Какви сигнали подава гостуването на Йълдъръм в Москва

Турция си гони интереса, Русия също, а България изостава в ориентацята

Акцент в разговорите в Москва на турския премиер Бинали Йълдъръм с домакина му Дмитрий Медведев бе стремежът на Анкара към възстановяване на сътрудничеството
Акцент в разговорите в Москва на турския премиер Бинали Йълдъръм с домакина му Дмитрий Медведев бе стремежът на Анкара към възстановяване на сътрудничеството

Турската лира напоследък се обезцени до над 3.51 за долар и над 3.72 за евро. След опита за преврат от 15 юли чуждите инвестиции предпочитат да избягват страната поради обстановката на несигурност и използвани методи на насилие в разчистването на вътрешнополитически сметки.

Верен на своя стил, президентът Реджеп Ердоган обвини за случващото се „враговете на Турция, които притискат Анкара с икономически лостове, манипулират пазарите, валутните курсове и лихвените проценти“. И повратливо насочи поглед към Русия и Китай, които на този етап на глобализацията са алтернативни силови центрове със собствено икономическо и политическо влияние не само в регионален мащаб.

Посещението на турския премиер Бинали Йълдъръм в Москва тези дни цели пробив в отношенията и възстановяване на търговско-икономическите връзки, преустановени след свалянето на руския СУ-24 преди година на турско-сирийската граница.

Ако се проследи речта на Йълдъръм в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), която е предшествала срещите му с премиера Дмитрий Медведев и с президента Владимир Путин, няма как да не се обърне внимание на внимателно подбраните слова, впечатляващо уважителния тон и неприкритите надежди, че Русия този път може да не се съобрази с прословутото „Москва не вярва на сълзи“.

„Приятни новини” и „хубави проекти”

Още с първите думи турският премиер посочва, че според него „миналогодишното замразяване на отношенията“ е останало в миналото и „един злощастен случай“ от преди една година е изправил двете страни пред „голямо ограничение в двустранните отношения“. Той е убеден, че Русия и Турция са излезли от „застоя“ и то „благодарение на политическата воля на високо ниво“. Как звучат само думи като „поднасям своето уважение към всички вас с надеждата да виждам все по-добри отношения с Русия“ – и то повторено няколко пъти. Колко сърдечни и някак човешки изглеждат „имаме нужда от приятни новини, а не от кризи“, когато „много кръгове с очернящи становища развалят морала“ и пречат да „извеждаме на преден план хубавите проекти“.

А „хубавите проекти“ не са само утвърждаването на  „Турски поток“ с подписа на Ердоган след решение на Меджлиса (парламента). Тук спада и вдигането на забранителния режим на Москва за внос на поне 11 турски стоки, предимно земеделски продукти, включително домати, пилешко месо, цитруси, както и отмяната на ембаргото за даване на визи за турски работници и предприемачи, които години наред строяха из цяла Русия с осигурен достъп до големи обекти и т.н.

История и религия също се впрягат

За постигане на поставените цели се използват и препратки към „историческа дълбочина на отношенията“ и подсещания, че „ние сме комшии от 1000 години и от появяването ни на историческата сцена живеем един до друг като непрекъснато оказваме взаимно влияние един върху друг“. Трудно би било за който и да е начетен българин (а вероятно и руснак, и турчин) да проумее логиката в твърдението: „Поглеждайки в миналото, виждаме повече сътрудничество и съревнование.“ Защото това нещо не се връзва с водените през вековете поне 13 войни между двете империи, 12 от които са успешни за Русия, а едната е Освободителната за България война от 1878 г.

В същото време, напомняйки за  „оказаната подкрепа от страна на Русия по време на турската Освободителна война“, Йълдъръм се надява да обоснове и „важното място, което заема Русия“ в турските сърца.  Друг е въпросът, че и Русия е имала своите трагични исторически моменти и не винаги е успявала да отстои позиции.

Бинали Йълдъръм отправи все позитивни речи към руските си домакини
Бинали Йълдъръм отправи все позитивни речи към руските си домакини

Любопитно е, че според Йълдъръм „дълбочината на отношенията между двете страни бе потвърдена от архивните документи в изложбата „Москва-Истанбул“, определена от него като фактор за „значението на сътрудничеството в близката история и за конструктивната му форма в бъдеще“.

Нищо не напомня за грозните думи, които се сипеха след свалянето на руския самолет. Тогава Москва бе едва ли не злодей заради политиката си в Близкия изток и най-вече в Сирия, където тя подкрепя президента Башар Асад. Сега се твърди, че поради „един нещастен случай преди година стигнахме до застой“, но нормализирането на процеса бил започнал още през август т.г. И специално се набляга на символиката, че  лекцията на турския премиер в емблематичния МГИМО се провежда навръх Деня на „Свети Николай, който е роден в Анталия“.

