В категории:Анализи / Свят

Военният бюджет на Вашингтон е двойно по-голям, отколкото си мислите

Тръмп иска рекорден бюджет за Пентагона, но това е само част от реалната сума, която данъкоплатците в САЩ отделят за войните и последствията от тях

Снимка: U.S. Air Force

Уилям Хартънг и Манди Смитбъргър, TomDispatch

В най-новия проектобюджет администрацията на Тръмп иска 750 млрд. долара за Пентагона и свързаните дейности по отбраната – удивителна цифра по всяка мярка. Ако Конгресът го приеме, това ще е един от най-големите военни бюджети в историята на страната – надминаващ дори пиковите нива, достигнати по време на войните в Корея и Виетнам. Но не трябва да забравяме едно нещо: тези 750 млрд. долара представляват само част от реалните разходи за институциите за „национална сигурност“.

Съществуват поне 10 отделни пера в бюджета, посветени на воденето на войни, подготовката на още войни, както и справянето с последствията от вече водените войни. Така че следващия път, когато чуете президент, генерал, министър на отбраната или някой ястреб от Конгреса да се оплаква, че армията на САЩ е печално недофинансирана, помислете пак. Внимателният поглед върху разходите за отбрана на САЩ осигурява солиден коректив на подобни напълно неверни твърдения.

Нека прегледаме долар по долар институциите за национална сигурност на САЩ, да съберем сумите и да видим къде ще стигнем във финансово отношение.

„Базовият“ бюджет на Пентагона: Обикновеният, или „базов“ бюджет на Пентагона, е заявен на ниво от 544.5 млрд. долара за фискалната 2020 г. – значителна сума, която обаче представлява само скромен аванс за общите военни разходи.

Както може да се предположи, този базов бюджет трябва да осигурява финансирането за основните дейности на Министерство на отбраната. На практика голямата част от тези пари ще бъдат хвърлени за подготовка за продължаващите войни, които никога не са били узаконени от Конгреса, за твърде оскъпени оръжейни системи, от които всъщност няма нужда, или просто ще бъдат пропилени – последната категория включва всичко от превишаване на предвидените разходи до ненужна бюрокрация.

Тези 544.5 млрд. долара представляват сумите, публично отчитани от Пентагона за най-важни разходи, като към него трябва да се добавят 9.6 млрд. за задължителни разходи като парите за пенсиониране на военен персонал.

Нека започнем прегледа с „пропиляната“ част от бюджета, която дори най-усилено агитиращите за увеличение на военните разходи не могат да оправдаят. Бордът по отбранителната дейност на Пентагона изчислява, че орязването на излишни разходи, включително раздутата бюрокрация и поразително големия брой служители на частни подизпълнители, би спестило 125 млрд. долара за пет години.

Едва ли е изненадващо, че предложението на борда съвсем не е спомогнало да се успокоят призивите за повече пари. Вместо това най-високопоставените експерти на Пентагона (както и самият президент), предлагат създаването на „космически сили“ – шести род войски, който със сигурност ще доведе до допълнително раздуване на бюрокрацията и дублиране на работа, която вече се върши другаде. Съставящите плановете на Пентагона изчисляват, че бъдещите космически сили ще костват 13 млрд. долара през следващите пет години (и това несъмнено е консервативна оценка).

В добавка към това, към Министерство на отбраната работи цяла армия от частни подизпълнители – над 600 000 – като много от тях вършат работа, която може да бъде свършена много по-евтино от цивилни държавни служители. Орязването на работната сила на частните подизпълнители с 15% веднага би намалило годишните разходи с 20 млрд. долара. Да не забравяме и превишените разходи за големи оръжейни програми, като например „Наземно базирани стратегически средства за възпиране“ (тромавото название за новата междуконтинентална балистична ракета), или пък редовното надплащане за дори дребни резервни части (като например осем хиляди долара за зъбна предавка за хеликоптер, която реално струва 500 долара – надценка с над 1500%.).

Има ги и прекомерно скъпите оръжейни системи, които военните дори не могат да си позволят да използват – като самолетоносач за 13 млрд. долара, 200 ядрени бомбардировача за по 564 млн. долара парчето, както и бойният самолет Ф-35 – най-скъпата оръжейна система в историята, която от началото на програмата е струвала поне 1.4 трлн. долара. Проектът за надзор на държавното управление (POGO) е открил – и наскоро Правителствената отчетна служба потвърди – че въпреки дългогодишната работа и умопомрачителната цена, Ф-35 може никога да не се представя според очакванията.

Да не забравяме и усилията на Пентагона за разработка на далекобойна артилерия и нови разузнавателни системи, предназначени за бъдещи войни срещу ядрени сили като Русия и Китай – конфликти, които лесно биха ескалирали в нова световна война, при която подобни въоръжения биха били безпредметни. Представете си само ако част от тези пари се бяха насочени към това да се търсят начини за предотвратяване на подобни войни, вместо да се мъдрят нови начини как да ги водим.

Базов бюджет: 544.1 млрд. долара

Бюджет за война: И сякаш обикновения бюджет не е достатъчен, Пентагонът поддържа и собствен черен фонд, официално известен като Сметка за извънредни разходи при отвъдморски операции, или OCO. На теория фондът е предназначен да плаща за войната срещу терора – тоест войните на САЩ в Афганистан, Ирак, Сомалия, Сирия, и навсякъде другаде в Близкия Изток и Африка. На практика обаче той служи за много други неща.

След поредния бюджетен сблъсък в Конгреса, довел до „затваряне“ на държавните услуги, бе създадена двупартийна комисия за намаляване на дефицита, известна като Симсън-Боуълс. В резултат на това Конгресът прие Закона за контрол на бюджета от 2011 г. Той официално слага таван както на военните, така и на цивилните разходи, с цел да бъдат спестени общо 2 трлн. долара за десет години. Половината от тази сума трябва да дойде от бюджета на Пентагона, както и от разходите за ядрени оръжия в Министерство на енергетиката.

Оказва се обаче, че съществува голяма задна вратичка: бюджетът за войните е изключен от ограниченията. Поради това Пентагонът бързо започна да вкарва в него десетки милиарди предназначени за различни проекти, нямащо нищо общо с текущите войни (този процес продължава и до днес). Степента на злоупотребите с този фонд остана тайна в продължение на години, като чак през 2016 г. Пентагона призна, че само около половината пари от OCO реално са отишли за войните. Това предизвика остри критики от различни конгресмени, включително Мик Мулвани, който в момента е шеф на кабинета на президента Тръмп. Тогава хората започнаха да наричат ОСО „черен“ фонд.

Новият проектобюджет надува сумите за този фонд до нива, които биха били сметнати за абсурдни, ако не бяха част от бюджета на Пентагона. От близо 174 млрд. долара, предложени за бюджета за война и „извънредни“ разходи, само малко над 25 млрд. са предназначени директно за войните в Ирак, Афганистан и другаде. Останалите пари са заделени за т.нар. „трайни“ дейности, които биха продължили дори ако тези войни свършат, или за плащане на рутинни дейности на Пентагона, които не могат да бъдат финансирани заради тавана на бюджета. Очаква се Камарата на представителите, която вече е контролирана от демократите, да се опита да промени тази схема. Но дори да успеят да се наложат, премахването на част от нелепиците във фонда за войни вероятно ще бъде компенсирано с повдигане на тавана на обикновения бюджет на Пентагона. (Струва си да се отбележи, че в предложения от Тръмп бюджет са включени призиви за елиминиране на този фонд в бъдеще).

Предложеният бюджет на ОСО за 2020 г. включва 9.2 млрд. долара „извънредно“ финансиране за изграждане на любимата на Тръмп стена на границата с Мексико, както и други подобни неща. Няма никакво извънредно положение, разбира се. Изпълнителната власт просто прибира тази част от парите на данъкоплатците, която Конгресът е отказал да ѝ осигури. Дори поддръжниците на стената на Тръмп би трябвало да са притеснени от това заграбване на обществени средства. Както 36 бивши републикански конгресмени наскоро изтъкнаха: „Извънредните правомощия, които отстъпваш на президент, чиито политики подкрепяш,  могат да бъдат използвани и от президент, чиито политики те отвращават“. От всички предложения на Тръмп, свързани със „сигурността“, за това е най-вероятно да бъде отхвърлено или орязано, като се има предвид съпротивата на демократите в Конгреса.

