В седмицата, когато се навършиха две години от началото на разрмазяването мужду Куба и САЩ, Европейският съюз дръпна напред в отношенията си с все по-атрактивния за чужди инвестиции остров, като подписа ключовно споразумение за сътрудничество с Хавана. Това дава силно предимство на 28-те от ЕС, най-вече на фона на неяснотата каква политика ще води по кубинското направление новият американски президент Доналд Тръмп, подхвърлил вече, че може и да ликвидира диалогичния подход на предшественика си Барак Обама. Ако Тръмп продължи конфронтационния подход, ЕС вече е готов да се възползва и да заеме цялата ниша.
Впрочем, и в САЩ, и в ЕС всички са наясно, че пълно връщане към старите времена на тотална вражда между Вашингтон и Хавана е нереалистично. Освен това пословичният бизнес нюх и прагматизъм на Тръмп няма как да го остави сляп за големите плюсове, които може да извлече американският бизнес от цялостното нормализиране на отношенията с Куба. Огромен е интересът на зърнопроизводителите от САЩ да продават продукцията си на острова и те имат доста сериозно лоби в Републиканската партия. Не по-малък е и интересът на американската фармацевтична промишленост към кубинските лекарства, много от които нямат аналог в света. Да не говорим за американските авиокомпании, които вече осъществяват по стотина полета на ден между различни градове в САЩ и в Куба, залагайки на перспективна търговия и туризъм.
Че големите американски компании не взимат много насериозно хард-заканите на Тръмп, личи и от споразумението, което тази седмица шефът на „Гугъл” Ерик Шмит подписа в Хавана. То предвижда подобряване на услугите на компанията му за острова. Същевременно стана известно, че пред финализиране е и договор за сътрудничество между General Electric и кубинското правителство. Очевидно е, че бизнесът предпочита да залага на очаквания за трезв прагматизъм у новата президентска администрация. И точно в такъв дух приема факта, че Тръмп си избра за държавен секретар досегашният бос на Exxon Mobile Рекс Тилерсън.
От друга страна обаче все пак сред президентските съветници фигурира и кубино-американецът Маурисио Клавер, който твърдо държи на запазването на американското ембарго срещу Куба. Така че неяснотата за бъдещите градуси на общуване между Вашингтон и Хавана се запазва.
От „Общата позиция” до новото споразумение
На този фон ЕС бърза сега да извлече своите дивиденти. Необходимо е да се припомни, че през 80-те и в началото на 90-те отношенията между Куба и тогавашната Европейска икономическа общност се развиваха доста интензивно. „Адвокатът” на Хавана пред Брюксел беше испанското социалистическо правителство на Фелипе Гонсалес, който поддържаше с кубинския лидер Фидел Кастро лично приятелство. Испанските хотелски вериги бяха първите, които пробиха в кубинския туризъм. Последваха ги френски и италиански. Интересите се разширяваха и в други сфери на сътрудничеството.
Напредъкът в деловите отношения Куба-ЕС обаче се спъна в идването на власт в Мадрид през 1996 г. на дясното правителство на Хосе Мария Аснар. Именно Аснар като нахъсен противник на кубинския модел стана инициатор на приемането през същата 1996-а на прословутата „Обща позиция” на ЕС. Тя синхронизираше европейската политика с американската и обвързваше развитието на отношенията с Хавана с цял списък от политически условия, смятани от кубинските власти за намеса във вътрешните работи.
Тази „Обща позиция” цели 20 години пречеше на разширяването на сътрудничеството. Тя обаче вече отиде в историята, след като на 12 декември т. г. в Брюксел висшата представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини и кубинският външен министър Бруно Родригес тържествено подписаха в присъствието на външните министри на 28-те широкообхватно споразумение за сътрудничество между ЕС и Куба.
Конкретната подготовката за това споразумение започна още през 2014-та, дори преди Барак Обама и Раул Кастро да обявят началото на нормализацията в кубинско-американските отношения. А сондажите между Хавана и Брюксел по тази тема са още по-отдавна – от 2008-ма, когато по време на тогавашното френско председателство на ЕС и от двете страни бе отчетено, че е необходимо изработването на актуална, прагматична и взаимоизгодна рамка за сътрудничество. Всъщност, ако върнем лентата още по-назад, ще видим, че първата инициатива за подобен документ идва от Хавана още през 1988-а – тогава Фидел Кастро вече е прозрял задаващото се разпадане на соцлагера и е дал старт на търсенето на алтернативни партньорства.
При подготовката на сегашното споразумение Могерини неколкократно посети Хавана, а кубински делегации – Брюксел. Допълнителен тласък даде и размяната на посещения на високо ниво например с Франция – Франсоа Оланд гостува в Куба през май 2015-а, а Раул Кастро бе в Париж през февруари т.г. В последните година-две Хавана бе посетена и от италианския премиер (сега вече бивш) Матео Ренци, и от външните министри на Германия, Великобритания, Испания – Франк-Валтер Щайнмайер, Филип Хамънд (също вече бивш), Хосе Мануел Гарсия Маргайо (и той бивш). Интензивността на тези контакти нарасна забележимо след започналото размразяване нежду Куба и САЩ – с нескривания стремеж на европейските лидери да не „изпуснат влака”, да не загубят позиции на острова пред очертаващото се нахлуване там на американския бизнес.
Ще задмине ли ЕС американците
Ето защо противоречивите сигнали, подавани сега от Тръмп, всъщност са допълнителен стимул и за ЕС като цяло, и за отделните му членки още по-енергично да трасират собствените си интереси на острова, да изпреварят американците, да укрепят и разширят досегашните си позиции, да се възползват от предимството, което са имали досега. Трябва да се има предвид също, че ЕС досега никога не е подкрепял американското ембарго, считайки го за нанасящо вреда върху живота на обикновените кубинци и върху интересите на трети страни.
Ненапразно тонът и на Могерини, и на кубинския ѝ колега Родригес при подписването на сегашното споразумение на 12 декември беше силно приповдигнат, а моментът бе отбелязан и от двамата като исторически. „Днес започва нова ера в нашите отношения и тя ще генерира нови пространства за сътрудничество,” каза Могерини. И подчерта: „С подписването на това споразумение се обезсилва „Общата позиция” от 1996-та. Връзките ни са дълбоки и силни, съвсем естествено е да сме много близо до Куба, която се променя и ЕС е с нея в този процес. Със споразумението получаваме възможността да издигнем отношенията си до едно ново ниво, отразяващото силните връзки, които ни обединяват.”
По отношение на неяснотите в новото американско ръководство Могерини беше категорична: „Ветровете от Вашингтон няма да повлияят по никакъв начин на отношенията между ЕС и Куба. Днес подписахме историческо споразумение. За пъри път в историята имаме очертана рамка за отношенията ни. Връзките ни са дълбоки и това ще продължи все така. Искам да подчертая: ЕС е загрижен от екстратериториалния ефект на санкциите срещу Куба, те засягат интересите не само на кубинците, но и нашите”.
Това е повече от очевидна подкрепа за неизменното кубинско настояване за отмяна на американското ембарго.
Реципрочност, уважение и ненамеса
Поставяните досега политически теми, съдържали се в „Общата позиция”, не изчезват от обсъжданите теми, но вече не се употребяват под формата на натиск. Брюксел счита, че сближаването с Хавана и засилването на търговския обмен при всички случаи постепенно ще повлияе и върху промените в Куба.
На свой ред кубинският външен министър Бруно Родригес също говори за „историческия характер” на отношенията с ЕС и на подписаното споразумение, припомняйки всички предшестващи етапи и изтъквайки, че „елиминирането на „Общата позиция” ни връща към нормализация на отношенията.” Като отбеляза, че споразумението с ЕС „отваря нови възможности”, Родригес не пропусна да подчертае, че пред тях „продължават да стоят пречките, издигани от икономическата, финансовата и търговска блокада на САЩ срещу страната ни”.
По отношение на САЩ кубинският външен министър каза: „Ще изчакаме реалните действия, за да очертаем перспективата в отношенията между САЩ и Куба, но потвърждавам волята на нашата страна да продължим да задълбочаваме връзките”. Според Родригес в съвременния контекст „е наложително изграждането на един демократичен и многополярен свят, за да бъде спасено човечеството”. В този смисъл световният мир и устойчивото развитие са взаимосвързани, също както и премахването на бедността, гарантирането на достоен живот за всяко човешко същество, контрола над ядрените оръжия, отговорността пред климатичните промени.
Родригес припомни и думите на кубинския президент Раул Кастро, че страната е отворена за изграждането на нов етап в отношенията с ЕС на базата на взаимното уважение и реципрочността. „Незавсимо от екстратериториалното прилагане на американската блокада срещу Куба, налице са възможности и условия ЕС и страните, членуващи в него, да получат една по-голяма тежест в нашите планове за развитие,” недвусмислено изтъкна кубинският първи дипломат.
На пресконференцията след подписването на споразумението в Брюксел испански журналист попита Бруно Родригес как ще повлияят на прилагането на документа исканията на ЕС по темата за човешките права. Кубинският външен министър отговори: „Единственият човек, който употреби днес тук думата „искания”, сте вие. Пътят, който ни доведе до това споразумение, е път на пълно взаимно уважение, на ненамеса във вътрешните работи и на реципрочност. Има области, в които са налице дълбоки различия, преди всичко в политическите теми. Куба е горда с постигнатото в тази сфера, със своите признати на световно ниво резултати по много въпроси, свързани с човешките права. Човешките права са универсални, взаимнозависими, трябва да бъдат упражнявани наравно от всички хора, включително от малцинствата. Отговорност на правителствата е да гарантират пълното им упражняване не само като политически и граждански права, но и като икономически”. Поради това, както поясни министър Родригес, в Куба има загриженост относно човешките права в Европа и САЩ.