Изненадата е, че „от тази гледна точка отношенията Русия-Анталия имат отделно значение и догодина ще направим съвместна програма в нашите университети в Анталия, което ще даде възможност за по-широко оценяване от нашите учени и студенти“.

Това подаване на ръка по линията православие-ислямска религия ли е или просто думи за стопляне на емоционални сърца, които са част от руския характер?  Известна е ролята на православието в Русия, особено напоследък, но е известно и че „външната политика“ на Руската патриаршия има дневен ред, който не се отклонява от националните интереси на страната.

Обръщане към човека

Другите аргументи на турския премиер за „стоплянето“ изглеждат по-практични и се отнасят до общите проекти. Разбира се, че Йълдъръм не пропуска да изтъкне колко мощна държава е Турция, как на 20 декември ще се открие тунелът под Босфора, който е на дълбочина 106 метра, и че няма друг такъв по Земята, как се строи „най-голямото летище в света в Истанбул“ и че това е политика „в служба на нацията“.

Не звучат ли по европейски думи, като „политика, която не облекчава живота на човека, не служи на човека, не подобрява качеството на живота, е безсмислена“? Съмнява ли се някой, че са внимателно преценени от управляващите в Турция визиранията на нерешените въпроси в ЕС и натякването, че „днешните проблеми се пораждат от пренебрегването на проблемите на гражданите“? Има и още: „Ако се задоволяват нуждите на хората, ако се осигурява тяхното щастие, нямаше да има бежанци или въоръжени конфликти“ .

Възможно е това да са само думи, които няма да имат практическо приложение във водената политика, защото не са в интерес на управляващите кръгове, но на руска територия изглеждат на място. Още повече, когато се казва, че „източник на световната икономическа криза е пренебрегването на човека, а резултатът е един, без значение, че формите са различни“.

Не беше ли това и едно от посланията на Новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп в предизборната му кампания, когато той заявяваше, че ще се обърне към хората, към редовия човек, и ще работи за решаване на наболелите му въпроси?

Умеят да свирят на тънката струна турците, когато се налага да постигат определени цели. И добре се учат. Прав е Йълдъръм, когато споменава, че са се забавили „с решаването на въпросите“ и че „от отношенията Русия-Турция се интересуват не само двете страни, но и страните от региона, а ние можем да решим бъдещето му“.

Въпросът е с повишена сложност за сегашна България, която не показва, че е в състояние да се ориентира какви са нейните интереси в тази ситуация и къде печели или губи, ако Москва и Анкара установят търсеното от Турция „нормализиране на приятелски отношения“… Достатъчна ли е съдбата на „Южен поток“, за да си научим урока?

Анкара дели мегдан с големите

Въз основа на географското положение на Турция, където „се срещат Изтокът и Западът“, където „се срещат цивилизациите“, където е най-динамичният регион в света, Анкара  се ситуира като регионален играч с претенции за влияние върху съседи и се стреми да дели мегдан с големите при решаване на стратегически въпроси от геополитически характер.

Достатъчно ли е да си на “3 часа път до 56 държави“, където „живеят 1.5 милиарда души“ и се намира „търговският щаб на тази цивилизация“, за да имаш амбициите на Ердоган и на неговата страна? Има истина в заключението, че „ако останем незаинтересовани от регионалните проблеми, те по-късно се разширяват и стават световен проблем“. Но дали наистина „възникването на ПКК, „Ислямска държава” и „Ал-Кайда” е поради забавяне на решаването на регионалните проблеми“ или  „дългата ръка“ на държави като Саудитска Арабия, Катар и самата Турция не съдействаха за възникването на радикалните ислямистки групировки в стремеж за повсеместно влияние в този регион и за отстояване на собствени интереси? Разрухата на независима Сирия дали стана по желание на собствения ѝ народ? Поставянето на ПКК на една плоскост с „ИД” и „Ал-Кайда” устройва Анкара, но дали това е позиция на големите на световната сцена и има ли връзка с истината?

Ако наистина президентът Тръмп се фокусира върху битката с „ИД” (както заяви при представянето на своята външна политика) и вече внимателно ще се отнася към възможностите за смяна на лидерите в дадени държави, тогава Турция дали не търси нови пътища за постигане на собствени интереси? Явното ухажване на Москва при това посещение поставя и такива въпроси.

Цакане с АЕЦ и път около Черно море

Разбира се, на фокус остава и „сътрудничеството в ядрената енергетика“, което „оформя бъдещето на нашите отношения“. Тук се включва  АЕЦ „Аккою“, която ще бъде първата ядрена централа на Турция и ще се пусне в чест на 100-годишнината от установяването на Турската република. Тази централа ще има статут на стратегическа инвестиция и ще е общ руско-турски проект.

