През медиите явно се дърпат конците чак до ООН

Медийното общество тръпне – наистина ли утре ще разберем, че българският премиер, който и друг път ни е изненадвал с едно мнение сутринта и с точно обратното следобед, е решил да смени в крачка и официалната българска кандидатура за най-висшия пост в ООН? Дали ще го направи на общата пресконференция с унгарския си колега, който идва на гости именно утре и чиято страна уж щяла да лансира заедно с още две други българката Кристалина Георгиева като алтернативна кандидатура на вече издигнатата на държавно ниво от София Ирина Бокова?

Този път интригата в новия епизод на сериала е силно международна – набъркани са и Меркел, и Путин, и китайски интериор за задкулисни договорки, и ЕНП за разкош.

Ало, санитарите, спрете телевизора! – би могъл да се провикне Висоцки, ако пишеше сега прочутата си песен за лудницата и възбуждащия ефект на пропагандата върху пациентите. Вярата, че времената днес са други, май вече е повод по-скоро за диагноза.

Че нещо се – пече, пече се. Мирисът просто е доста силен и няма как да се скрие. Но кой пусна вентилатора/телевизора/социалните мрежи, за да го разнесе навсякъде?

В основата е споменатото твърдение в личния профил в Туитър на авторитетния журналист Талал Ал-Хадж. То скромно гласи: „Според източници Кристалина Георгиева, макар и да е българка, ще бъде номинирана в близките дни за генерален секретар на ООН от Унгария, Латвия и Хърватия с германска подкрепа”.

Кой е Талал Ал-Хадж и какви може да са неговите източници? „Уикипедия” го представя като иракски журналист, който обаче поне три десетилетия е живял във Великобритания. Там е учил в Университета в Уестминстър, а след това е работил в Би Би Си. После се изнася в САЩ, където от 1997 г. става шеф на бюрото на телевизия „Ал Джазира” във Вашингтон. През 2002 г. застава начело на бюрото на телевизия „Абу Даби” в Ню Йорк. От 2003 г., когато САЩ започват войната в Ирак, покрива всичко, свързано с нея в рамките на ООН.

От 2006 г. е шеф на бюрото на телевизи „Ал Арабия” за Ню Йорк и ООН. Многократно е интервюирал двамата последни генерални секретар на световната организация – Кофи Анан и Бан Ки Мун. Има журналистически акредитации за Белия дом, Конгреса на САЩ, Държавния департамент, Пентагона и т.н. Многократно е бил отличаван с журналистически награди.

С една дума – човекът е професионалист от класа, информиран е и определено има разнообразни източници на информация. Но защо не е използвал данните си за издигането на Кристалина Георгиева за ООН в своя официална кореспонденция по „Ал Арабия”? Защо го съобщава в Туитър и то така несериозно за професионалист от неговия ранг?

Не е нужно човек да е конспиратолог, за да съзре чиста проба спекулация, изпробваща обществената, медийната и международната реакция. Сами се натрапват и паралелите между силната британска връзка на иракчанина и раздутите междувременно вече от други медии твърдения, че именно Великобритания била най-зле настроена рещу Бокова и се канела да ѝ наложи вето, та затова трябвало да се издига алтернативната Георгиева.

Медийната истерия около всичко това, заляла ни през последните дни, обаче е по-тревожна и от самия спекулативен експеримент. Ефектът на търкалящата се снежна топка вече внушава, че ход назад няма, че всичко е предопределено и най-важното – че никаква прозрачност няма и не може да има във „високата” световна политика, а България е прекалено малка, за спре вече тръгналата лавина.

Очевидно е, че залогът за най-високия пост в ООН е много голям и оплита много интереси. Но още по-очевидно става вече, че конците в тази битка се дърпат практически открито по медийни канали.

Журналистиката става не просто „колатерална щета” – тя директно е мобилизирана като боец под прикритие, или дори без никакво прикритие, на тази или онази кауза. И в целия произвеждан от тази шумна армия фойерверк всъщност е все по-трудно да се различи истината.

А тя е простичка поне в конкретния сценарий на вече втръсналия сериал с ООН-шансовете на фаворитката на Жозе Барозо Кристалина Георгиева – стига кротко и логично да се проследят сюжетните линии. Целта е не само да се препъне Ирина Бокова, но и да се внуши пред цял свят, че тези завистливи и свадливи източноевропей/к/ци за нищо не стават. Така че по-добре Барозо да готви шампанското и да черпи за подготвяната от комплота му победа за неговия приятел Антонио Гутериш. А България да си носи гордо спечеленото клеймо на услужлив шизофреник, който си стреля в краката – и в двата.