В категории:Икономика

ООН: САЩ е шампион по неравенство сред развитите държави

Специалният докладчик на ООН по крайната бедност и човешките права публикува опустошителна критика на щатското общество, където частното богатство съжителства с публичната мизерия

Някои църкви в Сан Франциско приютяват бездомници през уикендите. Снимка: Guardian

Набюдателите към ООН за бедността и човешките права публикуваха изключително критичен доклад за условята в Съединените щати и обвиняват Доналд Тръмп и лидерите на Републиканската партия, че се опитват да превърнат страната в “световен шампион по екстремно неравенство”, съобщава Guardian.

Специалният докладчик на ООН по крайната бедност и човешките права проф. Филип Алстон е изготвил острата си критика след двуседмична официална обиколка в Съединените щати. Той се присъединява към предупрежденията, че данъчната реформа, която републиканците прокарват през Конгреса в момента, ще увеличи рязко и без това огромната пропаст между бедни и богати в САЩ. Алстон също така обвинява президента Тръмп и партията му, че съзнателно се опитват да оформят американското общество по начин, който ще го превърне в “най-неравното в света”.

“Американската изключителност бе постоянна тема на разговорите, които проведох. Но вместо да реализират възхитителните повели на бащите-основатели, днешните Съединени щати се показват като изключителни по едни по-проблематични начини, които са в шокиращо противоречие с огромното богатство и основополагащите ангажименти за човешките права. В резултат на това контрастите между частното богатство и публичната мизерия са в изобилие”, пише Алстон.

В най-рязкото си послание докладчикът на ООН предупреждава, че декларираното намерение на републиканците да орежат ключови социални програми през следвеащта година, за да покрият загубите от намалените данъци за богатите, може да коства човешки животи. “Последствията за една вече претоварена и недостатъчна система за социална защита вероятно ще са фатални за редица програми, а вероятно и за хората, зависими от тях”, изтъква той.

Според последните оценки 41 млн. американци живеят в бедност – или почти 13% от населението на САЩ. От тях почти половината (19 млн.) живеят в крайна бедност – т.е. общият доход на домакинството им е под половината от определената линия на бедността.

В доклада на ООН се изтъква, че по много показатели САЩ са сред най-богатите държави в света. Вашингтон например харчи повече за национална сигурност от Китай, Саудитска Арабия, Русия, Великобритания, Индия, Франция и Япония взети заедно. Нивата на неравенство в САЩ обаче са много по-високи от тези в повечето европейски държави.

Разходите за здравеопазване на глава от населението в САЩ са двойно по-високи от средното за страните от ОИСР – най-вече заради частните разходи на пациентите. Същевременно в страната има по-малко лекари и болнични легла на глава от населението спрямо другите членки на ОИСР. През 2013 г. нивата на детска смъртност в САЩ достигнаха най-високите стойности сред развитите държави. Тази “здравна пропаст” продължава да се увеличава, поради което очакваната продължителност на живота на американците е по-ниска и те боледуват по-често в сравнение в хората, живеещи в другите богати демокрации. Заради пренебрегването тропически болести, включително Зика, започват да се срещат все по-често в САЩ. Според оценките на учените 12 млн. американци имат някаква паразитна инфекция. САЩ са и страната с най-сериозен проблем със затлъстяването в развития свят. По отношение на достъпа до чиста вода и канализация, САЩ се нареждат на 36-то място в света.

САЩ се отличават и с най-голям дял на затворниците в света, изпреварвайки Тюркменистан, Салвадор, Куба, Тайланд и Руската федерация. Затворниците на глава от населението са пет пъти повече от средното за ОИСР. Съединените щати изпреварват другите развити държави и по отношение на бедността сред младежите. В САЩ една четвърт от младите живеят в бедност, спрямо 14% за страните от ОИСР.

Станфордският център за неравенство и бедност нарежда САЩ на последно място сред десетте най-богати държави в света по отношение на условия на пазара на труда, бедност, социална защита, икономическа мобилност и неравенство на доходите. От институцията характеризират САЩ като “явен и постоянен лидер в лигата на детската бедност”. ОИСР слага САЩ на 35-то място от общо 37 в класацията за бедност и неравенство. САЩ изостават от всички други западни държави и в индекса за неравенство “Джини”.

