост към кубинските лекарства, много от които нямат аналог в света. Да не говорим за американските авиокомпании, които вече осъществяват по стотина полета на ден между различни градове в САЩ и в Куба, залагайки на перспективна търговия и туризъм.

Че големите американски компании не взимат много насериозно хард-заканите на Тръмп, личи и от споразумението, което тази седмица шефът на „Гугъл” Ерик Шмит подписа в Хавана. То предвижда подобряване на услугите на компанията му за острова. Същевременно стана известно, че пред финализиране е и договор за сътрудничество между General Electric и кубинското правителство. Очевидно е, че бизнесът предпочита да залага на очаквания за трезв прагматизъм у новата президентска администрация. И точно в такъв дух приема факта, че Тръмп си избра за държавен секретар досегашният бос на Exxon Mobile Рекс Тилерсън.

От друга страна обаче все пак сред президентските съветници фигурира и кубино-американецът Маурисио Клавер, който твърдо държи на запазването на американското ембарго срещу Куба. Така че неяснотата за бъдещите градуси на общуване между Вашингтон и Хавана се запазва.

От „Общата позиция” до новото споразумение

На този фон ЕС бърза сега да извлече своите дивиденти. Необходимо е да се припомни, че през 80-те и в началото на 90-те отношенията между Куба и тогавашната Европейска икономическа общност се развиваха доста интензивно. „Адвокатът” на Хавана пред Брюксел беше испанското социалистическо правителство на Фелипе Гонсалес, който поддържаше с кубинския лидер Фидел Кастро лично приятелство. Испанските хотелски вериги бяха първите, които пробиха в кубинския туризъм. Последваха ги френски и италиански. Интересите се разширяваха и в други сфери на сътрудничеството.

Испанският премиер Фелипе Гонсалес приветства Фидел Кастро по време на едно техническо кацане на самолета на кубинския лидер на летище Барахас в Мадрид през 1984 г.
Испанският премиер Фелипе Гонсалес приветства Фидел Кастро по време на едно техническо кацане на самолета на кубинския лидер на летище Барахас в Мадрид през 1984 г.

Напредъкът в деловите отношения Куба-ЕС обаче се спъна в идването на власт в Мадрид през 1996 г. на дясното правителство на Хосе Мария Аснар. Именно Аснар като нахъсен противник на кубинския модел стана инициатор на приемането през същата 1996-а на прословутата „Обща позиция” на ЕС. Тя синхронизираше европейската политика с американската и обвързваше развитието на отношенията с Хавана с цял списък от политически условия, смятани от кубинските власти за намеса във вътрешните работи.

Тази „Обща позиция” цели 20 години пречеше на разширяването на сътрудничеството. Тя обаче вече отиде в историята, след като на 12 декември т. г. в Брюксел висшата представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини и кубинският външен министър Бруно Родригес тържествено подписаха в присъствието на външните министри на 28-те широкообхватно споразумение за сътрудничество между ЕС и Куба.

Конкретната подготовката за това споразумение започна още през 2014-та, дори преди Барак Обама и Раул Кастро да обявят началото на нормализацията в кубинско-американските отношения. А сондажите между Хавана и Брюксел по тази тема са още по-отдавна – от 2008-ма, когато по време на тогавашното френско председателство на ЕС и от двете страни бе отчетено, че е необходимо изработването на актуална, прагматична и взаимоизгодна рамка за сътрудничество. Всъщност, ако върнем лентата още по-назад, ще видим, че първата инициатива за подобен документ идва от Хавана още през 1988-а – тогава Фидел Кастро вече е прозрял задаващото се разпадане на соцлагера и е дал старт на търсенето на алтернативни партньорства.

По време на гостуването си в Куба миналата година Франсоа Оланд гостува и в дома на Фидел Кастро
По време на гостуването си в Куба миналата година Франсоа Оланд гостува и в дома на Фидел Кастро

При подготовката на сегашното споразумение Могерини неколкократно посети Хавана, а кубински делегации – Брюксел. Допълнителен тласък даде и размяната на посещения на високо ниво например с Франция – Франсоа Оланд гостува в Куба през май 2015-а, а Раул Кастро бе в Париж през февруари т.г. В последните година-две Хавана бе посетена и от италианския премиер (сега вече бивш) Матео Ренци, и от външните министри на Германия, Великобритания, Испания – Франк-Валтер Щайнмайер, Филип Хамънд (също вече бивш), Хосе Мануел Гарсия Маргайо (и той бивш). Интензивността на тези контакти нарасна забележимо след започналото размразяване нежду Куба и САЩ – с нескривания стремеж на европейските лидери да не „изпуснат влака”, да не загубят позиции на острова пред очертаващото се нахлуване там на американския бизнес.

