Кимбърли Стрейсъл, колумнист в Wall Street Journal
Ако средностатистическите избиратели в САЩ са пуснали телевизора си дори само за 5 минути през последната седмица, те вероятно са разбрали, че Доналд Тръмп е направил нецензурни подмятания преди десетилетие, и че вече е обвиняван в опипване на жени.
Но ако средностатистическите избиратели държат телевизорите си включени денонощно, пак може да не са чули новините относно Хилари Клинтън: че вече има доказателство за почти всичко, в което някога е била обвинявана. Доказателствата идват от хакнати електронни писма, публикувани от WikiLeaks, от документи, публикувани според Закона за свобода на информацията, и от коментари от служители на ФБР. Медиите почти единодушно игнорират вихрушката от бомбастични разкрития, и предпочитат да посвещават първите си страници на историите за Тръмп. А разкритията дават опустошителни аргументи срещу избирането на Клинтън за президент.
Сред наскоро публикуваните документи е писмо от юни 2015 г. на Ерика Ротенберг, бивш главен консултант на социалната мрежа LinkedIn, до служители на Хилари Клинтън. Според нея нито един от нейните познати адвокати „не разбира как може да се приема за подходящо или сигурно да се използва частен сървър за секретни документи“, и още повече как Хилари е решила на своя глава да пресява и изтрива съдържанието на тези сървъри. „Това намирисва на действия над закона и на нещо, за което съм налагала санкции и съм уволнявала хора“, добавя адвокатката.
В писмо от септември 2015 г. друга довереница на Клинтън изразява раздразнение от това, че Хилари е твърде твърдоглава, за да признае, че е направила нещо нередно. „Всички искат тя да се извини. И тя би трябвало да го направи. Извиненията са нейната ахилесова пета“, пише Неера Танден, президент на либералната организация Център за американски прогрес.
Служителите на Клинтън са обсъждали как да бъде избегната призовка от Конгреса относно скандала с имейлите няколко седмици, преди технически служител да ги изтрие. По-късно кампанията на Хилари е наела специална фокус група, за да провери дали може да заблуди американската публика, че скандалът с имейлите е част от разследването за смъртта на дипломати в Бенгази, или да го представят като републикански заговор.
Старши служител на ФБР, участващ проверките на Клинтън, коментира пред Fox News, че по-голямата част от работещите по случая професионални агенти и прокурори са чувствали, че трябва да ѝ се търси отговорност, и че оневиняването ѝ е „спуснато отгоре решение“.
Администрацията на Обама – федералното правителство, подкрепяно от парите на данъкоплатците – е работело като продължение на кампанията на Клинтън. Държавният департамент се е координирал с нейни служители по отношение на скандала с имейлите, а Министерството на правосъдието ги е информирало за развитието на съдебните дела.
Документите, разсекретени благодарение на Закона за свобода на информацията показват, че докато Клинтън е ръководела Държавният департамент, институцията е полагала специални грижи за донорите на Фондация Клинтън. В серия от писма от 2010 г. старши сътрудник на Клинтън е искал от представител на фондацията да го осведомява кои групи, осигуряващи помощ за Хаити след разрушителното земетресение, са свързани с Бил Клинтън. За целта са използвани абревиатури като „ПНБ“ (Приятели на Бил), или „УДК ВИП“ (Уилям Джеферсън Клинтън ВИП). Тези, които са минали тази проверка, изглежда са имали предимство при сключването на договори. Останалите са били насочвани към стандартната процедура за кандидатстване за държавни поръчки.
Изтеклата информация показва как семейната фондация е била средище на влияние и пари. Ръководителят на Клинтъновата инициатива за достъп до здравеопазване – Айра Магазинер, в свое писмо от 2011 г, предлага Бил Клинтън да се обеди на саудитският Шейх Мохамед, за да му благодари, че е предложил да използва личния му самолет. В отговор висш представител на фондацията пише „Освен ако Шейх Мо не ни прати чек за 6 млн. долара, звучи налудничаво да прави това“.
Целият либерален апарат около Клинтън – кампанията ѝ за президент и Центърът за американски прогрес – изглежда вижда гласоподавателите като глупави и изморителни, разделени на групи, които трябва или да бъдат или ухажвани за подкрепа, или унижавани, за да мълчат. В писмата четем, че републиканците са привлечени от католицизма заради „изключително назадничавите полови отношения“ и се присъединяват към организираната религия „само за да изглеждат по-изтънчени“; че други демократични лидери като Бил Ричардсън са „нуждаещи се от внимание латиноси“; че подкрепящите Бърни Сандърс са „самодоволни“; че единствените хора, които гледат конкурса Мис Америка „са от Конфедерацията“; че кметът на Ню Йорк Бил де Блазио е „терорист“.
Изтеклата информация също така показва, че госпожа Клинтън държи пресата в малкия си джоб. Бившият служител на Клинтън и телевизионен коментатор Дона Бразайл е пратила на кампанията на Хилари точните въпроси за предстоящо интервю пред CNN. Други медии са давали възможност на Клинтън да налага вето за цитатите, които ще използват при публикуване на интервюта с нея, работели са да максимизират честотата и ефекта от нейните изяви пред медиите, и дори са предлагали съвети как да се води кампанията.
Хилари Клинтън е изложена като човек, чиито виждания нямат ядро, който постоянно сменя позициите си, за да спечели в политически план. Изтеклите платени речи доказват, че тя има две позиции (публична и частна) по отношение на банките, на богатството, на границите, на енергетиката. Нейният екип е водел безкрайни дискусии какви позиции трябва да приеме тя, за да се хареса на „червената армия“ – т.е. гласоподавателите, които са основа на Демократическата партия.
Избирателите може да не са разбрали нищо от това, защото макар и двата основни кандидата за президент да имат да отговарят за много неща, пресата се фокусира изцяло върху критика срещу Тръмп. И го прави особено прилежно.
Превод: Филип Буров
About The Author
