В категории:Румъния / Трудови права

Румъния – държава на социално подпомаганите? Да обобщим данните

Социалният расизъм стана доминиращ дискурс на нашия политически и медиен „елит“

Вътрешният враг – бедните (снимка: Pexels, CC0)

Ето, че и Социалдемократическата партия, чрез устата на лидера си Ливиу Драгня, започна да повтаря клишето, превърнало се в държавна политика и утвърждавано агресивно от медийния мейнстрийм: Румъния била държава на социално подпомаганите. Пълна лъжа.

Като всяка истеризирана държава Румъния има два типа въображаеми врагове: външни и вътрешни. Външните се делят на два лагера: дългата ръка на Сорос и дългата ръка на Путин. Двата лагера взаимно се обвиняват в зли намерения.

Що се отнася до вътрешния враг,  всички са на едно мнение: това е беднякът. Казват, че бедният е такъв, защото не иска да работи, мързелив е и е пияница. Социалният расизъм стана доминиращият дискурс на нашия политически и медиен „елит“.

Само че реалността е друга. Населението на нашата държава се сблъсква с хронична бедност, от която следват много други проблеми. Около 40% от населението е изложено на риск от бедност и социално изключване. Другият голям проблем е, че Румъния има едно от най-големите нива на неравенство на доходите в ЕС. Какво означава това? Законите и данъчната система се правят за хората с високи доходи, а не за онези с ниски. Тоест едни социални групи са „по-равни“ и привилегировани за сметка на други групи. На практика асистираме на разделянето на Румъния на касти чрез различни законодателни механизми и най-вече чрез фискалните механизми.

Сега няколко думи за „вътрешния враг“ – бедният, който е наричан още „социално подпомаган“. Румъния страна ли е на социално подпомаганите?

Не, не и не.

Да припомним няколко ясни цифри:

  • Румъния харчи само 0,2% от БВП за борбата със социалното изключване (голямата част от тях отива за минималния гарантиран доход – МГД). Средното за ЕС е 0,8%
  • Държавата харчи от общия бюджет 0,4% за МГД. Средното за ЕС е 1,8%.
  • Месечно разходите на страната за МГД са 15 млн. евро.
  • През април 2017 г. Румъния е имала 243 006 души, които получават МГД, т.е. 1,6% от цялото трудоспособно население (16-64 години).
  • Според официалните данни на Министерството на труда през август 2017 г. е имало 221 048 души, получаващи МГД.
  • Парите, харчени годишно според данните за 2016 г., са 180 млн. евро.

Какъв е размерът на МГД в Румъния?

  • 141 леи (60 лева) месечно за един човек
  • 255 леи (109 лева) месечно за семейство от двама души
  • 357 леи (152 лева) месечно за семейство от трима души

Кога и на кого се предоставя МГД?

„МГД не се дава безусловно, а при определени обстоятелства. Нужно е записване в териториалната агенция за трудова заетост и участие в дейностите по стимулиране на заетостта и професионално обучение, които се предлагат от тази агенция. Не на последно място, подалият молба за получаване на МГД трябва да приеме, че всеки месец ще извършва дейности или работа в местен интерес по искане на кмета. Ако той откаже предложено му работно място, се замразява изплащането на помощта. Но ако кметът не го повика на работа, тогава не е виновен получаващият МГД, а самият кмет“, казва Виктория Стойчу – програмен директор на Фондация „Фридрих Еберт“ Румъния.

Добре е да се знае

  • В Румъния през 2017 г. МГД за един човек е 13% от минималната нетна заплата.
  • За сравнение в Австрия делът на социалните помощи от вида на МГД спрямо минималната заплата е 77%. В Белгия е 60%. В Словакия е 50%. В Латвия е 52%. Дори при съседите българи е 34%.

Какво означава и какво не означава „социално подпомаган“?

  • Пенсионерите, безработните, родителите, получаващи надбавки за отглеждане на децата си, не са социално подпомагани. Защо? Защото те получават пари, понеже са допринесли най-напред самите те към социалните фондове. Те ползват схеми за социална защита. Платили са данъци и затова получават пари от тях.
  • В категорията „социално подпомагани“ остават: получаващите МГД, хора с увреждания и други социални категории с големи проблеми, получаващи различни помощи: за отопление, за семейства с един родител и т.н. Този вид добавки не зависят от предварителен принос към схемите за социална защита. Социалната помощ е само една част от социалната защита.

Припомняме, че:

  • Румъния – страната, с най-голямия брой бедни в ЕС, разпределя 11,4% от БВП за социална защита
  • Средното ниво на този показател за ЕС е приблизително 19,5% от БВП.

Защо не дискутираме за причините за бедността? Защо не дискутираме за начина, по който се разпределя печалбата, за цената на труда, за преференциалния достъп до всякакви видове ресурси и т.н.? Ето някои теми, които си струват по-голямо внимание.

Василе Ерну
Василе Ерну е роден в СССР през 1971 г. Завършил е Философския факултет на Яшкия университет „Александру Куза“ през 1996 г. Година по-късно получава магистърска степ по философия в Университета „Бабеш Боляй“, Клуж. Дебютира като писател с романа „Роден в СССР“ (2006 г.), преведен на много езици, включително на български. Следват различни книги с теми, свързани с историята, политиката и левицата. През последните години поддържа свои колонки в изданията România Liberă, HotNews, Adevărul, Timpul, Noua Literatură, Suplimentul de Cultură и Observator Cultural.

Оставете коментар