Омар Абд Рабу е добре известен в Газа като критик на „Хамас“. Той многократно е осъждал събитията от 7 октомври, наричайки ги „най-лошият ден в живота ми“. Миналата година, според твърденията, той е бил отвлечен и нападнат от лица, свързани с „Хамас“. За него са се изказвани положително няколко израелски медии и издания. И въпреки че Израел е убил пет от братята и сестрите му, той все още се застъпва за мир и осъжда екстремизма.
Миналата седмица Абд Рабу с изненада открива, че израелската армия е включила покойния му брат Мохамед в „The Press Files“ — нов списък с 170 палестински журналисти и медийни работници, които Израел е убил по време на войната в Газа и за които твърди, че са били „терористи“.
Абд Рабу незабавно отхвърли тези обвинения, като написа в X, че брат му е „истински журналист“ и „е официален член на Палестинския синдикат на журналистите“. Въпреки че по-рано беше възхваляван от израелците като жертва на „Хамас“, Абд Рабу бързо беше засипан в социалните медии с израелски профили, които го тролеха и се подиграваха с него, защото оспори твърдението на армията относно брат му.
Още по-шокиращо е пълната липса на доказателства срещу Мохамед: няма некролог от въоръжена група, няма компрометиращи снимки, няма военна лична карта, няма документи, доказващи членството му. На неговата страница „Press Files“ просто се посочва, че е бил „военен оперативен работник“, принадлежащ към „Хамас“, и се твърди, че това се „основава на множество източници от разузнаването“.
С други думи, израелската армия иска просто да им повярвате, че човек, който е бил нападнат и отвлечен от „Хамас“, е брат на известен боец от „Хамас“.
Мохамед е един от 59-те журналисти, включени в „The Press Files“, чиито страници са лишени от каквито и да било доказателства или документация. Естествено, всички тези имена са заровени в края на списъка. В случаите с Ахмед Ал-Лух от „Ал Джазира“ и Хасан Саммур от „Саут Ал-Акса“, техните страници дори не съдържат твърдението „въз основа на множество източници от разузнаването“.
Израелската армия също така обвинява всеки журналист, влязъл в Израел на 7 октомври, че е терорист — въпреки факта, че много журналисти и зрители спонтанно се втурнаха към оградата на Газа онази сутрин, за да заснемат или наблюдават атаката в момента, в който тя се разгръщаше.
Например, профилът на Мохамед Абд Ал-Азиз Ал-Наджар съдържа само една „компрометираща“ негова снимка, на която се вижда как той стои близо до оградата на периметъра и вдига ръка в знак на победа. В досието му не се съдържат никакви допълнителни подробности, освен твърдението – без доказателства – че той е „военен агент“ на „Хамас“.
Подобни необосновани обвинения срещу журналисти отдавна са обичайна практика за израелската армия. През август 2025 г., когато Израел уби пет журналисти при въздушен удар с двойно поразяване срещу болница „Насер“ в Хан Юнис, армията заяви, че целта са били активисти на „Хамас“, които са поставили камера на покрива на болницата, за да събират разузнавателна информация. Агенция „Ройтерс“, чийто оператор загина при бомбардировката, напълно опроверга твърдението на Израел. Нито един от тези пет журналисти не беше включен в „The Press Files“.
По същия начин през 2018 г., когато израелски снайперисти застреляха журналиста от Газа Ясер Муртаджа, докато той носеше журналистическата си жилетка, Израел настояваше, че той е „агент на Хамас“ с чин, равен на капитан. Въпреки това Муртаджа беше задържан и пребит от Хамас през 2015 г., а неговата компания „Айн Медия“ беше проверена и одобрена от правителството на САЩ, когато той получи безвъзмездна помощ от USAID.
За да запази репутацията си, Израел заяви, че ще „разследва“ смъртта му; това беше последното, което някой чу за предполагаемото разследване.
Братът на Муртаджа, Хамза, сега съюо е включен в списъка на израелската армия с „терористични“ журналисти. Хамза беше убит през август 2024 г., докато снимаше телевизионен репортаж за разселени цивилни, търсещи подслон в препълнено училище в град Газа. Израел бомбардира училището, докато той беше там, като уби него и още 11 души.
Досието на армията за Хамза е изключително оскъдно: страницата му съдържа само един откъс от документ, в който се посочва, че през 2012 г. той се е присъединил към военното крило на „Хамас“ като пехотинец и все още е бил активен през 2018 г. Документът не е датиран, не съдържа информация за никого друг освен Хамза и няма указание от какъв документ произхожда — което прави невъзможно да се провери автентичността на откъса.
Изпълнен с грешки
Тънкото досие на Хамза е едно от 42-та дела, в които израелската армия не предоставя никакви достоверни уличаващи доказателства. Три от тези откъси съдържат малко или почти нищо повече от име, личен номер и телефонен номер — без никаква информация, която да сочи членство в въоръжена група, звание или дата на постъпване в редиците.
В три други случая откъсите са били явно редактирани, без да е предоставена оригинална версия: към документа са добавени имена на английски език, които са подчертани в жълто, което прави невъзможно да се провери дали тези имена вече са фигурирали там на арабски език.
В пет случая се наблюдава явно несъответствие между твърденията на израелската армия и информацията в откъса. Например, в случая с Хасан Аслих, когото Израел бомбардира в пресата и след това бомбардира отново в болничното му легло, армията твърди, че той е бил „военен оперативен работник“ в „Хамас“. Въпреки това, предоставеният от тях документ, датиран от 2019 г. и пълен с правописни грешки и странни шрифтове, го посочва в раздела „поддържащи услуги“ като служител в „медиите“ и отбелязва, че „няма подпис върху документа за приемането му“.
По същия начин Мохамед Ал-Савалхи, Ясер Ал-Фади и Мутаз Раджаб са посочени като командири на подразделения или техни заместници в същия батальон, но в недатираните откъси на техните страници те са посочени като част от медийното крило на въоръжената групировка. Хайдер Ал-Масдар е посочен като „военен оперативен служител“, но откъсът на неговата страница го описва като „майор“ в разузнавателна единица.
Нямаме как да знаем дали представените от армията фрагменти са автентични, тъй като на практика не могат да бъдат проверени. Но дори и да приемем, че тези съмнения са основателни, откъсите все пак не дават никакво оправдание за бомбардирането на тези журналисти. Те биха могли да са остарели и да показват минало членство във въоръженото крило на „Хамас“, а не настоящ статус, което би било все едно да се каже, че израелските журналисти Барак Равид от „Axios“ и CNN или Ницан Шапира от Канал 12 са „легитимни цели“, защото преди това са служили в армията.
Някои от тези откъси вече са били опровергани, като например тези, използвани в случаите с Анас Ал-Шариф и Исмаил Ал-Гул от „Ал-Джазира“, като и двамата са включени в този нов списък.
В случая с Ал-Шариф, който беше най-известният журналист, останал в северната част на Газа, когато Израел обсади района като част от своя „План на генералите“, израелски военни офицери му се обаждаха и го заплашваха изрично да „мълчи“, като даваха ясно да се разбере, че убийството му е свързано с журналистическата му дейност. Армията дори го беше заловила по време на обсадата на болницата „Ал-Шифа“ и го беше пуснала след разпит.
В документите, представени от армията след убийството на Ал-Шариф през август 2025 г., той е посочен като „ръководител на група“ в „Хамас“ през 2019 г., а през 2023 г. – като „отстранен“ и „без назначение“ редови боец – невероятно понижение в званието. В трети документ той е посочен като боец от „Нухба“ – най-елитната бойна единица на „Хамас“, въпреки че във втория документ е описан като човек с „изключително слаб слух в лявото ухо, слабо зрение“ и постоянни мигрени и главоболия.
По същия начин Исмаил Ал-Гул беше заловен, разпитан и освободен от израелската армия в болница „Ал-Шифа“, три месеца преди Израел да го ликвидира през юли 2024 г. В оригиналния документ, предоставен от Израел за оправдание на убийството му, той беше посочен като боец на „Хамас“ от 10-годишна възраст — нещо несрещано в историята на „Хамас“. Последната му досие съдържа нов документ, в който се твърди, че е бил вербуван на 17 години.
Далеч от убедителни доказателства
В 19 случая доказателствата на Израел се състоят от снимки на лицата, които позират с оръжия, облечени във военни униформи, или се появяват във видеоклипове, публикувани от „Хамас“ или „Палестинския ислямски джихад“. Мохамед Айяш, например, е позирал за снимка до маскиран боец от „Хамас“, докато държи оръжието на този боец, а Мохамед Бардавил се вижда как говори на публично събитие на „Хамас“, облечен във военна униформа.
Разбира се, това, че някой е сниман във военна униформа или позира с оръжие, не означава автоматично, че той е боец. Произраелската инфлуенсърка Лизи Саветски публикува снимки, на които е облечена във военна униформа, държи пушка и стои сред израелски войници. Бившият министър-председател на Дания Ларс Локе Расмусен някога позира за снимка до афганистански муджахидини, като самият той носеше тяхната традиционна униформа и държеше пушка.
Девет от тези 19 души никога не са били включени в базата данни на 191 журналисти и медийни работници, убити в Газа, която се поддържа от Комитета за защита на журналистите (CJP). От останалите 10, шестима преди това са фигурирали в списъка на CJP, но по-късно са били премахнати, след като последвали разследвания показаха, че или не са били журналисти, или са имали ролята на бойци.
