В категории:България

Куп промени в Изборния кодекс на ръба на закона

Депутати от всички партии се заеха здраво с ремонт на изборното законодателство в навечерието на Европейските избори. Някои предложения са фундаментални и отиват далеч отвъд правилата за гласуване на евроизборите

Снимка: Николай Драганов, „Барикада“

Четири месеца преди изборите за Европейски парламент парламентарните партии се заеха със сериозен ремонт на изборните правила. В деловодството на Народното събрание са постъпили редица предложения за промени в Изборния кодекс, които касаят не само европейските, но и всички останали видове избори, които се провеждат у нас. Сред предложенията има такива за сваляне на бариерата за влизане в европарламента, както и за обезсмисляне на преференциите.

В този случай депутатите изглежда са решили да променят правилата „по втория начин“ – чрез внасяне на отделни поправки между и първо и второ четене на два вече приети законопроекта – един на ГЕРБ и един на „Воля“. Тази „вратичка“ за по-бързи промени е широко популярна в историята на българския парламентаризъм, макар да е на ръба на правилника за дейността на Народното събрание. Но фактът, че същите тези партии пишат въпросния правилник, им дава възможност често да злоупотребяват с него или направо да го нарушават.

Правилата гласят, че предложения по приет на първо четене законопроект, преди той да влезе за окончателно гласуване на второ четене, са възможни, но само ако не противоречат на смисъла на вече приетия текст. Това условие обаче непрекъснато се нарушава от народните представители, за да скъсят парламентарната процедура и да се опитат да промъкнат поправки без голям обществен шум.

Така в случая на очертаващия се сериозен ремонт на Изборния кодекс се оказва, че приетите и обединени в един общ проект отделни законопроекти, касаещи по-дребни въпроси като представителите на отделните партии в избирателните комисии („Воля“) или машинното гласуване и предизвестеното отлагане на електронното (ГЕРБ), ще се сдобият с уж „редакционни предложения“, които всъщност включват фундаментално различни промени в правилата.

Такива са например намаляването на бариерата за влизане в европарламента (предложение на „Атака“), фактическата отмяна на преференциите (предложение на ДПС) и други.

Отварянето на кодекса – нова кутия на Пандора

Подобно на Кодекса на труда, чието отваряне винаги е като отварянето на Кутия на Пандора, същото важи и за Изборния кодекс – веднъж отворен за някакви промени, какво ще излезе накрая винаги е неизвестно. Така на 12 декември 2018-та година Народното събрание прие на първо четене двата споменати законопроекта – на ГЕРБ и „Воля“ – за промени в Изборния кодекс.

Приетият законопроект на „Воля“ касае представителите на партии в централната избирателна комисия и в районните и секционните комисии – най-общо казано, хората на Веселин Марешки предлагат от там да бъдат извадени представителите на партиите или коалициите, които имат излъчен евродепутат, но не са част от българския парламент.

Законопроектът на ГЕРБ касае отмяната на гласувани в миналото текстове, според които от евроизборите през май трябваше да въведено машинно гласуване във всяка една секция. Още по време на гласуването на бюджета за 2019-та в края на миналата година стана ясно, че машини във всяка секция няма да има, тъй като не бяха предвидени пари за такава мярка. Със своя законопроект ГЕРБ отменят това изискване и машини отново ще има само в някои секции. Другата голяма промяна е отлагането за неопределено време на електронното гласуване, което също беше заложено да влезе в сила в стар вариант на Изборния кодекс. Третата промяна в законопроекта на ГЕРБ касаеше отпадането на номерата на бюлетините и преференциите, която беше внесена с аргумента „да се избегне феномена 15/15“.

През вратички по терлички

Очаквано някои от тези въпроси разпалиха страстите, които и без това винаги се нажежават покрай предстоящи избори и определянето на правилата за тях, като някои партии от години водят едни и същи битки и „дърпат чергата“ към себе си с променлив успех. На 12 януари парламентът беше близо до Коледна ваканция и остави въпроса за догодина, а срокът за предложения между първо и второ четене бе удължен до 15 януари. Ден преди този срок да изтече, в деловодството започнаха да се трупа редица предложения за поправки – от БСП, „Атака“ и ДПС, както и нови такива от „Воля“ и ГЕРБ.

Първо по време е предложението на БСП, подписано от лидера на партията на Корнелия Нинова и група нейни колеги. Те предлагат десетина промени в изборното законодателство, които касаят най-вече създаването на публичен регистър на избирателите, които да се вписват с име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, а всеки избирател да може да извършва справка по ЕГН във въпросния регистър. Идеята на БСП е този регистър да бъде изграден на база гражданите, упражнили правото си на глас на последните избори на Народното събрание от 26 март 2017-та година. Гражданите ще имат възможност да се добавят в списъка в определен срок, дори да не се участвали на тези избори, а също така и да гласуват в изборния ден, като във втория случай името им ще бъде дописано на ръка, а след това добавено в регистъра. Така, след няколко избора, според БСП, списъците реално ще бъдат изчистени от „мъртвите души“.

БСП внася и предложение и за оставяне в сила на машинното гласуване във всяка секция, което ГЕРБ отменя със своя законопроект, приет на първо четене. Други четирима депутати от БСП начело с Георги Свиленски пък правят отделни предложения, най-важното от които е записано буквално в последния ред от текста и чрез него се прави промяна в съвсем друг закон – този за административно-териториалното устройство на България, като се предвижда занижаване на критерии за създаване на кметство – досега са необходими 350 души население, докато Свиленски и колегите му предлагат достатъчни да станат 150 души.

Второ по време е предложение на ГЕРБ, което също няма нищо общо с приетите на първо четене промени и касае обявяването на резултати от социологически проучвания в изборния ден. Според управляващите, така или иначе в момента тази забрана се заобикаля като медиите използват песни, метафори и други „хитрини“, за да обявяват резултатите. Според ГЕРБ някои медии, които имат развити профили в социалните мрежи, публикуват резултати, докато други не го правят и това „поражда неравнопоставеност между тях“, поради което искат отмяна на забраната. Тази идея на ГЕРБ обаче не срещна подкрепа поне на думи от коалиционните партньори, така че съдбата ѝ засега изглежда неизвестна.

Играта загрубява

Така и стигаме и до двете най-съществени идеи за промени, които се промъкват между първо и второ четене на ръба на правилника или направо отвъд него.

Поправките на „Атака“, подписани от Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Николай Александров наглед предлагат някои козметични идеи, свързани с вътрешната им коалиционна битка – така например Сидеров иска в таблата с кандидати пред секциите в деня на гласуването, зад името на всеки отделен кандидат в дадена листа, ако тя е коалиционна (например „Обединени патриоти“), да е посочено от коя конкретно партия е съответният кандидат.

Наред с тези вътрешни „патриотични“ поправки, „Атака“ предлага и нещо много по-сериозно – отмяна на досегашната методика за определяне на резултатите и мандатите при изборите за Европейски парламент и прилагане на естествен праг от 3%, вместо досегашните 5.88%.

В момента броят на получените действителни гласове на евроизборите се дели на 17 – колкото са българските евродепутати – и така се получава прагът от 5.88%. След това се взимат гласовете на всички формации, преминали този праг и отново се делят на 17, като така се получава тежестта на един мандат. „Атака“ предлага сложно обръщане на процедурата и методиката, с което прагът да стане всъщност около 3%. Това означава, че партии с около 60 000 гласа, тоест около двойно по-малко от досегашната квота, ще успеят да вкарат евродепутат.

Например, ако при тази методика се бяха провели изборите за ЕП през 2014-та година, българските евродепутати щяха да изглеждат така: ГЕРБ – 5 (6 по сегашната методика), БСП – 3 (4), ДПС – 3 (4), „България без цензура – ВМРО“ – 2 (2), Реформаторски блок – 1 (1), АБВ – 1 (0), НФСБ – 1 (0) и „Атака“ – 1 (0).

Не по-малко значими са групата промени, която предлагат от ДПС. На първо място, от ДПС искат връщане на стария по-облекчен режим за отваряне на секции в чужбина. Те настояват и за отпадане на уседналостта – две стари битки на движението, които засега не изглежда да имат големи шансове да получат подкрепа.

Третото съществено искане на ДПС и за практическо обезсмисляне на преференциалното гласуване, въведено в изборното законодателство преди около половин десетилетие, което често обърква доста сметки на партийни централи заради възможността листите да бъдат размествани. Движението предлага преференциите за отделните кандидати да са валидни, само ако гласовете, получени преференциално за отделен кандидат, са не по-малко от районната или националната избирателна квота.

Поправката важи за всички видове избори – европейски, парламентарни и местни и по същество предвижда, че за да успее някой кандидат от листата на по-задна позиция да измести друг чрез преференциален вот, той трябва да получи огромно и почти недостижимо количество преференции. Например, за европейски избори, кандидат от задните позиции на листата трябва да събере толкова преференции, които са необходими са вкарването на един евродепутат – в момента около 130 000 гласа.

Справка в резултатите от последните европейски избори през 2014-та година показва, че дори водачът на ГЕРБ, които печелят изборите с голяма преднина – Томислав Дончев – има малко над 100 000 получени преференции. Момчил Неков – №15 в бюлетината на БСП, явила се на вота под същия номер (оттам и „феноменът 15/15“), пък има получени едва 34 000 преференции, с около 6000 повече от тези на водача Сергей Станишев, което позволи неговото изместване.

По отношение на парламентарните избори исканата от ДПС промяна би означавала, че за да размести листата преференциално, даден кандидат примерно в София, трябва да събере около 10 000 преференции. За сравнение, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов единствен събира такъв голям брой преференции, но той е водач и няма кого да изпревари. Най-много преференции след него в листата на ГЕРБ в същия район в София има №11, който съответства на номера на ГЕРБ в бюлетината – около 5000 преференции. Името на този човек на последните избори е Христо Гаджев и той успява да стане втори след Борисов, влизайки в парламента. При предложената от ДПС схема, Гаджев не би имал шанс.

Друг пример е от Благоевград, където петият в листата на ГЕРБ Александър Манолев успява да стане втори (водачът Цветан Цветанов е допълнително защитен, както и всички водачи във всички листи, тъй като гласът на непосочилите преференции автоматично се приписва на водача), получавайки 6700 преференции. 22-рият в листата – скандалният футболен рефер Стефан Апостолов – събира 6600 и успява да стане трети. Шестият Георги Динев пък става четвърти като събира 5500 преференции. Нито един от тях нямаше да може да размести листата, ако бяха влезли сила предложените от ДПС правила, тъй като щяха да се нуждаят от поне 12 000 преференции или двойно повече от получените тогава.

Така, ако досега защитен от изместване до голяма степен беше само водачът на листата, от ДПС обезсмислят изобщо съществуването на преференции (макар и без да ги отменят формално) като защитават и всички останали кандидати, спуснати в ред според партийната повеля.

Списъкът на нови законодателни предложения се допълва от две предложения на Кристина Сидорова от БСП, касаещи публикуването на предварителните избирателни списъци, предложения на Анна Александрова от ГЕРБ, касаещи дейността на избирателни комисии и как да бъдат вземани и обжалвани решенията им, както и от предложения на „Воля“ за инсталиране на видеокамера във всяка секция по време на избори, която да излъчва на живо, а след това записът да се съхранява като видео архив.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар