Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев не се спира. След като преди седмица прокара на първо четене закон за забрана на комунистическите символи, сега внесе поправки за директна реабилитация на фашистката дейност. Няма шега – предлага да се реабилитират и смятат за репресирани хора, които при социалистическата власт са били наказвани заради фашистки прояви.
Вносители, освен Андреев, са Мартин Димитров, Петър Славов, Вили Лилков, Борис Станимиров и Иван Иванов от Реформаторския блок. Проектът им за промяна на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е внесен на 2 декември. Едно от предложенията им гласи, че се обявява политическа реабилитация на „студенти и ученици, които (…) не са допуснати да завършат образованието си, както и на такива, на които не е разрешено да получат по-висока степен на образованието по силата на закон или административен акт, като лица или наследници на лица с „фашистки” или други „противонародни прояви””. Андреев и хората му настояват и
за нова точка, според която се обявява
реабилитация на учители, преподаватели, асистенти в училища и университети, уволнени заради същото – ,,които са били обявени, че извършват или са били извършвали „фашистка и/или противонародна дейност””. Не са пропуснати и административните служители на учебните заведения.
По-нататък в закона се предлага визираните „ученици, студенти, преподаватели”… да имат право на обезщетения. Нова алинея гарантира компенсирането като „безусловно и неотменимо”, т.е. не може да се атакува съдебно. На „безусловни обезщетения” подлежат и наследниците на такива хора. Андреев и компания вкарват изрично и горяните като подлежащи на реабилитация. Основният им мотив за всички тези промени е, че има резолюция на Европейския парламент от 2009 г., която посочва като герои на тоталитарната епоха „онези, които са оказали активна съпротива на тоталитарното управление”.
Всичко това са качествено нови положения в закона за реабилитацията и репресираните – и като юридически термини, и семантично. В настоящия текст на закона думичката „фашизъм” въобще не е спомената. Законът засега визира лица, убивани, гонени, интернирани, затваряни, съдени и т.н. заради „произход, политически убеждения или религиозни вярвания”. Ако предложенията на Андреев и сие се приемат, фашистката дейност ще се реабилитира – изрично, пряко, недвусмислено, официално.
Няма спор, че за фашисти през комунизма са обявявани хора, които не са били такива. Но няма и спор, че е имало и точно такива. Няма две мнения, че синове и дъщери не бива да носят отговорност за родителите си. Но няма и две мнения, че ако наследник получи пенсия заради фашистка дейност на баща си, то
бащиният фашизъм може да стане повод за гордост.
Всеки човек с главата на раменете може да прецени колко опасен и безобразно ненормален е проектозаконът на Андреев и приятелите му. Но като нищо може да се приеме, както стана с комунистическите символи. Лудостта вече не е безобидна. Става опасна, много.