Новина е идеята за изграждане на околовръстен път около Черно море, където са разположени 8 държави, а към Турция спадат 1500 км. от тази обиколка. Анкара е успяла да завърши магистрала от Грузия до Сакария и счита, че ако се реализира и проектът за околовръстен черноморски път, това ще допринесе за добросъседство и благоденствие. Е, и за турско влияние, естествено.

Не е ясно дали тази пътна стратегия има нещо общо с прословутия Нов път на коприната, задвижен от Китай, но при всички случаи подобни идеи имат за цел стимулиране на собствено производство, търговия и влияние. Все пак Проливите, които са си „Солунска митница“ за Анкара, вече не могат да изпълняват пълноценно тази роля, независимо че са един от основните пътища между Азия, Африка, Европа и имат своя принос за търговския и културен обмен между страните.

Сигурността излиза на преден план. Това е и причината Анкара да се стреми да построи нов канал, но собствените ѝ икономически сили на този етап не са достатъчни. Подобни проекти се предлагат на държави като Русия и Китай, които също се „нуждаят от добри новини“. Като такава „добра новина” Йълдъръм посочи например Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г. и изрази надеждата Турция  да участва в строителството на съоръженията…

Интерес буди идеята турският търговския обмен с Русия и Китай да се извършва в национални валути – т.е. Турция да заплаща с рубли, а Русия с турски лири. Ердоган твърди, че се е разбрал с Путин и Си Дзинпин, но това са въпроси, които имат връзка и с други страни, и с чужди институции. Китай не може да си позволи на този етап да загуби американските пазари и да дестабилизира излишно отношенията с Вашингтон. А Русия в лицето на президента Путин вече предложи ръка на Вашингтон за съвместна борба с общата световна заплаха – терора и радикалния ислям, така че едва ли ще нажежава сега допълнително обстановката.

„Приказки за пред хората” и прагматична реалност

Объркването и изнервянето на ситуацията е част от играта, но чувството за мярка винаги е печелило в геополитическите ходове на големите. Другото са „приказки за пред хората“. Наложително е да се отсяват „приказките“ от реалните споразумения и договорки.

Засега Путин е заявил, че „приветства одобряването на Турски поток“ и е изпратил поздрави за Ердоган с надежда, че „тази визита ще положи основите на предстоящите разговори с турския президент и среща на високо равнище“.

Руският президент Владимир Путин също прие турския премиер Бинали Йълдъръм
Руският президент Владимир Путин също прие турския премиер Бинали Йълдъръм

За Сирия също има договорки и то относно извеждането на бойци от Алепо, което ще даде възможност армията на президента Асад да завземе целия град, втори по големина в страната му. Какви са отстъпките за Ердоган и дали това ще е за сметка на кюрдите, включително сирийските, предстои да се уточни. Защото за Турция кюрдският въпрос е основен и обрича на безсъние водещите ѝ политици от всички партии. Все пак става дума за целостта на самата Турция. Битките с ПКК в Югоизточна Турция не са спрели.

Но и без кюрдския казус турската нация е разделена, а страхът за бъдещето не вещае добри дни за управляващите. Не само турската лира се срива. Икономиката като цяло е в лошо състояние. „ИД” заплашва с терористични актове срещу турски институции по цял свят. А Шанхайската петорка не е изразила становище относно заявено желание на Анкара да се прикрепи към тази организация.

Брюксел даде вид, че се е огънал пред Анкара с подписаното споразумение за спиране на бежанския поток. Но нито отменя визите за турските граждани, нито превежда онези средства, които са обещани на Ердоган. Няма движение и за турското членство в ЕС, което принуди президента да заяви, че това вече не е приоритет за страната му. Остава да се гадае кое е последното и валидното.

Единственото сигурно е, че Кремъл едва ли ще изневери на „Москва на сълзи не вярва“ и ще продължи да търси защита на своите интереси при договорки с Анкара. Както се казва, „парен каша духа“. За момента Русия няма нужда от враг по границите. А общите проекти имат икономическа изгода. Затова ще имат зелена светлина и без съмнителни позовавания на историята. На Турция ѝ стана навик доста спорно да я прекроява. Справка: Лозанския договор или събитията, свързани в миналото с България.

За нас остава да намерим мъдро решение на въпроса с мигрантите, които идват от Турция и да успеем да съхраним добросъседски отношения, без да допуснем намеса във вътрешни работи. Въпросите са ясни. Търсят се отговорите и лидерите, които ще ги реализират.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар