В интервю за в. „Ел Паис” отстранената временно от власт президентка на Бразилия заявява, че страната е в колапс и нарича „хуни” членовете на правителството на земестилия я Мишел Темер
На церемонията по официалното откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро тази вечер няма да присъства отстранената временно от власт президентка на Бразилия Дилма Русеф. За това тя самата предупреди в интервю за Радио Франс Ентернасионал (RFI).
На трибуните ще липсва и нейният близък съратник, бившият плезидент Луис Инасио Лула да Силва, срещу когото тече разследване по обвинения в злоупотреби, отхвърляни от него като инсинуации.
Дилма и Лула получиха покани за церемонията от сегашното правителство на временния президент Мишел Темер, но местата им бяха определени по-ниско от официалната трибуна, което бе възприето и от двамата като нарочно унижение. „Няма да ме видите на втора позиция на Олимпиадата,” отсече пред RFI отстранената президентка. Дилма и Лула продължават да са убедени, че в Бразилия е извършен пълзящ преврат срещу тяхната обща Работническа партия, която държи президентската власт от 2003 г. насам.
Предатели и конспиратори
Русеф нееднократно е сочила като основни „предатели” и конспиратори за отстраняването ѝ от президентския пост доскорошния председател на парламента Едуардо Куня и вицепрезидента Мишел Темер, който след това зае нейния пост и в момента е временен президент на Бразилия. И двамата тези политици са от партията Бразилско демократично движение (БДД), която до миналата година беше съюзничка на Работническата партия и подкрепяше президентката.
Нещата се промениха точно преди година, когато в рамките на разследването на гигантския корупционен скандал в държавната нефтена фирма „Петробраз” изплува и името на парламентарния шеф Едуардо Куня. Изясни се, че семейството му притежава швейцарски сметки за 5 милина долара, дошли най-вероятно от подкупи в „Петробраз”.
Етичната комисия на парламента обяви, че ще започне проучване на случая с Куня. Именно тогава той отива при депутатите от Работническата партя в тази комисия и настоява те да гласуват заедно с депутатите от БДД за спране на процедурата срещу него. Заплашва, че ако това не стане, тогава той ще даде ход още на първото обществено искане за импийъчмънт срещу президентката, което постъпи в парламента (а такива искания там постъпват постоянно, само от началото на втория мандат на Дилма има 30, на които не е даден хода).
Депутатите от Работническата партия отхвърлят офертата, настояват разследването срещу Куня да продължи и той изпълнява заканата си – дава ход на искането за отстраняване на Дилма Русеф от поста ѝ, подадено от група адвокати през август м.г. въз основа на обвинения за административни нарушения при отчитането на бюджета през 2014 г.
Става дума за забавени държавни плащания по селскостопански програми, които били покрити от Бразилската банка, а по-късно правителството ѝ се издължило. Обвинителите на Дилма твърдят, че така банката е кредитирала правителството, а това е забранено от закона. От отбора на президентката отвръщат, че това е била редовна практика и на всички предходни правителства, че няма никакъв реален кредит и че дори и да има нарушение, то не може да е повод за импийчмънт. Въпреки това на обвинението е даден ход.
Който копае гроб другиму…
Двата процеса по разследване и по отстраняване от поста – срещу Русеф и срещу Куня – се движеха практически паралелно. Като следствие Работническата партия и БДД се превърнаха във врагове, а политическата обстановка в страната се нажежи много. Двата противостоящи си лагера заляха и улиците на бразилските градове с антиправителствени демонстрации, както и с контрадемонстрации в подкрепа на законно избраната през 2014 г. от 54 милиона гласоподаватели президентка. В редиците на едните се развяваха лозунги дори за военна намеса, в редиците на другите се апелираше за запазване на конституционния ред и на социалната линия на досегашното управление.
След гротескно гласуване в парламента през месец май за отстраняването на Дилма от поста нейният въпрос бе прехвърлен за окончателно решение на Сената, който трябва да се произнесе на 20 август – ден преди края на Олимпийските игри в Рио.
Междувременно обаче от поста си начело на Камарата на депутатите бе отстранен и Едуардо Куня заради доказаните му злоупотреби. Малко преди официалното решение за това да бъде обявено, Куня избърза сам да подаде оставка. Така се потвърди за пореден път старата българска поговорка: „Който копае гроб другиму, сам пада в него”. Не е известно дали бащата българин Петър Русев е казвал на Дилма тази погоровка, но по-важното е, че тя, оказва се, действа и оттатък Атлантика…
Отделно се разви и казусът с бившия президент Лула, който също бе обвинен в рамките на скандала „Петробраз” като облагодетелствал се с луксизони имоти. Самият Лула категорично отхвърли обвиненията и отрече да притежава такива имоти, но разследването срещу него още продължава.
Станалият временен президент бивш вице Мишел Темер също е във фокуса на разследваниято около „Петробраз”, в чиито сложни схеми се оказаха набъркани представителите на почти целия бразилски политически елит. В правителството, което сформира Темер след отстраняването на Дилма, се оказаха трима министри, за които има доказателства, че дълбоко са затънали в корупция – и те набързо трябваше да бъдат сменени.
Подкрепа за президентката
Привържениците на Дилма Русеф не спират да напомнят, че обвиненията, по които тя бе отстранена временно от поста си, нямат нищо общо с корупцията и злоупотребите. Дори напротив – още от първия си мандат (2011-2014) тя бе именно най-безкомпромисният от всички досегашни бразилски президенти спрямо корупцията. Уволняваше министри и при най-малкото подозрение, че може да са „бъркали в кацата”. Това настрои срещу нея много голяма част от бразилската политическа класа, която очевидно има поводи сега да ѝ отмъщава с импийчмънта.
В периода след временното отстраняване на Русеф от поста ѝ през месец май нейните привърженици не са спряли да организират обществени акции и демонстрации в нейна подкрепа. Засилват се и протестите срещу управлението на Темер и неговото правителство, което вече беше наречено от критиците си „синдикатът на крадците”.
Буквално часове преди откриването на Олимпиадата край прочутия плаж Копакабана в Рио се състоя голяма демонстрация срещу „купените медии”. Протестиращите скандираха, че свободата на словото в Бразилия е заглушена, а големите медии обслужват само големия капитал. На свой ред Международната федерация на журналистите алармира за получени сигнали за уволнени журналисти и медийни ръководители, поддържащи отстранената президентка Дилма Русеф.
Наскоро испанският вестник „Ел Паис” публикува интервю с Русеф на своя коредпондент в Бразилия, взето в резиденцията „Алворада”, която бе предоставена на отстранената президентка. Предлагаме превода на интервюто, в което мнението на Дилма и твърдата ѝ позиция са изразени от първо лице, а впечатленията на журналиста допълват картината.
Дилма Русеф пред „Ел Паис”:
Бразилската политическа система е в колапс
„Нахлуха във властта като орда от хуни,” казва отстранената от властта президентка за правителството на заместилия я Мишел Темер
Антонио Хименес Барка
Ято разноцветни птички прелита през градината на двореца „Алворада” в Бразилия, столицата на едноименната латиноамериканска държава. Тук живее почти като отшелничка отстранената от властта президентка Дилма Русеф. Във футуристична приемна от син камък стоят двама сервитьори с количка с кафе. Едно абсолютно спокойствие се спуска заедно със свечеряването. Няма суматоха от служители, нито влизащи и излизащи секретари. Не се чува телефонен звън в съседните стаи. Работен вторник е в една държава в колвунсии, но кой би го казал, ако е тук.
Мястото на интервюто е библиотеката, където Русеф влиза с усмивка на лицето. Любезно се съгласява да позира за снимките, подхвърля шеги, хвали градината и свежия въздух на столицата. Изглежда в много по-добро настроение от предишната ни среща преди няколко месеца, когато още беше действащ президент на Бразилия. Смее се като чува впечатленията ми: „Добре, значи всъщност искате да ме попитате защо не си скубя косата от яд, така ли?”
Въпрос: Просто искам да знам защо не сте по-съкрушена.
Отговор: Не съм съкрушена, защото се боря за правата си. Когато човек се чувства жертва на преднамерена несправедливост – а при мен става дума именно за преднамереност – борбенят дух придава смисъл на живота. Знам, че съм на добрата страна на историята. А онези – не.
„Онези” са временният президент Мишел Темер и неговото ново правителство. На 13 май т.г. Дилма Русеф напусна работната президентска резиденция „Планалто”, към което я принуди започната процедура по импийчмънт срещу нея. Сега процедурата продължава вече в Сената и във втората половина на август горната камара на бразилския парламент ще трябва да проведе окончателното гласуване по този въпрос. Това ще стане вече след откриването на Олимпийските игри, в което тя не пожела да участва. Новото правителство не се съветва с нея за нищо.
Тя казва, че животът ѝ се е променил и че вече не разполага „с властта на химикалката, подписа, решението”. Изпълва графика си с дебати и обществени прояви в различни части на страната, засилва присъствието си в социалните мрежи, приема посещения в този свой очарователен дворец „Алворада” или се подготвя за защитата си в Сената с главната цел да се върне на власт. Тонът ѝ се втвърдява, когато става дума за новото правителство на временния президент Мишел Темер, неин бивш съюзник, когото тя вече редовно нарича „предател” и „капитан на конспираторите”. „Нахлуха във властта като орда от хуни”, казва за тях
Въпрос: Защо?
Отговор: Не можете да влезете в правителството и да скъсате изборната програма, за която са гласували 54 милиона души. Те ликвидираха министерството на културата. После го върнаха. Но действителните им намерения вече лъснаха. Искат да направят пенсионна реформа, която не включва компенсиране на минимална заплата според инфлацията. Искат да приватизират „Петробраз”…
Въпрос: Нищо от това още не се е случило…
Отговор: Но те го искат. Искат да ликвидират Пресал (гигантско нефтено находище, разработвано в бразилски териториални води – б.р.), променяйки системата му за експлоатация в полза на големите корпорации. Искат да ликвидират политиката ни в здравеопазването и образованието. Не са легитимни, но вече изпратиха в Конгреса своите мерки, обвързващи тези сектори не за две години, което вече би било абсурд, а за двайсет години.
Въпрос: Какви мерки?
Отговор: Онези, които ограничават разходите за образование и здравеопазване до нивата от миналата година, коригирани с инфлацията. Но Бразилия не е стара страна. Напротив, имаме нарастващо младо население. Така че тези мерки са равностойни на систематично орязване на средствата за образовяние.
Въпрос: Но пазарите сякаш се успокоиха.
Отговор: Вярвате ли го? Според мен пазарите са доста реалистично настроени и досега не са показали никаква еуфория. Вече трима министри от това правителство паднаха и още един е във висящо положение. При всичките е едно и също: корупция. Това поставя правителството в много сложна ситуация. Уж е правителство на националното спасение, както се е самообявило, но в действителност е на спасяването поединично.
Въпрос: Ще успеете ли да убедите достатъчен брой сенатори, за да се върнете? Вярвате ли, че ще се върнете?
Отговор: Боря се, за да се върна. Решаващо е убеждението. За тази цел използваме жизненоважните дебати с цел да надвием паразитите на демокрацията. Трябва всички да разберат какво се разиграва тук. Не е само до импийчмънта. Това е историята. Тук се пише историята. Бразилската политическа система е в колапс. Председателят на Камарата на депутатите Едуардо Куня е отстранен от власт. Генералният прокурор е поискал затвор за председателя на Сената Ренан Калиейрос. Моето завръщане е свързано с довършването на моя мандат, но също и с възстановяването на демокрацията в Бразилия. Трябва да попитаме народа какво иска. Не казвам, че ако се върна, ще организираме народно допитване. Казвам, че за да има народно допитване, аз трябва да се върна. Моят мандат е легитимният. А техният – не.
Въпрос: А защо не организирахте такова допитване по-рано?
Отговор: По-рано нямаше смисъл. Мандатът ми беше легитимен.
Въпрос: Но беше тръгнал импийчмънтът, спадът на популярността ви беше огромен, имаше милионни демонстрации срещу вас…
Отговор: Но имах 54 милиона гласове. В нисоя страна по света президентско управление това, че не си популярен, не води до нови избори.
Въпрос: Какво ще направите другояче, ако се върнете на власт?
Отговор: Няма да има повече споразумения тази коалиция (Бразилско демократично движение на Мишел Темер и Едуардо Куня и други центристки партии, подкрупили импийчмънта – б.р.). Това свърши в тази страна. Ако се върна, ще трябва да мисля как да предам Бразилия на следващия избран президент. Ще обсъждаме дали е възможно да се оправлява с 35 партии, дали е възможно да се управлява без да се извърши предварително политическа реформа.
Въпрос: Кога видяхте, че процесът по импийчмънт е неспасяем, че няма да имате стъпка назад?
Отговор: Не, скъпи. Ние се борим до край. Никога не съм виждала да е неспасяем и така ще е до края. Това е моето задължение. Да оспорвам до последния момент. Който казва, че „това няма да проработи”, има проблеми.
Въпрос: Затова ли не подадохте оставка?
Отговор: Аз не попадох и никога няма да подам оставка, защото съм живото доказателство, че тук, в Бразилия, е извършен преврат. Ако подам оставка, къде ще е превратът?
Въпрос: Какъв беше първият ви ден след импийчмънта?
Отговор: Не помня добре. Помня, че работихме целия ден. Имахме няколко интервюта, разговарях с някои хора. И оттогава насам тръгна без да спира. Работя доста. Обикалям страната. Поддържам навиците си – разходките, колоезденето сутрин. Спя добре. Не съм потисната. Не съм депресивен човек. Няма да спра, докато не се върна.
About The Author