Наздравица между Раул Кастро и домакина му Франсоа Оланд през февруари т.г. в Елисейския дворец в Париж
Наздравица между Раул Кастро и домакина му Франсоа Оланд през февруари т.г. в Елисейския дворец в Париж

Ще задмине ли ЕС американците

Ето защо противоречивите сигнали, подавани сега от Тръмп, всъщност са допълнителен стимул и за ЕС като цяло, и за отделните му членки още по-енергично да трасират собствените си интереси на острова, да изпреварят американците, да укрепят и разширят досегашните си позиции, да се възползват от предимството, което са имали досега. Трябва да се има предвид също, че ЕС досега никога не е подкрепял американското ембарго, считайки го за нанасящо вреда върху живота на обикновените кубинци и върху интересите на трети страни.

Ненапразно тонът и на Могерини, и на кубинския ѝ колега Родригес при подписването на сегашното споразумение на 12 декември беше силно приповдигнат, а моментът бе отбелязан и от двамата като исторически. „Днес започва нова ера в нашите отношения и тя ще генерира нови пространства за сътрудничество,” каза Могерини. И подчерта: „С подписването на това споразумение се обезсилва „Общата позиция” от 1996-та. Връзките ни са дълбоки и силни, съвсем естествено е да сме много близо до Куба, която се променя и ЕС е с нея в този процес. Със споразумението получаваме възможността да издигнем отношенията си до едно ново ниво, отразяващото силните връзки, които ни обединяват.”

По отношение на неяснотите в новото американско ръководство Могерини беше категорична: „Ветровете от Вашингтон няма да повлияят по никакъв начин на отношенията между ЕС и Куба. Днес подписахме историческо споразумение. За пъри път в историята имаме очертана рамка за отношенията ни. Връзките ни са дълбоки и това ще продължи все така. Искам да подчертая: ЕС е загрижен от екстратериториалния ефект на санкциите срещу Куба, те засягат интересите не само на кубинците, но и нашите”.

Това е повече от очевидна подкрепа за неизменното кубинско настояване за отмяна на американското ембарго.

Реципрочност, уважение и ненамеса

Поставяните досега политически теми, съдържали се в „Общата позиция”, не изчезват от обсъжданите теми, но вече не се употребяват под формата на натиск. Брюксел счита, че сближаването с Хавана и засилването на търговския обмен при всички случаи постепенно ще повлияе и върху промените в Куба.

На свой ред кубинският външен министър Бруно Родригес също говори за „историческия характер” на отношенията с ЕС и на подписаното споразумение, припомняйки всички предшестващи етапи и изтъквайки, че „елиминирането на „Общата позиция” ни връща към нормализация на отношенията.” Като отбеляза, че споразумението с ЕС „отваря нови възможности”, Родригес не пропусна да подчертае, че пред тях „продължават да стоят пречките, издигани от икономическата, финансовата и търговска блокада на САЩ срещу страната ни”.

По отношение на САЩ кубинският външен министър каза: „Ще изчакаме реалните действия, за да очертаем перспективата в отношенията между САЩ и Куба, но потвърждавам волята на нашата страна да продължим да задълбочаваме връзките”. Според Родригес в съвременния контекст „е наложително изграждането на един демократичен и многополярен свят, за да бъде спасено човечеството”. В този смисъл световният мир и устойчивото развитие са взаимосвързани, също както и премахването на бедността, гарантирането на достоен живот за всяко човешко същество, контрола над ядрените оръжия, отговорността пред климатичните промени.

Родригес припомни и думите на кубинския президент Раул Кастро, че страната е отворена за изграждането на нов етап в отношенията с ЕС на базата на взаимното уважение и реципрочността. „Незавсимо от екстратериториалното прилагане на американската блокада срещу Куба, налице са възможности и условия ЕС и страните, членуващи в него, да получат една по-голяма тежест в нашите планове за развитие,” недвусмислено изтъкна кубинският първи дипломат.

На пресконференцията след подписването на споразумението в Брюксел испански журналист попита Бруно Родригес как ще повлияят на прилагането на документа исканията на ЕС по темата за човешките права. Кубинският външен министър отговори: „Единственият човек, който употреби днес тук думата „искания”, сте вие. Пътят, който ни доведе до това споразумение, е път на пълно взаимно уважение, на ненамеса във вътрешните работи и на реципрочност. Има области, в които са налице дълбоки различия, преди всичко в политическите теми. Куба е горда с постигнатото в тази сфера, със своите признати на световно ниво резултати по много въпроси, свързани с човешките права. Човешките права са универсални, взаимнозависими, трябва да бъдат упражнявани наравно от всички хора, включително от малцинствата. Отговорност на правителствата е да гарантират пълното им упражняване не само като политически и граждански права, но и като икономически”. Поради това, както поясни министър Родригес, в Куба има загриженост относно човешките права в Европа и САЩ.

 

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар