По времето на Чаушеску Румъния е социалистическа държава с особено мнение. През 1968 г. отказва да изпрати войски в Чехословакия, за да смажат Пражката пролет. Поддържа дипломатически отношения с Израел. Взема заем от МВФ, а румънският лидер е добре приет в САЩ и Великобритания. Не на последно място – тя е една от най-близките страни до Китай в Източна Европа.
Книгата „Държавата в ХХІ век. Китайският модел“ на румънския журналист Дан Томозей припомня за тези славни времена на румънската дипломация. Цяла глава в изследването, посветено както на китайския обществен модел, така и на румънските връзки с азиатския гигант, е отделена на преговорите между американския президент Ричард Никсън и румънския държавен глава Николае Чаушеску в Букурещ през 1969 г. През цялото време на разговора румънският ръководител действа като представител и довереник на Пекин и убеждава колегата си отвъд Океана, че на китайците може да се има доверие. Три години по-късно отново по времето на Никсън САЩ възстановяват дипломатическите си отношения с Китай, който е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Цитираният от Томозей разговор на двамата държавници вероятно има своята роля в постигането на това отваряне между Вашингтон и Пекин, с което е свързан и последвалият възход на Китай на базата на модела за социалистическа държава с пазарна икономика.
На представянето на книгата си през октомври в Института за световна икономика към Румънската академия Томозей обясни, че Букурещ не трябва да се стреми да бъде „партньор“ на Китай – една двусмислена роля едновременно на другар и на враг, която САЩ заема в момента. Румъния трябва да бъде приятел. А исторически примери за това приятелство тя може да покаже много.
Например, в парка на мавзолея на Сун Цин Лин – съпругата на първия президент на Република Китай Сун Ят Сен, се намира паметник на румънеца Букур Клежан (1904-1975 г.), където е разположена урната с праха му. Румънецът е бил лекар в Китай по време на войната с Япония (1937-1945 г.) и е помнен с добро от китайския народ и до днес.
По-късно – през 80-те години, Румъния е възприемана от китайците с обожанието, което Западът предизвиква днес у румънците. Мнозина от китайците, учили някога в земите край Карпатите, си спомнят например как за първи път вкусват пилешко месо там и как имат досег с европейска култура.
Само че вече през 90-те години Китай започва своето експоненциално развитие, което продължава и до днес. Ако в края на 80-те години километрите магистрала в Румъния и в най-многолюдната страна в света са били сходен брой, днес в Румъния те са малко над 700, докато в Китай през 2015 г. достигат 123 000 км. Само скоростните железопътни линии са 16 000 км. Метро днес има в 23 китайски града, а до 2020 г. трябва подземни влакове да се движат общо в 50 градове.
Днес разстоянието Пекин – Шанхай се изминава за 4 часа и 45 минути със скоростния влак. Томозей сравни тези данни с 4-те часа, необходими, за да се изминат 230-те километра от Крайова до Букурещ. Според румънския журналист, който работи за радио China International, често се изтъкват негативни страни на Китай и се обяснява, че те се дължат на комунистическия режим. Но по същата логика тъжната картина, която днешна Румъния представлява, може да се обяснява с това, че тя е демокрация.
Дискретният чар на китайския обществен модел
Китай изгражда собствен обществен модел и в него особено важна роля има държавата. Томозей е установил, че в азиатския гигант всеки човек знае своето място, какво се очаква от него, какви са отговорностите му. Присъствието на органите на властта по улиците е дискретно. И всъщност дискретността е важно понятие за разбиране на китайското общество, тъй като китайците подхождат внимателно и деликатно както към личните си отношения, така и към професионалните или институционалните. За тях е важно да бъде съхранявано както тяхното достойнство, така и това на другите в социалните взаимодействия.
Въпрос от публиката в залата, свързан с интернет ограниченията в Китай, провокира Томозей и Ву Мин – китайски дипломат в Румъния, да доразвият идеята за модела на далекоизточната страна. Ву Мин поясни, че китайското правителство не се противопоставя на западното влияние, а само противодейства на негативните тенденции, които идват от Запада. На свой ред Томозей припомни, че в най-многолюдната държава в света има социални мрежи, но те са китайски по своя произход. Това е поредно доказателство, че държавата е на мястото си, смята журналистът.
Китай обаче е интересен с много повече от политическите разлики между него и Запада. Особеното за китайците е, че там огромната част от семействата имат по една дете и върху него падат както натрупванията на много предишни поколения, така и повишени изисквания. В резултат китайските деца показват големи резултати в различни области. Това се дължи, разбира се, и на конкурентната среда в страната.
Когато младежите усетят, че е време за брак, все още често семействата договорят за кого ще бъде женитбата. Младите се събират на нещо като партита в големи зали, където девойките стоят седнали зад маси, а младежите сменят местата си, представяйки се ту на една ту на друга. От всички тези кратки разговори младите китайци се ориентират кой им допада и когато се върнат вкъщи, обсъждат своя избор с майките си. Майката е водещата личност в китайското общество, уверява Томозей. Ако тя насърчи дадена връзка, вече започва истинското опознаване между евентуалните бъдещи съпрузи. То често продължава около година. Но ако връзката се окаже стабилна във времето, родителите вземат нещата в свои ръце и договарят брака.
Днес в Китай вече има отчетлива класа на т.нар. второ поколение богаташи – фуардай. Те са наследници на замогналите се благодарение на пропазарните реформи свои родители. Много от тях заминават да учат в чужбина, тъй като родителите могат да си позволят да им купят апартамент в Лондон или да им платят следването в Канада или Щатите. Логично в публиката в залата възникна въпросът: „А не се ли „заразяват“ тези младежи от западната култура?“
Според Томозей студентите, учили в чуждестранни университети, действително усвояват западни културни практики и мислене. Но когато се върнат в родината си, те много бързо биват вкарани в китайските коловози от своите семейства. В Китай се цени хармонията в междуличностните отношения и в обществото. То е конструирано върху умението на членовете си да се интегрират в общността. Затова и семействата правят необходимото техните наследници да продължат да бъдат с китайски мироглед към света.
Инвестиционно пренареждане на баланса
Дали днес светът не е на прага също да се интегрира към китайския модел? В друга своя книга, излязла през 2015 г. и наречена „Дипломацията Панда“, Томозей пише за разгръщащата се конкуренция в региона за привличане на китайски инвестиции. „Румъния изглежда не разбира протичащата по един прагматичен и ефективен начин континентална или регионална конкуренция (ЕС – Централна и Източна Европа) за привличането на китайски инвестиции. Ако погледнем само Унгария и България – страни членки на ЕС, или Сърбия – страна вън от ЕС, анализите би трябвало да водят до промяна на поведението на Букурещ, доколкото фалшивите или реалните пречки, влезли в сила по линия на МВФ и Европейската комисия, могат да бъдат надскочени само чрез интелигентна и силна политика.“
През юни 2016 г. Букурещ и Пекин подписаха договори за 5 китайски инвестиционни проекта в Румъния на стойност 118 млн. евро. Проектите са в областта на автомобилостроенето, строителството, енергетиката. Освен това в напреднал стадий за преговорите по детайлите относно строителството на 3 и 4 блок на румънската АЕЦ „Черна вода“ на обща стойност 6,45 млрд. евро. То ще бъде извършено от китайската China General Nuclear Power Corp.
Според румънския икономист Илие Шербанеску особеност на китайските капиталови потоци към Румъния е, че те са инвестиции, а не заеми. Той описва очакванията си за тях в книгата „Румъния – една колония в периферията на Европа“.
„Това, което можем да придобием чрез китайското въвличане в нашата икономика, е едно пренареждане на баланса, упражняван от чуждестранните сили в румънската икономика, като така маркираме едно уравновесяване и намаляване на зависимостта от западния капитал. Подобно уравновесяване винаги би било добро. Остава да видим дали то би могло да помогне за еманципиране на националния румънски капитал. Но китайското участие в нашата икономика няма да промени статута на Румъния като колония на ЕС. Тя е само една порта за влизане на Китай в Европа.“, смята Шербанеску.
През лятото китайската компания за морски транспорт Cosco придоби 51% дял от акциите на най-голямото гръцко пристанище – Пирея, което също ще бъде пункт за навлизане в Европа. Периодично китайски фирми обявяват желание да инвестират в България, но засега постигнатото е скромно. Според статистика на БНБ в периода 2006-2015 г. инвестициите от Китай са 85 млн. евро, като през последните две години те са 67 млн. евро. Междувременно само за пристанището Пирея общата стойност на договора за концесия до 2052 г. достига 1,5 млрд. евро.
Според Томозей за китайците е характерно стратегическото мислене. А каква е българската стратегия по отношение на Китай – настрана от визитите на политиците, които се снимат на Китайската стена? И кои са популярните в медиите българските специалисти, способни да обяснят подобно на Дан Томозей какво представлява днешен Китай, каква е историята на двустранните отношения и как страните от региона ни се конкурират, за да привлекат китайски капитал и така в най-лошия случай да балансират западния?
