Бурен протест на около 200 младежи осуети участието на бившия испански премиер Фелипе Гонсалес и на Хуан Луис Себриан, шеф на издаващата вестник „Ел Паис” издателска къща PRISA, в предварително обявена дискусия в голямата аула на Автономния университет на Мадрид. Двамата трябваше да се включат със свои лекции в организирано от Юридическия факултет на университета обсъждане на тема „Гражданското общество, Испания и Европа. Бъдещето не е, каквото беше”.
Поканените и домакините им обаче се оказаха блокирани, когато участниците в протеста препречиха влизането и излизането от аулата, скандирайки „Убийци! Фашисти! Не сте добре дошли!”. Демонстрантите бяха организирани предварително в социалните мрежи от слабо известната Студентска либертарианска федерация. Ръководството на Юридическия факултет се видя принудено да отмени дискусията. Организаторът ѝ – преподавателят от същия факултет Антонио Ровира, каза пред медиите, че в университета са били предизвестени за протеста, но очаквали, че той ще е „мирен”.
Междувременно в свои публикации за случая пристрастният покрай създателя и издателя си Хуан Луис Себриан в. „Ел Паис” вече беше нарекъл протеста „насилнически”. В отразяването се подчертаваше, че участниците били „маскирани”, а за илюстрация бяха използвани снимки, на които личаха плакати, напомнящи символи на баската терористична организация ЕТА.
Призраци от миналото
Баска връзка в протеста наистина имаше, но смятаният за близък именно към линията на Фелипе Гонсалес в Испанската социалистическа работническа партия в. „Ел Паис” срамежливо я премълча пред читателите си. Сред лозунгите и надписите по плакатите отчетливо доминираха припомняния за вината на Гонсалес за сформираните по време на неговото управление и действали в периода 1983-1987 г. незаконни отряди на спецслужбите, известни със съкращението GAL. Те са действали като държавни „ескадрони на смъртта”, отвличайки и избивайки без съд и присъда баски, заподозрени в симпатии към ЕТА. Жертвите са били погребвани тайно из пустеещи места, а в гробовете е била хвърляна негасена вар, за да не могат да бъдат разпознати убитите. Разкритията за този практикуван държавен тероризъм, както и за корупционни скандали, костваха на Гонсалес загубата на властта в изборите през 1996 г. Но той не бе осъден, както искаха семействата на жертвите.
Ето защо на протеста в Автономния университет на Мадрид бяха размахвани лозунги „Ръцете ти са изцапани с негасена вар!”, а много от демонстрантите носеха на лицата си картонени маски с изписани върху тях имена на жертвите на GAL.
Превратът в ИСРП
На една от маските бе изписано и името на Педро Санчес – доскорошния лидер на ИСРП, отстранен от ръководството ѝ с вътрешнопартиен преврат, инспириран от кръга на тясно свързаните с Фелипе Гонсалес партийни „барони” (мощни лидери на местни правителства).
Санчес им пречеше, защото не желаеше да подкрепи прокарваната от Гонсалес и „бароните” линия ИСРП да се въздържи при парламентарното гласуване за ново правителство на Народната партия и така да даде възможност за нов мандат на премиера Мариано Рахой. За Гонсалес и „бароните” е изгодна именно такава подмолна „широка коалиция” на статуквото с десницата, а не желаната от Санчес „прогресивна коалиция” с участието на „Подемос” и „Сюдаданос”. (Друг е въпросът, че идеята на Санчес бе химерична поради политическата несъвместимост между „Подемос” и „Сюдаданос”).
Тази предистория обяснява още един от скандираните срещу Гонсалес в Автонтомния университет на Мадрид лозунги – „Превратаджия!” – в контекста на вътрешнопартийния преврат в ИСРП.
Хуан Луис Себриан пък съответно бе заклеймен като „Информационен терорист” – заради винаги успоредната на възгледите на Гонсалес линия на издавания от Себриан „Ел Паис”. Вестникът веднага бе мобилизиран от издателя да издири подобаващи мнения на други студенти от университета, които да порицаят протеста и да обявят, че не лекторите, а демонстрантите били истинските „фашисти”.
Впрочем, основният конкурент на свиващия се както навсякъде испански вестникарски пазар – в. „Ел Мундо” – с удоволствие възпроизведе плаката, пуснат от организаторите на протеста в Туитър. В него Гонсалес е определен като „виновник за GAL, приятел на диктаторите (имат се предвид някои негови латиноамерикански връзки) и превратаджия в свободното време”, а Себриан – като „медиен магнат и цензор, фигурант в Панамските досиета”.
