В категории:България

70% от българите все така не могат да спестяват

Спестяванията като цяло продължават да растат, но не и броят на хората, които разполагат с такива.

Снимка: Wikimedia Commons

Огромното мнозинство от българите не разполагат с никакви спестявания, показва социологическо изследване на агенция “Тренд” и в.“24 часа”, проведено през първата половина на ноември. Това затвърждава статистическите данни, според които, макар спестяванията като цяло да растат, около 70% от българите не успяват да заделят нищо. Същевременно, малките депозити до 1000 лв. намаляват, а най-голям ръст от близо 17% бележат тези между 200 и 500 хил. лв. Малките депозити в лева представляват 58% от всички депозити на домакинствата, но средният им размер е едва 149 лв., показват данните на БНБ към септември. 2017 г. 

Тези данни още веднъж показват, че настоящият растеж на икономиката не се разпределя равномерно, а по-скоро се концентрира в най-високите подоходни групи. Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните 20% се е увеличила от 6.1 пъти през 2012 г. до 7.9 през 2016 г. – най-високата разлика за страна от ЕС при средно ниво около 5.

Само 20% от интервюираните посочват, че разполагат със спестявания, а други 10% не отговарят на този въпрос. Вероятно сигурността, с която разполагат, влияе на оптимизма за бъдещето на хората с достойни за споменаване депозити, защото делът на хората, които очакват подобрение в следващата 1 година, е 21%. От друга страна останалите, които очакват да останат в същото положение или то да се влоши, са 70% и също са в корелация с дела на хората без спестявания. Въпреки че мнозинството българи не очакват подобрение, те поне са спокойни за работното си място. Едва около 5% от работещите смятат, че има висока вероятност да загубят работата си през следващата година.

Около 1/3 от запитаните заявяват, че са по-скоро удовлетворени от стандарта си на живот, но изцяло удовлетворените са само 2%. От друга страна, 63% са по-скоро или изцяло неудовлетворени от стандарта си на живот.

Високата неудовлетвореност, по всичко личи, не се дължи на нереалистични очаквания, тъй като 50% от българите биха били доволни, ако получават между 1000 и 2000 лв. Други 21% биха се задоволили и с по-ниска заплата, а само 13% очакват доход над 2500 лв. В столицата обаче това важи за двойно по-голям дял от населението.

Според “Тренд” желаната заплата е “по-скоро адекватна, като се имат предвид реалностите на пазара на труда”, но нивата на неудовлетвореност показват, че очакванията и реалността все пак се разминават.

В резултат 35% от анкетираните не могат да си позволят месни продукти, а 30% – плодове. Зеленчуците са недостъпни за 24% от българите, а всеки десети заявява, че пести от мляко и яйца. Шоколадовите изделия пък са твърде скъпи за 34% от българите.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар