 Близо 20 хиляди нарушения на строителни обекти са регистрирали контролните органи на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” при 3900 проверки за първите десет месеца на 2016 г. Това е ръст с 12% спрямо същия период за миналата година, колкото е и увеличението на проверките.
Близо 20 хиляди нарушения на строителни обекти са регистрирали контролните органи на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” при 3900 проверки за първите десет месеца на 2016 г. Това е ръст с 12% спрямо същия период за миналата година, колкото е и увеличението на проверките.
Приоритет при контрола са жилищните сгради, които се санират по програмата за енергийна ефективност, работата по столичното метро и други големи инфраструктурни обекти. Голяма част от проверките са на фирми, които изпълняват обществени поръчки и към които са насочени публични средства. Въпреки това няма случай на прекратен договор на фирма заради системни нарушения на трудовото законодателство.
Най-често се стига само до акт – 130 такива са издадени за спиране на обект, машина или работно място в строителството, които пряко застрашават живота и здравето на хората. Това са 1/3 от всички подобни нарушения. Установените случаи на работа без трудов договор на строителни обекти от началото на годината са 369, или 15% от всички случаи. Инспекцията по труда напомни, че работата без трудов договор лишава работника от социална защита. Често обаче алтернативата е безработица, при която социалната защита в България също е сведена до минимум.
Нарушенията на правилата за безопасност и здраве на работното място също са концентрирани в сектор “Строителство” – 635 от общо 1800 издадени акта. Логично, там са засечени и 80% от нарушенията, свързани с безопасната работа на височина.
От Инспекцията по труда се оплакват от трудностите при доказването на злоупотреби, свързани с работното време, осигуряването на задължителна почивка и полагането на извънреден труд:
“Липсва съдействие от страна на работещите. В повечето случаи те са от други краища на страната и предпочитат да работят по-дълго без почивка, за да се възползват след това от по-дълги почивки по родните си места. Поради тази причина те отказват да декларират данни, свързани с работното им време.”