Бюджет за войни: 173.8 млрд.

Общо: 727.9 млрд.

Бюджет за ядрени оръжия към Министерство на енергетиката: Може да ви изненада да научите, че за най-смъртоносната част от арсенала на САЩ – ядрените оръжия – отговаря не Пентагона, а Министерство на енергетиката (DOE). Националната администрация за ядрена безопасност към министерството отговаря за проучванията, разработките и производството на ядрени бойни глави и ядрени реактори за морски съдове. Това представлява мрежа от институции, простираща  на практика на територията на цялата страна. Лабораториите, участващи в ядрените програми имат дълга история на лошо управление, като някои проекти са се оказвали осемкратно по-скъпи от първоначалните оценки.

Бюджет за ядрени оръжия: 24.8 млрд. долара.

Общо: 752.7 млрд.

„Свързани с отбраната дейности“: Тази категория покрива 9 млрд. долара, които всяка година отиват към бюджетите на институции, различни от Пентагона – основно към Федералното бюро за разследване за финансиране на дейности, свързани с вътрешната сигурност.

Свързани с отбраната дейности: 9 млрд. долара

761.7 млрд. долара.

Петте изброени досега категории оформят бюджета за това, което се нарича „национална отбрана“. Според Закона за контрол на бюджета, тези разходи би трябвало да са ограничени до 630 млрд. долара. Заложените в бюджета за 2020 г. 761.7 млрд. долара за тези пера са само началото на историята.

Бюджет за службата по ветераните: Войните през този век създадоха ново поколение от ветерани. Общо над 2.7 млн. щатски военнослужещи са минавали през мисии в Ирак и Афганистан след 2001 г. Много от тях се нуждаят от значителна подкрепа за справяне с физическите и психологически рани от войната. В резултат от това, бюджетът на Службата по въпросите на ветераните е скочил до небето – от началото на века увеличението е повече от тройно до 216 млрд. долара. Но дори тази огромна сума може да се окаже недостатъчна за осигуряване на нужните грижи и услуги.

Над 6900 военнослужещи са загинали във войните на Вашингтон след 11 септември, а само в Ирак и Афганистан са били ранени над 30 000. Тези жертви обаче са само върха на айсберга. Стотици хиляди от завърналите се войници страдат от Посттравматично стресово разстройство, заболявания, предизвикани от излагане на токсични материали, или мозъчни травми. Властите в САЩ се ангажират да осигуряват лечение за тези ветерани до края на живота им. Анализаторите от проекта „Цената на войната“ към Университета Браун са изчислили, че само задълженията към ветераните от Ирак и Афганистан ще надхвърлят 1 трлн. долара през идните години.

Тази цена на войната рядко се обмисля от лидерите във Вашингтон, когато решават да пратят войници в битка.

Разходи за ветераните: 216 млрд. долара

Общо: 977.7 млрд.

Бюджет за вътрешна сигурност: Департаментът по вътрешна сигурност (DHS) представлява мегаагенция, създадена след атаките на 11 септември. Тогава тя погълна 22 съществуващи правителствени организации, създавайки огромно министерство с близо четвърт милион служители. Агенциите, които съставляват днешната структура на DHS, са Бреговата охрана, Федерална агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), Митническа и гранична охрана, Службата по имиграцията и митниците (ICE), Службата за гражданство и имиграция, Секретни служби, Федерален център за обучение на правоприлагащите органи, Вътрешната служба за засичане на ядрени материали и Службата на разузнаване и анализ.

Някои от дейностите на DHS – като охраната на летища и защитата от контрабанда на ядрени оръжия или „мръсни бомби“ – имат ясна обосновка от гледна точка на сигурността. Много други обаче нямат. ICE – американската служба за депортация – е причинила много повече страдания на невинни хора, отколкото е направила за осуетяване на престъпни и терористични нападения.Една от другите съмнителни дейности на DHS е свързана с помощта, която оказва за милитаризирането на полицейските служби.