„Ел Мундо” също така припомни, че преди 23 години – през март 1993 г., все още премиерът Фелипе Гонсалес е освиркан от друг студентски протест в същата тази аула в Автономния университет на Мадрид, в която и днес не му дадоха да говори…
„Ел Паис” изкара виновен Иглесиас
От своя страна „Ел Паис” даде думата на коментатори и на дейци на ИСРП, които дружно обвиниха за инцидента в университета лидера на „Подемос” Пабло Иглесиас. Единственият им мотив е, че протестиращите повтаряли тези, които Иглесиас отстоявал в свои изказвания.
Лозунгът „Ръцете ти са изцапани с негасена вар” се свързва с подобна фраза, използвана от Иглесиас при дебатите за съставяне на правителство още през март т.г., в предишния парламент. Тогава той спомена, че все още оглавяваната по онова време от Педро Санчес ИСРП има „минало, изцапано с негасена вар” – естествено, това също бе препратка към петното с отрядите GAL, създадени наистина по време на социалистическо управление.
Нападките на демонстрантите от университета срещу Гонсалес, че е превратаджия, също се свързват с оценката на Пабло Иглесиас, че в ИСРП бе извършен вътрешнопартиен преврат срещу Санчес.
По начало линията на „Ел Паис” е да представя Иглесиас като необуздан екстремист и да възпира така отлива на електората на ИСРП към „Подемос”.
След вторите парламентарни избори през юни т.г., когато се оказа, че „Подемос” са загубили около един милион избиратели, вътре в тази партия започнаха спорове каква да е линията ѝ. Иглесиас обяви, че „Подемос” трябва да се върне на улицата, при корените си, при хората, и да не се увлича в политически игри с други партии – очевидно визирайки социалистите. В същото време номер 2 в партията Иниго Ерехон (който, впрочем, е баск) се очерта като изразител на една по-мека линия, склонна към съюз с ИСРП. И откакто пролича този вътрешен спор, „Ел Паис” не е спрял да го раздухва и дори да спекулира с изявления на представители на двете крила в „Подемос” – само и само партията да бъде ерозирана отвътре колкото се може повече.
Как страда журналистиката
Тонът на „Ел Паис” срещу Иглесиас ескалира непрекъснато в последните седмици, особено след като лидерът на „Подемос” обяви, че ако ИСРП подкрепи с въздържането си нов мандат на Рахой, „Подемос” ще мобилизира улицата на протести и ще подготви общонационална стачка.
След инцидента с протеста срещу Гонсалес и Себриан вестникът не закъсня да пусне жлъчен коментар под заглавието „Законът на улицата”, в който обвини Иглесиас, че, нахъсвайки уличното недоволство, всъщност иска да прикрие собствените си политически грешки и да съхрани партийното си лидерство. В коментара се иронизира: „Иглесиас реши да излезе от парламента и да си възвърне носталгията на улицата… Да попречи на Ibex (основният испански борсов индекс), PRISA, Тройката и НАСА да извършат държавен преврат и да сложат отново Рахой в Монклоа (правителствената резиденция)… Това е същият контекст, който саботира конференцията с Фелипе Гонсалес и Хуан Луис Себриан в Автономния университет на Мадрид”.
Иглесиас реагира на публицистичния плам на „Ел Паис” с кратка ремарка в Туитър: „Логично е групата PRISA да брани собствениците си, но това ниво на манипулация вреди на журналистиката”.
Дали протестът не бе режисирана провокация?
По-рано през деня съоснователят на „Подемос” Хуан Карлос Монедеро и политическият секретар на партията Каролина Бесканса поотделно направиха достатъчно категорични изявления, в които разграничиха „Подемос” от протеста в Автономния университет на Мадрид и подчертаха, че правото да се изкаже не бива да бъде отнемано на никого.
Но медийните спекулации, че все пак протестът е вдъхновен от „Подемос” продължиха толкова настървено, че вече е време за друг въпрос: а дали всъщност тази наистина доста крайна и зрелищна проява не е била сътворена като съзнателна провокация и назидателна демонстрация за пред широката испанска и най-вече социалистическа публика, на която „Подемос” трябва да се показва само като плашило?… Ако обществото повярва, че Иглесиас е почти защитник на ЕТА, организира „насилнически” протести срещу бивши премиери и почтени бизнесмени и иска да вдига едва ли не улично въстание срещу „стабилността”, то тогава може би по-лесно ще преглътне и новия сговор на „кастата” ИСРП-Народна партия за нов мандат на Рахой?
About The Author
