Институцията, управляваната от несменяемия гуверньор Мугур Исъреску, стана обект на атаки по няколко фронта.
Институциите с най-голямо доверие в Румъния по правило не са изборни. През април 2016 г. 80,1% от румънците са заявили, че имат доверие в пожарникарите, 76,3% – в армията и 72,3% в жандармерията. Голяма е подкрепата и за дейността на антикорупционната прокуратура DNA – 59,8%.
На този фон Румънската национална банка (РНБ) остава по-назад със своите 44,2% обществено одобрение. Тя обаче традиционно е в някакъв смисъл най-влиятелна институция в страната. Достатъчно е да се забележи, че нейният управител – 68-годишният Мугур Исъреску, е несменяем на поста си от 1990 г. насам. Единствено за една година между 1999 г. и 2000 г. той напуска ръководството на банката – за да стане… премиер.
Експертите на РНБ се ползват с голямо уважение и са нещо като старейшини по макроикономическите въпроси. Правителствата по правило дават голяма тежест на централната банка и нейните препоръки. Това се видя и при представянето от премиера Дачиан Чолош и президента Клаус Йоханис на програмата „Конкурентоспособна Румъния“, която дава заявка да се превърне в национален проект. Третият лидер, подкрепил програмата, беше самият Исъреску и очевидно тя изразява визията на РНБ за развитието на страната.
Не идва ли обаче краят на недосагаемостта на вездесъщата централна банка?
Признаци, че тя не е всемогъща, започнаха да се появяват през 2015 г., когато на власт бе още правителството на социалдемократа Виктор Понта. Намаляването на ДДС, което кабинетът Понта обяви, бе посрещнато на нож от представители на РНБ. Те предупредиха, че то създава заплаха от инфлация и дефицити и ще затрудни банката в поддържането на макроикономическите баланси.
През ноември 2015 г. на власт дойде т.нар. правителство на технократи, оглавено от бившия еврокомисар по земеделието Дачиан Чолош. Членовете на кабинета бяха подбрани в голямата си част от средите на неправителствените организации и бизнеса. От този момент националната банка започна да има проблеми с доминирания от либерали и социалдемократи парламент.
През май 2016 г. влезе в сила оспорваният от РНБ и от частните банки закон за личния фалит, популярен в Румъния с името „Закон за плащане чрез предаване“ (Legea dării în plată). Според разпоредбите му задлъжнели граждани, които са взели ипотечен заем на стойност до 250 000 евро, но не могат да го изплащат, имат право да предадат на банката ипотекирания имот, като в замяна задълженията им към нея се изчистват. Преди влизането в сила на закона румънците с дългове трябваше да продължат да изплащат заема, независимо, че са загубили жилището си и че то в повечето случаи е продадено от банката на цени, по-ниски от стойността на заема.
Законът бе атакуван от частните банки за неконституционност и се очаква тази есен Конституционният съд да се произнесе по казуса. „Със сигурност кредитният рейтинг на Румъния ще падне, ако се появи още една недомислица като Закона за плащане чрез предаване“, коментира Еужен Радулеску – директор на отдела за финансова стабилност към румънската централна банка. Независимо от съпротивата на РНБ, законът влезе в сила, след като бе внесен от либерала Даниел Замфир и бе подкрепен в залата и от социалдемократи.
Признаци за отслабване на централната банка могат да се видят и в казуса с подуправителя Богдан Олтяну, който бе задържан в края на юли заради търговия с влияние. Олтяну бе обвинен от прокуратурата, че е получил 1 млн. евро през 2008 г., когато е бил председател на долната камара на румънския парламент, за да повлияе на правителството, така че журналистът Ливиу Михаю да стане губернатор на Дунавската Делта. Михаю действително е назначен на този пост в периода 20008-2009 г. и се задържа на него пет месеца. Казусът Олтяну несъмнено има своето негативно отражение върху имиджа на централната банка, където той работеше до момента на задържането си.
Кулминацията на негативните събития за РНБ беше през август, когато поредица от публикации уличи Исъреску и големите началници от банката, че
получават високи заплати и вземат решения по непрозрачен начин.
Наложи се самият гуверньор да публикува информацията за своя месечен доход, равняващ се на 13 600 евро месечно.
Освен това банката излезе със специално изявление към медиите на 9 август, с което отхвърли атаките срещу себе си. В него говорителят на банката Дан Сучу подчерта, че вече един месец всекидневно тя е подложена на нападки, нямащи никаква реална база, неподдържани с документи или аргументирани с фалшиви данни. Според Сучу на подобни неподплатени и елементарни твърдения „не може да се даде отговор“ и „централната банка няма да отвърне на кампания с цел сриването на авторитета на институцията – кампания, която не прави нищо, за да информира правилно публиката“. „В същото време, РНБ е винаги готова да отговори на всяко легитимно и логически издържано питане относно своята дейност“, се казва още в изявлението.