Четирима все още са включени в базата данни на CPJ след задълбочени разследвания, които стигнаха до заключението, че или обвиненията на Израел са неоснователни, или тези лица са имали бойни роли в миналото, а не по време на настоящия геноцид, което означава, че те не са легитимни цели.
Липсата на „доказателства“, подкрепящи твърденията на Израел, е толкова неудобна, че дори изследовател от пропагандната организация „HonestReporting“ — която отдавна обвинява журналистите от Газа, че са агенти на „Хамас“, без никакво основание — призна, че за 102 от 170-те имена в списъка на армията „подробностите рязко намаляват“. Той отбеляза: „Почти всички са посочени само като „военен агент във военното крило“, а 58 от последните 60 не разполагат с военна лична карта.“
В 49 случая доказателствата на израелската армия се състоят от некролози, за които се твърди, че са публикувани от „Хамас“ или „Палестински ислямски джихад“ в техните канали в Telegram, в които се твърди, че починалите лица са били членове на тези организации. Това е най-силното доказателство, което армията предоставя в „The Press Files“, но все пак е далеч от това да бъде убедително.
От тези 49 души 19 никога не са били включени като журналисти в базата данни на CJP; 21 са били премахнати, след като е било установено, че или не са били медийни работници, или са имали активна роля като бойци; а девет все още фигурират в списъка на CJP след задълбочено разследване.
Всъщност от 170-те имена в израелския списък само 78 са включени в базата данни на CJP, която обхваща общо 191 имена, а преобладаващото мнозинство от тези 78 нямат некролози или компрометиращи снимки, прикачени към досиетата им. С други думи, дори ако човек приеме сляпо, че всеки от журналистите, включени в „The Press Files“, е бил боец, армията няма никакви обвинения срещу поне още 113 журналисти, които е убила в Газа през последните три години.
Да прозрем зад фасадата
Има и по-широк прецедент за тези несъстоятелни обвинения. По време на геноцида кабинетът на министър-председателя Бенджамин Нетаняху беше хванат да разпространява фалшиви „документи на Хамас“ към германския вестник „Bild“ и британския вестник „Jewish Chronicle“, с цел да подкопае антиправителствените протести в подкрепа на споразумение за освобождаване на заложници. Израел беше хванат по подобен начин да фабрикува обвинения в тероризъм срещу шест видни палестински организации за защита на човешките права — обвинения, които ЦРУ разследва и установи, че са неоснователни.
През 2018 г. израелската армия дори измисли от нищото цяла престрелка при оградата на Газа в най-кървавия ден от „Великия поход на завръщането“, когато Израел уби 60 протестиращи и рани още 2 771 в рамките на само няколко часа. По време на неотдавнашната война с Иран изглежда, че израелското правителство също е фабрикувало цитати от ирански официален представител, за да създаде „доказателства“ срещу Техеран.
Във всеки случай твърденията на Израел относно палестинските журналисти в Газа противоречат на елементарния здрав разум. Защо опасен, издирван боец би се крил на видно място, би спал на улицата, би разкривал постоянно местонахождението си чрез редовни публикации в социалните медии, би предавал на живо пред камера 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и би чакал като „куца патица“ да бъде издирен?
По-конкретно, през 2024 г. списание „+972“ разкри съществуването на тайна израелска разузнавателна единица — „клетката за легитимизация“ — натоварена със задачата да изкопава компромати за журналисти и медийни работници в Газа, за да оправдае тяхното масово избиване. Фактът, че такава разузнавателна операция, разполагаща с всички тези огромни шпионски програми, инструменти за изкуствен интелект и ресурси за събиране на данни, в крайна сметка представи толкова несъстоятелен обвинителен акт, е оправдание за журналистите от Газа, а не обвинение срещу тях.
Към момента по-голямата част от света вече е разкрила тази фарса. Самите хора, които израелската армия се опита да сплаши с този нов списък – като Пиърс Морган и Мехди Хасан – просто отвърнаха, че ако тя смята, че всеки журналист от Газа е свързан с „Хамас“, тогава трябва да позволи на международните журналисти да влязат в Газа. Безпрецедентната и продължаваща забрана на Израел за чуждестранни медийни работници, която вече навлиза в четвъртата си година, сама по себе си е най-ясното доказателство, че има какво да крие.
Сякаш за да илюстрира чрез пародия колко необосновани са „The Press Files“, говорител на израелската армия се оттегли от дебат срещу Хасан в предаването на Морган по-рано тази седмица — оставяйки Хасан да изложи аргументите си пред празен стол.
About The Author