Специалният докладчик на ООН Филип Алстон разглежда палатков лагер на бездомници в центъра на Лос Анджелис. Снимка: Guardian

Филип Алстон не е първият, който обвинява Тръмп и републиканците, че активно се опитват да навредят на милиони свои съграждани. Неговите забележки обаче трудно ще бъдат игнорирани предвид това, че докладът му носи одобрението на Съвета по човешките права към ООН в Женева. Тръмп е показал, че няма особено високо мнение за международната организация. По време на президентската кампания през миналата година той заяви, че единствената полза за САЩ от ООН са високите цени на недвижимите имоти около централата в Ню Йорк. Той обаче също така е показал, че е лесно да бъде провокиран от критика. На пресконференцията за представянето на предварителния вариант на доклада във Вашингтон, Алстон коментира по отношение на евентуалната реакция на Тръмп, че се надява президентът “да туитне нещо”.

Бърни Сандърс, най-популярният политик в САЩ, който има водеща роля в дебата за неравенството в страната, се срещна с докладчика на ООН и използва повода да отправи предупреждения за бъдещето на страната. Той заявява, че като “най-богатата държава в историята на света” САЩ би трябвало да предлагат модел за достойно отношение към гражданите си. “За съжаление това не е така. Вече навлизаме в 2018 г. – не би трябвало да живеем в страна, където 41 млн. души живеят в бедност и още много страдат от крайна бедност, а никой дори не говори за това”, заявява сенаторът.

По време на 15-дневната си обиколка Алстон – австралийски академик, преподаващ право в Нюйорския университет – е посетил Лос Анджелис, Сан Франциско, Алабама, Джорджия, Пуерто Рико и Западна Вирджиния и е провел интервюта със семейства с ниски доходи и служебни лица. През месец май той ще представи крайния вариант на доклада си. Алстон заявява, че това което е видял, изобличава двойните стандарти по отношение на човешките права. Администрацията на Тръмп, подобно на предишните щатски правителства, назидава други държави за нарушаването на човешките права, като същевременно отказва сама да се обвърже с международното право.

“САЩ остават сами сред развитите държави в настояването си, че макар човешките права да са от фундаментална важност, те не включват права и гаранции срещу смърт в резултат на глад и липса на достъпно здравеопазване, или израстването в среда на тотални лишения. Отрицанието обаче не премахва отговорността и не отменя задълженията”, изтъква Алстон.

Докладчикът на ООН е унищожителен в критиките си към някои политици и длъжностни лица, които е срещнал по време на обиколката си, и които приемат напълно “карикатурното” по думите му възприемане на богатите хора като находчиви и предприемчиви, а бедните като “прахосници, загубеняци и измамници”. “Някои политици и политически назначения, с които разговарях, бяха напълно убедени в историите как тези измамници само си седят на удобни дивани, гледат модерните си телевизори и сърфират в интернет през смартфоните си благодарение на социалните помощи. Чудно ми е колко от тези политици изобщо са посещавали бедни райони, камо ли да са разговаряли с хората, преживяващи там”.

При представянето на доклада си Алстон заяви, че текущите тенденции в САЩ подкопават демокрацията. Той изтъква, че макар демокрацията да е крайъгълен камък за международната гордост на САЩ, избирателната активност там е най-ниската сред развитите държави. Той посочва отнемането на правата на бивши затворници и потискането на избирателите чрез специални закони като примери за начините, по които биват ограничавани политическите права на гражданите с ниски доходи.

Въпреки изобилието на депресиращи факти и примери в доклада, Алстон вкарва известна позитивност като изтъква, че предвид богатството, с което разполага страната, кризите с бедността и неравенството могат да бъдат решени. “Устойчивостта на крайната бедност е политически избор, направен от тези във властта. При наличие на политическа воля, тези проблеми лесно могат да бъдат елиминирани”. Той обаче заключава, че при сегашното състояние на нещата “американската мечта бързо се превръща в американска илюзия, тъй като в САЩ се наблюдават най-ниските нива на социална мобилност сред богатите държави”.

Оставете коментар