Снимка: Барикада
Компромис с националистите води до компромис с реформаторите, а оттам и до компромис с Конституцията, която обаче не търпи компромиси и сега ще трябва да се направят нови компромиси.
Най-просто казано, това е положението с Изборния кодекс, който ще трябва да претърпи нови промени буквално 2 седмици преди предстоящите в началото на ноември президентски избори. През май ГЕРБ и Реформаторският блок отстъпиха пред Патриотичния фронт и приеха задължително гласуване и ограничение на изборните секции в чужбина – мерки, за които се смята, че ще намалят подкрепата за ДПС. Те станаха и удобен повод „АБВ“ да оттегли подкрепата си от правителството и да започне преговори с БСП за общ кандидат-президент, които впоследствие пропаднаха.
Да попаднеш в параграф 22
Трите партии, които продължиха да подкрепят кабинета обаче не можаха да се споразумеят за санкции и единствената последица за човек, който е решил да не упражнява правото си на избор, е перспективата да бъде заличен от избирателните списъци, ако пропусне два поредни еднакви избора (без да се брои балотажа). “От задължителното гласуване толкова отстъпки направихме, че остана само думата задължително”, каза председателя на ПФ Валери Симеонов на заседание на лидерите на партии, подкрепящи правителството, но подчерта, че държи на думата, дори ако тя е напълно изпразнена от съдържание, и отказа да прави повече компромиси.
Като функция на задължителното гласуване ГЕРБ прокараха още една новост – квадратчето “Не подкрепям никого” (съкратено НПН) в бюлетината. То беше обявено като компромис спрямо избирателите, които не бива да бъдат принуждавани да избират по-малкото зло, ако не харесват никой от кандидатите. ГЕРБ обаче получиха обвинения, че прокарват нововъведението, само за да вдигнат избирателната активност, тъй като президент може да бъде избран на първи тур, ако повече от 50% от имащите право на глас са пуснали валидна бюлетина.
Това решение обаче срещна съпротивата на Реформаторския блок, където се притесниха, че НПН ще спъне малките партии да прескочат 4-процентната бариера за влизане в Парламента. Така се стигна до ново компромисно решение, напомнящо за параграф 22: НПН остава действителен глас, когато се определя активността, но се превръща в недействителен, когато се изчисляват процентите на кандидатите/партиите. В резултат бъдещият президент може да бъде избран с подкрепата на по-малко от половината гласоподаватели, което противоречи на чл.93(3) на Конституцията. Положението е такова от края на май, но едва тази неделя президентът Росен Плевнелиев заплаши, че ще сезира Конституционния съд.
От всичко това следва, че пробойните в Изборният кодекс ще се кърпят до последно и вероятно правилата ще останат неясни за мнозина, което също ще опорочи процеса. Според последното предложение на ГЕРБ, което предстои да се обсъжда в НС в следващите дни (заедно с още 11 конкурентни проекта), НПН гласовете ще се броят само за президенстски избори, но не и за парламентарни. Този финален компромис би трябвало да удовлетвори и националистите, които искат да ограничат влиянието на ДПС, и реформаторите, които се надяват отново да прескочат 4-процентната бариера на следващите парламентарни избори.
По-обезпокоително е, че за пореден път се налагат промени в кодекса непосредствено преди изборите. Още повече, че те се правят не от принципни съображения, а с оглед на резултатите, до които ще доведат. Дали при това положение не е по-добре първо да гласуваме, а после да оставим мнозинството в Парламента да приеме правила, които да дадат правилните резултати?
Парламентът все пак заработи
След намесата на Бойко Борисов в петък, мнозинството в Народното събрание направи рязък завой на извънредното заседание днес, като скъси на само една седмица предизборната ваканция на депутатите. ГЕРБ и ПФ миналата седмица подкрепиха предложението на “Атака” за повече от месец без заседания (с почти сигурния втори тур на изборите), за да попречат на опозицията да използва институцията за агитация. Председателят на Парламента Димитър Главчев от ГЕРБ тогава обяви предложението на „Атака“ за „спонтанно“.
Същевременно, Бойко Борисов не се притесни да използва заседание на Министерски съвет в петък, за да си разчисти сметките с конкурентите от дясно. По-рано през същия ден имаше опит да се проведе извънредно заседание на НС, свикано с подписите на опозицията, но депутатите от ГЕРБ отказаха да се регистрират в пленарната зала и то се провали поради липса на кворум.
Голямото обществено недоволство от дългата депутатска почивка и нарастващото напрежение около противоконституционните текстове в Изборния кодекс предизвикаха „спонтанно“ появяване на Бойко Борисов в Парламента, където той „помоли“ председателя Главчев да свика извънредно заседание във вторник.