Бюджет за вътрешна сигурност: 69.2 млрд. долара

Общо: 1.0469 трлн.

Бюджет за международни отношения: Това перо включва бюджетите на Държавния департамент и Агенцията за международно развитие (USAID). Дипломацията е един от най-ефективните средства, чрез които САЩ биха могли да направят света по-сигурно място, но тя се намира под атака в годините на Тръмп. Проектобюджета за 2020 г. предвижда орязване на разходите за международни отношения с една трета, което ще го направи едва една петнадесета от бюджета на Пентагона и свързаните агенции. Отделно от това над 10% от бюджета за международни въпроси всъщност е предназначен за военни цели – на първо място 5.4 млрд. долара за Програмата за финансиране на чуждестранни военни сили (FMF). По-голямата част от тези пари са предназначени за армиите на Израел и Египет, но още доста държави получават финансиране по тази линия – включително Йордания, Ливан, Джибути, Тунис, Естония, Литва, Латвия, Украйна, Грузия, Филипините и Виетнам.

Бюджет за международни отношения: 51 млрд. долара

Общо: 1.0979 млрд.

Разузнавателен бюджет: Съединените щати имат 17 отделни разузнавателни агенции – Службата за разузнаване и анализи към DHS, ФБР, ЦРУ, Агенцията за национална сигурност; Агенцията за разузнаване на Министерство на отбраната; Бюрото за разузнаване и изследвания на Държавния департамент; Службата за разузнаване към Агенцията за борба с наркотиците; Службата за разузнаване и анализи на Министерството на финансите; Службата за разузнаване и контраразузнаване на Министерството на енергетиката; Националната разузнавателна служба; Националната агенция за геопространствено разузнаване; Службата за разузнаване, наблюдение и разузнаване на военновъздушните сили; Командването на разузнаването и сигурността на армията; Службата на военноморското разузнаване; Разузнаване на морската пехота, както и разузнаването на бреговата охрана. Накрая е Службата на директора на националното разузнаване, създадена за да координира дейностите на другите 16 агенции.

Знае се забележително малко за естеството на разходите в разузнавателната сфера, освен предполагаемият му общ размер, който всяка година бива повишаван. Сумата вече надвишава 80 млрд. долара. Смята се, че голямата част от тези разходи, включително финансирането за ЦРУ и АНС, е скрито в неясни секции в бюджета на Пентагона. Тъй като разходите за разузнаване не представляват отделен поток на финансиране, не сме ги включили в общата сума (макар че, доколкото ни е известно, част от тази сума вероятно трябва да се брои като допълнителен разход).

Разузнавателен бюджет: 80 млрд. долара.

Общо: 1.0979 тлрд.

Дял от лихвите към държавния дълг: Лихвените плащания за държавния дълг са на път да се превърнат в един от най-значителните разходи във федералния бюджет. Прогнозите са, че в рамките на десетилетие ще надминат размера на базовия бюджет на Пентагона. В момента данъкоплатците наливат над 500 млрд. долара за лихвени плащания за обслужване на държавния дълг, като от тях 159 млрд. могат да бъдат свързани с разходите на Пентагона.

Дял от лихвите към държавния дълг: 156.3 billion

Общо: 1.2542 трлн.

Така че в крайна сметка годишните разходи за войни и последствията от войните надхвърлят 1.25 трлн. долара – над двойно повече от базовия бюджет на Пентагона. Ако обикновеният данъкоплатец в САЩ бе наясно какви количества пари се харчат в името на националната отбрана – и каква значителна част от тях се пропиляват, насочват се в погрешно посоки или просто се харчат контрапродуктивно – може би щеше да е много по-трудно за апарата на националната сигурност да поглъща все по-големи суми при минимална обществена съпротива. Засега обаче количките с лакомства пътуват с пълна скорост към основните си бенефициенти – компании като Lockheed Martin, Boeing и Northrop Grumman – които се заливат от смях, докато си гледат банковите сметки.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар