Вместо от Русия, САЩ трябва да се страхуват от себе си

Уилям Дж. Астор*, TomDispatch.com

Нека влезем в машината на времето. Датата е май 2001 г. и списание The Atlantic току-що е пристигнало в пощата. Впечатлен съм от заглавната статия, гласяща: „Русия е свършена”. Подзаглавието също не пести силните думи: „Неспасяемото пропадане към социална катастрофа и стратегическа ирелевантност”. Възможно ли е страната, за която съм се опасявал най-много като военен офицер през всички тези мрачни години на Студената война, известната „Империя на злото”, която ни заплашваше с унищожение, наистина да е „капут”, макар и в руския, а не в съветския си облик?

Шестнадесет години по-късно посланието на статията изглежда малко преждевременно. Днешната Русия със сигурност си има проблеми – от бедността, замърсяването и проституцията, до  неустойчивата петро-икономика. Но на световната геополитическа сцена вече съвсем не е „свършена”. Русия на Владимир Путин напоследък се радва на завишено влияние, основно за сметка на една разделена и спорна суперсила, която вече сама по себе си изглежда сякаш е в процес на „неспасяемо пропадане”.

Шестнадесет години след като Русия бе обявена за ирелевантна, катастрофирала, финито, тя отново е колос – ако не другаде, то поне на американската политическа сцена. Но има нещо, което трябва да ни притеснява повече. След над едно поколение, израсло откак победиха Съветския съюз в Студената война, през 2017 г. Съединените щати изглежда правят всичко по силите си, за да пресъздадат някои от най-лошите аспекти на някогашния си враг и конкурентна суперсила.

САЩ наистина имат руски проблем, но нямам предвид обвиненията, които властват във Вашингтон в момента: че кампанията на Тръмп е имала контакти с руски официални лица, че в тази кампания са били наливани пари чрез руски олигарси, свързани с Путин, че руснаците са хакнали щатските избори, за да помогнат на Доналд Тръмп, че близки до новоизбрания президент са искали да създадат таен канал за връзка с Москва и са предложили на посланика това да стане през руското посолство, или дори това, че Путин по някакъв начин наистина държи в джоба си Тръмп.

Всичко това, разбира се, предизвиква огромно внимание, както и възмущение сред мейнстрийм медиите и коментаторите, което кара някои да говорят за нов „червен страх” в Америка. Всичко това също така се разследва или от разузнавателната комисия към Конгреса, или от бившия директор на ФБР, нагърбен с тази задача, Робърт Мюлер.

Това, за което говоря обаче, няма нужда от специална комисия, съвет, таен комуникационен канал или анонимен източник от разузнавателна агенция, за да бъде забелязано. Независимо какво хора от кампанията на Тръмп, руски олигарси, или пък самият Владимир Путин са направили или не са направили, съветският проблем на Америка е навсякъде около нас. Пълзяща (и зловеща) версия на авторитаризъм, който всеки, живял през годините на Студената война, би трябвало да разпознае. Тя включва ерозия на демократичните ценности; постоянно разрастващите се правомощия на институциите за национална сигурност, които оперират като правителство в сянка; определящата роля на милитаризма, следенето, секретността, затворите и други структури за доминация и контрол; постоянно разрастващата се пропаст между малцината най-богати и мнозинството обеднели; и разбира се, все повече оръжия, които вървят заедно с все повече войни.

Това е истинският „червен страх” за Америка и източникът му е в самата нея.

През февруари, ако си спомняте (предвид потока от новини, полуновини, слухове и намеци, кой изобщо може да си спомни нещо в днешни дни?), Доналд Тръмп сравни САЩ с Русия. Когато журналистът Бил О’Райли нарече Владимир Путин „убиец” в интервю с новия президент, той отговори, че има малка разлика „между нас и тях”, и САЩ също не са точно невинни, когато става въпрос за международните въпроси. (Има много убийци. Да не мислите, че нашата страна е невинна?). Президентът изприказва много необичайни неща откакто стъпи в длъжност, но в случая има нещо вярно.

