През февруари 2003 г Елиът Ейбрамс, който осъден в лъжа пред Конгреса за аферата Иран-Контри, но е помилван от президента Джордж Буш-старши, говори пред медиите за предстоящата инвазия в Ирак, наредена от Джордж Буш-младши.
В изявлението си Ейбрамс твърди, че има шест приоритета в планирането на „хуманитарната реконструкция” на страната. „Първият е да се опитаме да минимализираме разселването на хора и щетите върху инфраструктурата, както и прекъсването на услугите. Военната операция е внимателно планирана за да се постигне това, да се опитаме да минимализираме последствията за цивилното население”, заявява той.
Нещата обаче не се получиха така. Шестнадесет години след като Буш започна своята т.нар. „война срещу терора”, животът на милиони хора бе преобърнат с главата надолу, бе позволено на групировки като ИДИЛ да процъфтяват и да се разрастат, а Ирак е страна на ръба на разпада. Нещо повече, незнаен брой невинни цивилни бяха убити – заради болести и зарази, заради ужасяващите изтезания, на които са подлагани от местни и чуждестранни въоръжени групировки, и заради проведената от САЩ и Великобритания военна кампания, за която Ейбрамс твърдеше, че ще се проведе с хирургическа точност.
В последно време САЩ отново са принудени да отразят болезнения въпрос с цивилните жертви, след като New York Times публикува мащабно разследване по темата, върху което е работено в продължение на две години. Журналистите са открили, че противно на заявленията на Пентагона, един от всеки пет въздушни удара на коалицията срещу цели на ИДИЛ в Ирак през 2014 г. е водел до цивилни жертви. Това означава, че цивилните жертви са 31 пъти повече, отколкото властите в САЩ признаваха досега.
After nearly two years of reporting, „The Uncounted“ is out today in the @NYTmag: https://t.co/vwDBIgCJiH pic.twitter.com/zICrFil30K
— Azmat Khan (@AzmatZahra) November 16, 2017
В отговор на разследването Пентагона продължи да настоява, че подготвя и провежда изключително внимателно военните си удари, и че разследва всички твърдения за цивилни жертви. Щатските военни заявяват, че по техни сметки 786 цивилни „за съжаление” са били убити от коалиционни въздушни удари след началото на операцията срещу ИДИЛ през юни 2014 г. „Злополучните смъртни случаи на цивилни са част от войната и тежат много на сърцата ни”, заяви говорителят на Пентагона Ерик Паон.
Попитан за общия брой на убитите цивилни след инвазията в Ирак през 2003 г., говорителят на Пентагона е заявил пред The Independent, че се съмнява да е възможно да предостави такива данни. Той е прехвърлил въпросите към Командването на операция „Непоколебима решителност”, както е наречена операцията срещу ИДИЛ. Ръководството на тази операция обаче вече стана пословично с отказа си да признае трупащите се доказателства за големия брой цивилни жертви в Сирия и Ирак.
Истината е, че никой не знае колко цивилни са били убити в Ирак след като Джордж Буш-младши и Тони Блеър започнаха инвазията – която бе пробутана пред света не просто като средство за сваляне на Саддам Хюсеин, а като превантивен удар срещу оръжията за масово унищожение, които те лъжливо твърдяха, че се намират там. Това се превърна само в една от многото продължаващи трагедии.
Армиите на САЩ и Великобритания поддържат точни справки за броя на войниците, убити в Афганистан и Ирак – съответно 2280 и 4491 за САЩ и 455 и 179 за Великобритания. Те обаче никога не са се и опитали да направят цялостна оценка за убитите иракски цивилни, нито пък за военните, убити на други места, където се провеждат операции.
През годините са правени различни опит да се определи общия брой на жертвите. Един от първите опити бе британският проект Iraq Body Count (IBC), който следеше броя на жертвите на основата на съобщенията в медиите. От проекта обаче признават, че медийните репортажи, на които разчитат, са ограничени по отношение на обхвата и подробностите.
Две изследвания по въпроса на Bloomberg School of Public Health към университета Johns Hopkins използваха екстраполация, основа на методите на епидемиологията. Първият доклад, публикуван през 2004 г., изчисляваше броя на загиналите в следствие на войната иракчани на поне 100 хил. души. Второто изследване, публикувано през 2006 г., изчисляваше, че броят е нараснал до поне 650 хил. Британското и щатското правителства критикуваха изводите, но изследователите защитиха използваната методология. През 2015 г. доклад на Physicians for Social Responsibility обяви, че броя на жертвите може вече да е надминал един милион.
Истината е, че никой не знае със сигурност. Числото може да е един милион, може и да е два милиона. Когато се вземат предвид и цивилните жертви от Афганистан и другите места, където се е разигравала „войната срещу терора”, включително Йемен, Пакистан, Мали, Нигер, Сомалия и Филипините – черната статистика се превръща още повече в игра на отгатване. На много от тези места не са правени дори елементарни опити за оценка, подобни на тези на Iraq Body Count.
Едно от потресаващите неща за това какво се е говорело през 2003 г. и какво се говори сега е езикът, използван от официалните лица. Сегашният говорител на Пентагона подчертава, че е направено всичко, за да се „ограничи вредата върху цивилните и гражданската инфраструктура”. През 2003 г. Ейбрамс пък се заричаше, че разселването на хората ще бъде ограничено „отчасти чрез информационна кампания, и отчасти чрез усилията в бързи срокове да се предостави помощ и да се възстановят публичните услуги”.
Войната винаги е била мръсен и опасен бизнес. Хората не трябва да се правят, че не е така.