Междувременно икономическите асове на централната банка преминаха в настъпление и в свои статии обясниха защо тя е една национално отговорна и експертно-ориентирана институция. Например, в анализ за августовския брой за политическото списание Q Magazine, озаглавен „Защо е важна националната банка?“ Даниел Даяну – член на административния съвет на РНБ, обясни как тя има изключително важна и сложна мисия – да следи едновременно за запазване на ценовото равнище (т.е. да се бори с инфлацията) и в същото време да отговаря за финансовата стабилност. Според него в Румъния фискалните приходи са ниски – 27-28% от БВП спрямо 45% в ЕС, което означава, че страната е по-уязвима към появата на дефицити в държавните финанси. В тези условия е дълг на всяка централна банка, следяща множество фактори и индикатори, да подхожда с голяма отговорност към управлението на икономиката.
На блога за гледни точки на РНБ Лучиан Кройтору – съветник на управителя Исъреску, публикува свой анализ за отношенията между банката и правителствата в Румъния. Според експерта статията му доказва, че в голямата си част темите за атака над централната банка са фалшиви (например тезите, че има неравноправни клаузи в обсъждания бъдещ договор за вземане на нов заем от МВФ) или имат популистки характер (например законът за личния фалит или идеята за конверсия на кредитите в швейцарски франкове, така че да се плащат лихви по историческия курс на франка в момента на вземане на кредита, а не по настоящия, който е доста по-неизгоден за длъжниците).
Статията на Кройтору има красноречивото заглавие
„Как РНБ започна да играе ролята на „партия на властта“ в политическата битка“.
Според автора централната банка във всяка страна е актьор, действащ в пространството между двата основни администратора на капитализма – финансовите пазари и политиците. Експертът е на мнение, че съществуват две принципни ситуации като отношения между банката и правителството.
В първия вариант начело на страната е политическо, а не технократско ръководство. Тогава обикновено партията или коалицията на власт са в добри отношения с банката, доколкото назначените от управляващите представители в административния съвет са мнозинство спрямо кадрите на опозицията. Освен това правителството избягва да критикува изготвяната с помощта на неговите представители в банката политика, тъй като това би значело, че то критикува само себе си или би се разграничило от своите хора, обявавайки ги за нелоялни на линията си.
Във втория вариант правителството не е съставено от традиционни политици, а от технократи, и всъщност политическата класа, свързвана с партиите, е извършила свое временно суспендиране. Тогава противоборствата стават по-сложни. Според Кройтору в такъв случай политиците вече не се делят на управляващи и опозиция и са склонни да търсят свой собствен дневен ред и различен противник, особено ако са от партията, която е била на власт преди технократите (авторът има предвид социалдемократите). Експертът смята, че в момента едно от проявленията на този дневен ред e тенденцията за ограничаване независимостта на националната банка. Тази линия се проявява, като партийците заобикалят правителството и има връзка с все по-изострящата се предизборна борба.
В края на годината ще се проведат парламентарни избори.
В момента двете основни партии – социалдемократическата и либералната, контролират основната част от депутатите в парламента. На практика Кройтору деликатно чертае една от основните разделителни линии в Румъния – между политическата класа и останалите, като помества националната банка в лагера на експертите. Подобно разделение може да се забележи и когато антикорупционната прокуратура поиска имунитета на някой депутат. През последните години Народното събрание винаги гласува този имунитет да не бъде свалян, като така затвърждава впечатлението, че представлява интересите на политическата класа и саботира правосъдието.
Но критиките към РНБ едва ли могат да бъдат приписани единствено на „популисти“, които преследват целта да вземат властта, сривайки противниците си. Законът за личния фалит например, приет в ущърб на централната банка, действително удря по интересите на частните финансови институции. Но той дава възможност и на хиляди длъжници, взели кредити в швейцарски франкове преди началото на световната икономическа криза, да се освободят от непосилното бреме, в което се е превърнал дългът им след значителното поскъпване на чуждестранната валута. Към 8 август почти 4 000 души са се възползвали от закона, намаляващ печалбите на банките, но пък позволяващ на повече хора да съхранят достойнството си, като не робуват в името на кредиторите си.
Изкушаващо е да се мисли, че в Румъния има реално разделение на властите, което води до конкуренция между институциите и центровете на власт. А това противоборство придава жизненост на политиката и провокира обществени промени. Оказва се, че дори всемогъщата национална банка не е чак толкова неуязвима. Но има резон и в основната идея на Кройтору от друга негова статия, поместена в блога му – че румънската политическа борба може да се разбере като конфликт между хората, които искат разделение на властите, и другите, желаещи тяхното подчинение на единен център.
Една гледна точка навярно би видяла в традиционните политици желание да неутрализират правосъдието и други модернизиращи страната институции, които им пречат да възпроизвеждат властта си. Друга сигурно би потърсила именно в политическите фигури спасение от властта на технократските лобита, по-склонни да се грижат да им излизат сметките, вместо да подкрепят обикновения човек.
През август румънските медии за пореден път обърнаха внимание на един привидно абсурден факт – Румъния е лидер по икономически ръст в ЕС и в същото време нейната работна ръка имигрира на Запад. В обстановка на
голямо неравенство в доходите и в развитието между отделните региони и граждани
ожесточаването на политическата борба, съпътстващо наближаването на парламентарните избори, изглежда напълно логично. Количествените натрупвания водят до качествени изменения, твърди един от принципите на диалектиката. Бликналата ненавист към националната банка на Румъния може би се обяснява поне отчасти с желанието за реванш на лобита, изолирани от технократското правителство. Но тя е знак и за пълзяща обществена промяна.