Тайният инструктаж за Съветския съюз

Когато бях млад лейтенант във ВВС, ако не ме лъже паметта през 1986 г., присъствах на секретен брифинг на тема СССР. Роналд Рейгън беше президент, а ние си нямахме представа, че живеем в последните години на Студената война. Тогава, вярвайки, че трябва да познавам врага си, четях много за Съветите от „открити източници” – книги, списания и вестници. „Секретният” инструктаж ми разкри малко, което не ми е било вече известно (класифицираната информация често е надценявана). Определено не чух никакви дръзки прогнози, че СССР ще се срине след пет години, макар Съветският съюз наистина щеше да бъде поразен от имплозия през 1991 г. Както почти всеки по онова време, водещите брифинга приемаха, че СССР ще бъде наш архивраг още десетилетия и никой не се съмняваше, че Берлинската стена е фиксирана за постоянно върху разделена Европа, като вечен символ на безмилостното комунистическо потисничество.

Как бихме могли да знаем, че три години по-късно съветската армия няма да се намесва, докато източногерманците разрушават тази стена? И кой би повярвал тогава, че едно поколение по-късно за президент на Съединените щати може да бъде избран президент, който ще обещава, че ще построи „голяма, дебела, красива стена” на границата с Мексико?

Не ми беше позволено да водя записки по време на инструктажа, но съм запомнил впечатлението, с което останах: че СССР е дълбокo авторитарна, мрачна полицейска държава, чиято икономика зависи от световните продажби на оръжия; че има намерения за ядрено господство; че е империалистическа и експанзионистична; че преследва критиците и дисидентите си; че има сериозни вътрешни проблеми, които са внимателно потискани в името на световното господство, включително масова злоупотреба с алкохол и наркотици, лошо здравеопазване и намаляваща продължителност на живота (особено при мъжете), отровена околна среда, както и обширна система от затвори, включваща лагери. Ефектите от всичко това се изострят от гноясалите рани в чужбина, особено скъпата и безперспективна война в Афганистан, както и издръжката на сателитни държави (като Куба) които използват ресурсите на СССР, без да предлагат много в замяна.

Този списък от съветски проблеми, датиращ от 1986 г., би трябвало да звучи познато, тъй като обезпокоително изглежда като описание на това какво не е наред със Съединените щати днес. В случай, че такова заявление ви звучи прекалено, нека разгледаме подробно тези осем точки от брифинга за СССР.

1. Авторитарна, следяща гражданите си държава. Последният път, в който Конгреса официално е обявявал война, е през 1941 г. Оттогава американските президенти са предприемали войни и интервенции в чужбина все по-често с все по-малко надзор от страна на Конгреса. Изпълнителната власт става все по-силна и консолидирана, което заздравява имперските правомощия на президента. Това се усилва допълнително от зашеметяващите технологии за следене, които се разшириха значително след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. САЩ вече имат 17 разузнавателни агенции с общ годишен бюджет от 80 млрд. долара. Не е изненадващо, че американците биват следени повече от всякога, предполага се в името на тяхната безопасност – макар такава система най-вече да възпитава примиреност и да задушава несъгласието.
2. Икономика, зависима от световните продажби на оръжие. Съединените щати продължават да доминират глобалния пазар на оръжие по забележителен начин. Не бе случайно, че централния фокус на неотдавнашното посещение на президента Тръмп в Саудитска Арабия бе оръжейната сделка за 110 млрд. долара. По време на същата визита Тръмп заяви на емира на Катар, че той е в Близкия Изток, за да улесни „продажбите на много красиво военно оборудване”. Сега повече от всякога красивите оръжия, произвеждани в САЩ, представляват значителен стимул за вътрешния икономически растеж, както и за външната политика.
3. Намерение за ядрено господство. Продължавайки политиките на президента Обама, администрацията на Тръмп предвижда мащабна модернизация на ядрения арсенал на страната, която ще струва поне трилион долара на следващото поколение. По примера на старата гвардия в Съветския съюз Тръмп се хвали, че страната му винаги ще е „начело на глутницата” по отношение на ядрените оръжия.
4. Империализъм и експанзионизъм. Историците говорят за САЩ като за „неофициална” империя, с което имат предвид, че те в по-малка степен упражняват директен контрол като други имперски сили от миналото, примерно римляните или британците. Само че няма нищо неофициално и недиректно в 800-те военни бази на САЩ в чужбина, или във факта, че всяка година специалните им части биват разполагани в поне 130 държави. Когато щатските военни говорят за глобален обхват, глобална сила и господство във всяко отношение, това е традиционен империализъм, прикрит зад банални фрази. Казано по друг начин, съветският империализъм, от който американските лидери винаги са декларирали, че се страхуват, никога не е имал подобен обхват. 
5. Преследване на критици и дисиденти. Дали става въпрос за използването на „Закона Патриот” по време на президентството на Джордж Буш-младши, преследването на хора, разгласили секретна информация при администрацията на Обама, за което бе употребен Закона за шпионажа от времето на Първата световна война, или пък очернянето на медиите при Тръмп, САЩ са далеч по-малко толерантни към несъгласните днес, отколкото преди срива на Съветския съюз. Наскоро министърът на националната сигурност Джон Кели, пенсиониран генерал от морската пехота, коментира новинарските истории за администрацията на Тръмп, основаващи се на анонимни източници от разузнаването. По думите му такива изтичания са „твърде близо до държавната измяна”. Добавяйки това към  атмосферата, в която Тръмп атакува медиите като „враг на народа”, а критичните репортажи като „фалшиви”, вече е налице основата за бъдещо потискане на несъгласието.  В Съветския съюз политическите опоненти често бяха заплашвани от затвор или по-лошо, като тези заплахи обикновено бяха прилагани от хора, облечени в униформи на военните или тайните служби. В този контекст нека не забравяме скандиранията „Пратете я в затвора”, водени от пенсионирания генерал Майкъл Флин по време на националната конференция на Републиканската партия, които бяха насочени към тогавашния опонент на Тръмп Хилари Клинтън.

6. Вътрешни проблеми като злоупотреба с наркотици, неадекватно здравеопазване и замърсена околна среда. Алкохолизмът все още е широко разпространен в Русия, а щетите върху околната среда са значителни – но помислете за САЩ в днешно време. Кризата с опиатите убива над 30 хил. души годишно. Отравянето с олово на места като Флинт, Мичиган и Ню Орлиънс причинява необратими щети върху младите. Изхвърлянето на отпадъчни води от операции за хидравличен фракинг причинява земетресения в Охайо и Оклахома. Макар екологичните заплахи да се размножават, администрацията на Тръмп разкоства Агенцията за опазване на околната среда. Здравната криза става все по-сериозна, но администрацията на Тръмп, подпомагана от доминирания от републиканците Конгрес, се опитва да ореже покритието на здравните осигуровки, както и финансирането за превенция на епидемии. Притеснително е, че подобно на СССР в годините на колапс, очакваната продължителност на живота сред белите мъже намалява, основно заради употреба на наркотици, самоубийства и други проблеми, коренящи се в отчаянието.
7. Огромна затворническа система. Никоя държава не затваря толкова от гражданите си като процент от населението, колкото Съединените щати. Докато два милиона от съгражданите им гният в затворите, американците продължават да виждат родината си като фар на свободата, игнорирайки Гуантанамо бей в Куба. В добавка към това страната вече има президент, който вярва, че мъченията работят, който призовава семействата на терористите да биват убивани, и който иска отново да напълни Гуантанамо със затворници. САЩ си имат и главен прокурор, който иска да направи присъдите за дребни нарушения, свързани с наркотици, още по-драконовски.
8. Войни без изход. Трябва да се признае нещо на Съветите. Те поне показаха, че се учат от катастрофалната си война в Афганистан, поради което Червената армия в крайна сметка се изтегли през 1989 г., след десетилетие на големи жертви и разочарование (макар че войниците им се върнаха в страна на ръба на имплозията). Силите на САЩ от друга страна са в Афганистан от 16 години, през които талибаните само стават все по-силни. Въпреки това отговорът на военните е да искат повече пари и повече войници, за да преодолеят „застоя” в Афганистан. В същото време, след 14 години, войната в Ирак номер три все още гноясва, носейки опустошение на места като Мосул – макар дестабилизиращите ѝ резултати да продължават да се виждат в съседна Сирия и целия Близък Изток. Въпреки тази катастрофални резултати, а може би заради тях, щатските лидери продължават да използват прекомерно силите за специални операции, което допринася за изтощението и големия брой самоубийства сред военните.

На фона на всичко това лековатата песен на Beatles от Студената война „Обратно в СССР” придобива ново и доста по-грубо значение.

Какво може да се направи?

Бавно, привидно неумолимо, Съединените щати заприличват все повече на бившия Съветски съюз. Списъкът с приликите е дълъг: твърде много ресурси се посвещават на военните и националната сигурност; на твърде много генерали с излишни нашивки се дава твърде много власт в правителството; инфраструктурата (пътища, мостове, тръбопроводи, язовири и т.н.) продължава да се разпада; неспокойни „републики” мърморят за отделяне от съюза (Калекзит). Вилнеещата злоупотреба с наркотици и намаляващата продължителност на живота са факти от американската реалност. Същевременно темпераментът на последния президент на САЩ е авторитарен, а висшите позиции в правителството придобиват все по-непотистки привкус.

Аз се тревожа, другарю! Повтаряйки призива на великия Ленин, питам какво да се прави? Предвид списъка със симптоми, има десет очевидни стъпки, които трябва да се предприемат за „десъветизация“ на Америка:

1. Намаляване на „отбранителните” разходи с 10% годишно за следващите пет години. В духа на СССР, мислете за това като за петилетен план за възстановяване на революцията (в смисъл – на американската революция), която е била, в крайна сметка, насочена срещу империалистическите политики на британския крал-тиранин.
2. Намаляване на броя на генералите и адмиралите в армията наполовина и премахване на всички безсмислени нашивки, значки и медали, които те носят. С други думи – не трябва само да се ореже високият генералитет, но и тенденцията им да изглеждат (и все по-често да действат) като едновремешните съветски генерали. Не трябва да се позволява на генералите да заемат висши правителствени позиции преди да са минали поне 10 годни от пенсионирането им.
3. Изтегляне на военните от Афганистан, Ирак и другите разкъсвани от война страни в Близкия Изток и Африка. Намаляване на имперското присъствие в чужбина и затваряне на скъпите военни бази.
4. Работа в посока на елиминиране на ядрените оръжия в световен мащаб, първата стъпка към което е съкращаване на мащабния щатски арсенал наполовина и отхвърляне на програмата за „модернизация” за трилион долара. Първо трябва да се елиминират базираните в шахти междуконтинентални балистични ракети, които вече нямат никаква смислена функция за ядреното въздържане.
5. Парите, спестени от „модернизацията” на ядрените оръжия, трябва да се инвестират в обновяване на инфраструктурата.
6. Съкращаване на държавното следене. Свободата има нужда от уединение, за да процъфтява. Трябва да си спомним, че сигурността не е в основата на демокрацията в САЩ – Конституцията е.
7. Работа за намаляване на употребата на наркотици, като се намали криминализацията. Войната трябва да бъде изоставена на интелектуално ниво, включително „войната с наркотиците”. Вместо това фокусът трябва да е върху предоставянето на по-добри програми за лечение на зависими. Поставяне на цел за намаляване на затворниците наполовина през следващото десетилетие.
8. Продължителността на живота ще се увеличи с по-добро здравеопазване. Трябва да се осигурят здравни осигуровки за всички чрез система с единен платец. Всеки американец трябва да има същото здравно покритие като член на Конгреса. Хората не трябва да страдат и да умират, защото не могат да си позволят да отидат при лекар и да платят за лекарства.
9. Нищо не е по-фундаментално за „националната сигурност” от чистия въздух и вода. Глупаво е да се рискува отравяне на околната среда в името на икономическата продуктивност или разрастването на армията. Ако се съмнявате в това, питайте някой гражданин на Русия или бившия Съветски съюз, които все още не са преодолели отровните екологични политики за околната среда от съветската епоха.
10. Конгресът трябва да затвърди конституционната си власт върху войните и бюджета, и да започне да действа като коректив към изпълнителната власт, какъвто трябва да бъде.

Ето ви решение. Тези десет стъпки биха помогнали за решаване на истинския руски проблем на САЩ – съветизацията. Ще се присъедините ли към мен, другарю?

Уилям Дж. Астор е пенсиониран полковник от военновъздушните сили на САЩ. Преподавал е във Веонновъздушната академия и Военноморския колеж, а в момента преподава история в Пенсилванския технологичен колеж.