Във вторник Министерски съвет публикува на сайта си лаконично съобщение, с което уведомява обществеността, че е приел решение за одобряване и подписване на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, известно като СЕТА. Подобен ход едва ли е учудващ като се има предвид, че миналата седмица парламентарното мнозинство отхвърли предложението МС да съгласува позицията си с Парламента и да изготви доклад за очакваните последици за България от спорното споразумение.
Ако има нещо интересно в заявлението на правителството, това е признанието, че не става въпрос просто за търговски, а за политически договор. Въпреки заявлението, че „споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Канада обхваща целия спектър от теми, формиращи дневния ред на отношенията”, решението за приемането му е взето неприсъствено. Човек може да се запита каква по-важна работа имат министрите от това поне да обсъдят най-мащабното споразумение, което страната ни ще подпише след договорите за ЕС.
Правителството прави уговорката, че подписването ще е „при условие на поет официален ангажимент от страна на правителството на Канада за отмяна на визовите изисквания за български граждани, желаещи да посетят държавата за целите на бизнес и туризъм, в срок, не по-късен от края на 2017 г.”
Благодарение на обработката на общественото мнение от страна на недобросъвестни медии, голяма част от родната публика бе убедена, че СЕТА има нещо общо с визовия режим между ЕС и Канада. Вероятно много хора дори са останали с впечатление, че това е централен въпрос в споразумението, а някакви неразбрани белгийски свиневъди се опъват и не искат да пуснат милионите българи и румънци, които вече са продали ладите си и са резервирали самолетни билети за Монреал.
Кабинетът на Бойко Борисов изглежда разчита на липсата на информация сред обществото, за да симулира защита на някакъв национален интерес в контекста на СЕТА. Визовият режим с Канада обаче няма нищо общо нито със СЕТА, нито с другите подобни споразумения като ТПТИ. САЩ и Канада отдавна дължат отпадане на визите за всички членки на ЕС, в включително България и Румъния. Дължат го на база Регламент (ЕС) № 1289/2013 на Европейския парламент и Съвета. София и Букурещ използват обвързването на темата за визита със СЕТА като параван за това, че нито са формирали национални позиции в преговорите за икономическите договори, нито са успели да издействат подкрепа от другите членки на ЕС за забавения безвизов режим.
Правителството може би смята, че в крайна сметка решението му няма да има значение, защото засега изглежда, че подписването на СЕТА ще пропадне заради непреклонната съпротива на франкофонските региони в Белгия. Тъй като явно тукашната власт напълно е абдикирала от функцията да взема суверенни решения, изглежда и българските граждани ще трябва да се надяват валонците да удържат на натиска, оказван им от чиновниците в Брюксел и Отава.
Освен правителствата на френскоговорящите региони в Белгия, срещу ТПТИ и СЕТА се обявяват и екологични и неправителствени организации, синдикати, асоциации на малкия и среден бизнес и академици от двете страни на океана. Близо 3.3 млн. европейски граждани подписаха петицията против тези споразумения.
Освен подписки, доклади, протести и семинари, съпротивата срещу ТПТИ и СЕТА приема някои особено креативни форми като флашмобове, на които се изпълнява песента от мюзикъла „Клетниците” – „Чуваш ли песента на хората”. Тъй като отговорните фактори по софийските „жълти павета” упорито държат главите си заровени в пясъка, остава да се надяваме, че в Брюксел и другите столици хората ще бъдат чути.
Чуваш ли песента на хората?
Песента на разгневените?
Музиката на хората,
които няма да бъдат роби отново!
Когато сърцето ти бие
с ударите на барабаните,
ще започне нов живот.
С утрешния ден!
Ще се присъединиш ли към нашия поход?
Кой е достатъчно силен, за да застане до мен?
Подкрепи борбата
тогава ще имаш право да бъдеш свободен!
About The Author
