В категории:България

Гледайте Черноморието, сещайте се за язовирите

Нено Димов ще разчиства още остатъци от социализма – Санитарно-охранителните зони край питейните водоизточници. Действията му загатват за частни апетити не само към бреговете на водоемите, но и към стари гори и дори към Витоша.

Снимка: Барикада

Помните ли първите гръмки кампании на Бойко Борисов като премиер?

Вярно, показните му акции не са една и две и вече почват да се размиват в паметта ни, но едва ли сте забравили как в края на 2010 година страната се тресеше от скандали за незаконни строежи по бреговете на язовирите. Проверки установиха наличието на 1500 постройки в чашите (заливните площи) на 53 водоема. Само край язовир „Искър“ – най-големият в България и питеен резервоар на столицата, строителните власти преброиха 150 незаконни сгради. За 52 от тях бяха издадени заповеди за събаряне, за други се чакаха документи, но накрая го отнесе само… бай Стоил.

Кофата на багера и цялата строгост на закона се стовариха върху бунгалото на софийския пенсионер, което на всичкото отгоре се намираше сравнително далеч от бреговата ивица. Там обаче си останаха масивните вили, мутренски резиденции, хотели и дори малки частни пристанища, издигнати в Санитарно-охранителната зона (СОХ) на вододайния язовир на София!

Инспекциите родиха и следния шедьовър: „Намерихме и няколко постройки, които не са трайно прикрепени към земята, но тяхното узаконяване или премахване не са в нашите компетенции“ (Милка Гечева, товашен началник на Дирекцията за национален строителен контрол). В крайна сметка част от постройките бяха узаконени, към други беше проявена търпимост, при трети заповедите за събаряне просто не бяха изпълнени.

Този, който беше избран, за да въздаде възмездие за целия преход, започна да загатва за

истинската си роля на

Охранител на статуквото.

След шумните медийни репортажи в масовото съзнание обаче остана впечатлението, че все пак нещо се прави. Проверките послужиха и за чудесна ПР-кампания за нуждите на тогавашния строителен министър Росен Плевнелиев, който започна да изгражда имидж на „демонстриращ решителност“. След като стовари цял автобус с журналисти на „Щъркелово гнездо“, бъдещият президент констатира, че „за съжаление, българските язовири, колкото и красиви да са, са символ за неспазване на правилата“.

Е, осем години по-късно масивните постройки не само са си там, но правителството „Борисов-3“ е на път да ги узакони, при това накуп и веднъж завинаги. Похватът е добре усвоен от българските управляващи: щом като се нарушават правилата, премахваме самите правила, за да няма повече нарушители! С други думи –

няма Санитарно-охранителни зони,

няма проблем.

Нено Димов. Снимка от страницата му във Фейсбук

Те са остатък от социализма – с тези думи министърът на околната среда и водите Нено Димов представи на 5 юни в ресорната парламентарна комисия промени в Закона за опазване (?!) на околната среда, които предвиждат отпадане на Санитарно-охранителните зони край водоизточниците. Друг от доводите му гласеше, че подобни зони не съответствали на европейските практики. На тяхно място правителството предвижда създаване на три нови видове зони, чието обявяване, регламентиране и управление е разхвърляно между различни ведомства и в различни срокове, което неминуемо ще създаде хаос в сектора. Запазване на сравнително строг режим за достъп и дейности се предвижда единствено в районите на водовземните съоръжения, които обикновено са край стените на язовирите. Навсякъде другаде, общо взето, оградите и ограниченията падат!

За целта са подготвени промени не само в ЗООС, но и в Закона за водите и още цели 13 поправки в различни законодателни актове. След серия отрицателни и загрижени становища от обществени организации, парламентарното мнозинство на ГЕРБ в комисията подкрепи промените в основния закон, но с мъглявото обещание, че текстовете, свързани със Закона за водите и Санитарно-охранителните зони впоследствие ще отпаднат и ще бъдат подложени на широко обществено обсъждане, преди да бъдат внесени отново.

И двата основни аргумента на министър Димов издишат, според председателя на Асоциацията на парковете в България Тома Белев. В почти всички европейски страни е въведена строга защита на питейните водоизточници, казва той, а традициите на България в това отношение са над 100-годишни и надхвърлят периода на социализма. От мотивите на вносителите се прокрадва още един съмнителен аргумент: част от ВиК-операторите все още не са създали СОЗ, макар и по закон да са били длъжни да го направят. Тоест, отново се действа по логиката – след като някой не е изпълнил закона, отменяме самия закон. В момента над 70% от питейните източници в страната са обхванати в Санитарно-охранителни зони. Вместо работата просто да се довърши, се предлага демонтаж на една работеща система и замяната ѝ със спорна като всичко ще се изгражда отначало.

Кой печели от това и дали някой не е поръчал промените? На пръв поглед сред най-заинтересованите би трябвало да са собствениците на имоти по бреговете на питейните язовири. Но проблемите, които се отварят, далеч не са свързани единствено с водоемите. В прииждащата мътна вода

мнозина ще „избият рибата“,

някъде и буквално.

Кръгът на заинтересованите изглежда доста голям – от дребни бракониери и риболовци с моторници до собственици на земи и имоти, дърводобивни фирми и дори инвеститори в курорти. Защото, оказва се, съществуващите СОЗ обхващат около 390 хиляди хектара първокласни зрели гори. При сегашния режим в зоните са позволени само огледни и санитарни сечи, които не са достатъчни, да речем, за прокарването на нова ски писта. А в някои планини СОЗ заемат значителен дял от площта им. Заради водосборите 90% от Витоша например попада в територии със санитарно-охранителни функции, припомня Белев, който е бивш директор на едноименния Природен парк. Работата изглежда е доста по-дебела от застрояването на язовирните брегове… Което неминуемо ще се случи като съпътстваща щета.

Снимка: Барикада

Язовирите за водоснабдяване за питейно-битови нужди са около петнайсетина в цялата страна и се намират предимно в планински райони. Те са и сравнително най-запазените от презастрояване, контрастът между тях и останалите е очевиден. Покрай бреговете на родопския язовир „Доспат“ в близост до пътища вече е трудно да се разхождаш, без да се натъкнеш на ограда или табела „Частна собственост“. Подобно е положението край ръкава на язовир „Пчелина“ откъм Ковачевци, Пернишко. Ако Санитарно-охранителните зони паднат, най-апетитни започват да изглеждат язовирите „Студена“ на югозападния склон на Витоша, „Йовковци“ в Еленския Балкан, „Камчия“ в Източна Стара планина, „Ясна поляна“ край Приморско… Парцелите по морето попривършиха, но пред строителството се откриват нови хоризонти.

И все пак има известна разлика между това, в което поредица правителства превърнаха Черноморието, и сегашния случай. Че се задавиха от алчност и се изплюха върху крайбрежието – изплюха се, и резултатът е видим. Но досега на никой поне не му беше хрумнало да се изплюе там, откъдето пием!

Журналист в различни печатни и електронни медии от 1996 г. В последните години е бил заместник-главен редактор на списание „ТЕМА“ и редактор в сп. „a-specto“. Завършил е психология, специализирал е политически мениджмънт.

Оставете коментар