В категории:България

Министърът на екологията срещу екологията

Нено Димов отхвърля научния консенсус относно климатичните промени, против екологичните регулации е и смята изискването за устойчиво развитие за форма на „нов социализъм“. Той не смята, че държавата трябва да се меси в икономиката, дори за да защитава околната среда, но сега се готви да оглави Министреството на околната среда и водите

Нено Димов. Снимка: Фейсбук

След като стана ясно официалното предложение за състава на кабинета “Борисов-3”, се появиха обосновани спорове коя е най-скандалната му характеристика. Но дори при съществуващата силна конкуренция в списъка от бъдещи министри изпъква името на председателя на неправителствената организация, наречена “Институт за дясна политика” Нено Димов. Бивш заместник-министър от времето на Иван Костов, депутат от ДСБ, лектор на първите либертариански събития у нас, част от борда на директорите на държавна фирма, изявен консерватор, издигнат за министър от националистите – Нено Димов е самото въплъщение на същината на новото българско правителство.

Освен това миналата година той оглави българската секция на организацията “Световна лига за свобода и демокрация”, по-рано наричана “Световна антикомунистическа лига” и често обвинявана за близостта си с нацистки и неонацистки фукционери. В интервю по повод афиширането си като лидер на въпросната лига Нено Димов обясни, че си поставя целта да се бори с няколкото “инструмента, които задушават свободната инициатива и индивидуалната свобода – политическата коректност, левия мултикултурализъм, зеления екстремизъм”.

И така активният борец срещу “зеления екстремизъм” много скоро ще се стане министър на… екологията. Това би трябвало да смути не само природозащитниците, но и хората, които все още се занимават с наука в България и – разбира се – всички хора, за които антинаучните позиции на бъдещия министър, които излагаме по-долу, са неприемливи.

Нено Димов е доктор по физика на БАН и преподавател в Софийския университет, но същевременно отрича научния консенсус относно климатичните промени. Определя ги като “манипулация” на хора, които искат да контролират икономиката с регулации върху свободната инициатива и бюджети за екологична защита. През 2012 г. бъдещият министър, който ще трябва да отговаря за грижата за околната среда, издава книга, която идва да “обоснове необходимостта от все по-сериозно ограничаване ролята на държавата, както в управлението на околната среда, така и в по-широк план”. В нея той се застъпва за “свободата” в противовес на “енвиронментализма” – най-общо название на движението за защита на околната среда, ограничаването на замърсяването и запазването на биоразнообразието. Книгата е издадена от “МаК”, на които дължим голяма част от богатата либертарианска литература на български език.

“До момента не се е забелязало и един милиметър покачване на морското равнище” – обяснява Нено Димов в свое интервю за YouTube канала на Института за свободен капитализъм “Атлас”. Международният панел по климатичните промени към ООН напротив алармира, че след 1993 г. морското равнище се повишава с около 3 мм годишно, значително по-бързо, отколкото през предходния половин век.

Нено Димов обаче има сериозни физични аргументи:

„Това е просто малоумно. Още Архимед е открил закона, че тяло, потопено във вода, повдига толкова водата, колкото е това тяло. Ледът вече е в световния океан и той вече е повдигнал нивото му точно толкова, колкото и ако целия се стопи. Световният океан няма да се повиши и с милиметър. Тук става дума за лъжа. За научна лъжа.“

Познанията по география му изневеряват, защото той пропуска, че огромната част от леда и питейната вода на Земята се намират на Южния полюс, където има цял един континент. Докторът по физика от БАН освен Антарктида, пропуска да забележи и очакваната термалната експанзия на океаните в резултат от затоплянето и намалената плътност.

Нено Димов обаче не смята, че изобщо може да се говори за затопляне: “Статистиката показва, че в Централна и Източна Европа температурите в периода 2001-2006 г. са били точно такива, каквито са били в периода 1920-1940 г., т.е. по-скоро можем да говорим за някаква цикличност”, основана на слънчевата активност. Но нито данните за активността на Слънцето корелират с тези за температурата на планетата, нито в статистиката на НАСА има дори намек за “цикличност”:

Данни за 1920, 1940, 2001 и 2006. Използвайте интерактивния инструмент на НАСА, за да проследите промените в температурата през последните 132 г.

Колкото повече задълбаваме в логиката на изложението на кандидат-министъра, толкова повече странни твърдения намираме. Причината за това вероятно се корени в контекста, в който гледаме на тях – според издателска къща МаК “оригиналната, на моменти провокативна логика на Нено Димов може да бъде най-добре разбрана, като се постави в контекта на неговото битие на учен, политик, управленец и общественик.” (оригиналният правопис е запазен)

Тъкмо този контекст изпъква, когато гледаме друга негова лекция, озаглавена “Устойчивото развитие е новият социализъм”. В нея той смело разклаща две от основите на световното екологично движение – ограничеността на ресурсите и отговорността към бъдещите поколения. “Никога в човешката история ресурс не е свършвал… Каменната ера не е свършила поради липса на камъни” – обяснява той, но пропуска да забележи, че между камъните и горивата има известни разлики. Но какъв свят искаме да завещаем на децата си? Кандидат-министърът на околната среда не се наема да отговоря на такъв въпрос: “Не знаейки какво е бъдещето, ние носим само хипотетична отговорност… Единственото, което трябва да гарантираме на бъдещите поколения, е свободата да решават проблемите, които ще възникнат, когато те живеят. А ние днес трябва да решаваме проблемите, които възникват в момента, без претенция, че това ще се отрази добре или зле на бъдещите поколения.”

Така запазването на природата и защитата на правото на здравословна околна среда на бъдещите поколения логично се превръщат в „новия социализъм“, защото предполагат регулации и ограничения на свободната частна инициатива и се опитват да решават проблемите в перспективата на бъдещето, отдалечено на поне две-три десетилетия от нас, а не както “възникват в момента”.

Това са основанията на Нено Димов да говори за “зелен екстремизъм” и да го нареди до други опасни движения като “левия мултикултурализъм”. Според него либералите не бива да се наричат десни – този рефлекс останал от 90-те години, когато те попаднали в антикомунистическото движение, просто “защото комунизмът им пречеше да наложат своята форма на терор, тази мека форма, която са наложили в Западна Европа.”

На този терор и екстремизъм Нено Димов противоставя основите на консерватизма: “патриотизъм, християнски ценности и капитализъм”. На моменти той все пак излиза от своето “битие на учен” и громи ляво-либералите с дръзка реторика, сякаш открадната от някой крайнодесен форум: “Ако някой от така наречените умни и красиви иска да се погрижи за афганистанските момчета, може да ги вземе при себе си да живеят…”

Меката форма на терор, наложена на Западна Европа, на свой ред води ЕС към разпад: “Докато левичарите и либералите са на властови позиции в Комисията, Парламента и Съда, а консерваторите и националистите стоят отвън, ЕС непрестанно ще бъде под екзистенциална заплаха” – разказва Нено Димов пред ClubZ, който се явява нещо като официален орган на Института за дясна политика. Ако възприемете тази предпоставка, логично идва изводът, че “мейнстрийм партиите трябва да интегират националистите във властта” и в този смисъл няма по-европейски курс от вкарването на евроскептиците в управлението, което се готви да председателства ЕС.

Нено Димов наистина концентрира в себе си цялата логика на кабинета „Борисов 3“. Така че треперете зелени екстремисти и ляво-либерални терористи, защото се задава либертарианско-консервативният национализъм да спаси Европа.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар