Кого изолират антииранските санкции – Техеран или Тръмп?

ЕС, Русия и Китай работят по механизми, чрез които да продължат да развиват икономически отношения с Ислямската република

Шахматни фигури от Персия (снимка: Pixabay, CC0)

„Нашата революция не бе фундаменталистка революция, която поддържа завръщане към миналото… Прогресът, който ние познаваме, е свързан с модерността от времената преди Ислямската революция. Видяхме, че той не донесе ползи и напредък за нашето общество… Нашата революция не търсеше създаване на напълно нова версия на модерността. Само че докато Западът не започне да се разпада отвътре, ние не само не се противопоставямe на технологиите и на технологичното знание, но напълно възприемаме това ново познание“, гласи известен цитат на иранския философ и председател на Иранската академия Реза Давари. Думите му звучат многозначително в международния контекст след идването на власт на Доналд Тръмп в Щатите и завръщането на драконовските санкции срещу Ислямската република.

В началото на ноември иранските банки бяха изключени от международната система за финансови разплащания SWIFT под натиска на САЩ. Вашингтон обяви, че само осем държави получават гратисен период от 180 дни, в който ще могат да купуват ирански петрол, без да бъдат санкнционирани.  Те обаче също трябва да поемат ангажимент да ограничат вноса на ирански нефт.

Връщането на санкциите е очевиден опит Ислямската република да бъде изолирана както по времето на вселия раздор в страната и в чужбина президент Махмуд Ахмадинежад. Въпреки това ситуацията сега е различна. Дали пророчеството на Давари за разпадащия се отвътре Запад не се сбъдва именно заради казуса с Иран?

Картината е различна спрямо 2012 г., когато бяха въведени подобни санкции. За разлика от тогава, днес всички световни сили без САЩ и, разбира се, без Израел на Бенямин Нетаняху, държат на своите отношения с Иран. Страната не само е важен пазар и регионална сила, но и спазва клаузите на ядреното споразумение от 2015 г., търсейки многостранно и взаимоизгодно сътрудничество в международен план. Иран няма военния бюджет на Щатите, Израел или Саудитска Арабия, а шиитите в световен план са малцинство в общността на мюсюлманите. Затова не трябва да учудва, че за да избегне своята изолация и маргинализация, силно охулваната персоезична държава всъщност държи много на дипломацията, а не на политиката на силата.

Иранският посланик във Великобритания Хамид Баединежад заяви, че страната му е „изгубила напълно доверието“ в преговорите със САЩ, „но полага големи усилия да намери заедно с европейските държави, Китай и Русия механизми, така че ядреното споразумение да продължи да бъде прилагано ефективно“. Външните министри на ЕС, Великобритания, Франция и Германия излязоха с изявление в подобен дух, че „дълбоко съжаляват за повторното налагане на санкции от страна на САЩ“ и за оттеглянето на Щатите от ядреното споразумение, което е „ключов елемент от глобалната структура за неразпространение на ядреното оръжие и на многостранната дипломация“. „Нашата цел е да защитим европейските икономически субекти, извършващи законен бизнес с Иран според европейското право и решение 2231 на Съвета за сигурност на ООН“, казват още европейските дипломати. Не по-рано от началото на 2019 г. ЕС ще стартира механизъм, чрез който да извършва бартер с Иран, избягвайки американските санкции.

Изключването от системата SWIFT блокира възможността ирански банки да извършват финансови транзакции със света. Когато Иран бе извън тази система преди няколко години, той използваше бартер в отношенията си с много от стопанските партньори. Дори и тогава имаше страни, чиито банки и граждани нарушаваха или заобикаляха санкциите – например Турция. Турският президент Реджеп Ердоган вече заяви, че страната му няма да спазва санкциите срещу Иран.

Според руския външен министър Сергей Лавров въведените от САЩ антиирански санкции са „незаконни“, доколкото нарушават решение на Съвета за сигурност на ООН. Няколко дни преди те да влязат в сила, медии в Иран, Русия и по света съобщиха, че Ислямската република ще заобиколи санкциите, като използва руската система за финансови разплащания SPFS. Към момента тази система е вътрешноруска, а първата транзкация по нея бе извършена през декември 2017 г. Руски представители признават, че тепърва предстои да се преодоляват технически трудности по ползването на системата с външни партньори – като Иран, Китай и Турция, но добавят и че разговорите с Иран са в напреднал стадий.

В навечерието на обявяването на санкциите Китай започна да намалява покупките си на ирански нефт. Очаква се обаче Пекин да се възползва от специалния механизъм на ЕС за търговия с Ислямската република. Ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини специално подчерта, че механизмът ще бъде отворен и за страни извън ЕС. Той няма за цел да освободи от санкциите цялата сегашна търговия с Иран, но трябва да позволи достатъчна част от нея да се извършва, за да бъде насърчен Техеран да продължи да спазва ядреното споразумение. Междувременно WSJ пише, че Русия също възнамерява да не спазва санкциите и да купува ирански нефт. Москва и Техеран вероятно ще използват програма за бартер на стоки, за каквато водят преговори от години.

Отделно от големите геополитически уравнения, антииранските санкции ще повишат цените на стоките в Иран – включително на храните и лекарствата, и така ще увеличат стреса за обикновения иранец. Създавайки поредна екзистенциална заплаха за Ислямската република, Тръмп засилва влиянието на Революционната гвардия – армия, предана идеологически на ислямския характер на държавата. Гвардията е считана от Запада за враждебна сила, но нейното влияние като икономически обект в страната нараства именно през последните петнайсет години, през които се засилиха значително и санкциите срещу Иран.

Президентът Махмуд Ахмадинежад – единственият до момента ръководител на правителството, който не е бил духовник, идва именно от средите на Революционната гвардия. Той управлява в периода 2005-2013 г. и се прочу не само с масовите протести срещу избирането му, белязали началото на неговия втори мандат през 2009 г., но и с крайни изказвания срещу Израел. В сегашните условия Ахмадинежад критикува прозападния президент Хасан Рухани и дава заявка, че би могъл да се завърне в политиката. Докато правителството на Рухани е технократско и неолиберално в същността си, Ахмадинежад изгради своето управление на държавни инвестиции в инфраструктурни проекти и строителство на социални домове, които да доведат нефтените пари „до софрите на хората“.

Преди няколко години дълговата криза на Гърция доведе до пренареждане на балансите в ЕС, който от пролетта на 2019 г. ще бъде без Великобритания. Иран и санкциите срещу него също имат силата да провокират промени в света. Тръмп прави пореден американски опит да изолира Ислямската република, която през целия период от 1979 г. до днес е обект на едни или други санкции. Дали сега няма да се окаже, че санкционирайки Иран, Тръмп изолира самия себе си?

Владимир Митев

Журналист международник. Работил е в списание „Тема“ между 2008 г. и 2015 г. Основател е на двуезичния румънско-български блог „Мостът на приятелството“. Негови статии и преводи са излизали в агенция БГНЕС, списанията A-specto, „Икономика“, блога „Солидарна България“ и други. Публикувал е и в различни румънски медии.

Оставете коментар