САЩ се превърнаха в сила, която знае само как да унищожава. В родилния дом „Рамон Гонсалес Коро“ в Хавана видях как изглежда това от човешка гледна точка.
Мария лежи на болничното легло, увита в тъмносиньо одеяло, с две приятелки до себе си. Тя е на 50 години, страда от рак на шийката на матката в терминален стадий и има само добри думи за лекарите си. Но тя е и жертва на продължаващата от десетилетия блокада от страна на САЩ, която се засили драстично след решението на Доналд Тръмп по-рано тази година да заплаши с мита държавите, които доставят гориво на Куба. Резултатът е липса на внос на гориво от три месеца, което означава, че на острова започват да се изчерпват запасите от дизел и гориво. Електрическата мрежа се разпада и животът на острова застива.
Дори самото пристигане в болницата се е превърнало в изпитание заради скока в цените на горивата. „В самата болница понякога липсват необходимите условия, за да може лекарят да си свърши работата както трябва“, разказва ми тя. „Колкото и да искат да ти помогнат, има неща, които са извън техния контрол.“
Болницата не може да извърши жизненоважни изследвания. Няма транексамова киселина – основно лекарство, използвано за предотвратяване на кървене. Мария кърви толкова силно, че е развила анемия. Когато ѝ казвам, че Тръмп твърди, че санкциите са предназначени да помогнат на кубинския народ, тя го нарича „скандално“.
Д-р Лилиан Перуйера описва по-широките последствия. Медицинският персонал не може да си позволи пътуването до работа, което оставя отделенията с недостиг на персонал. Жените раждат у дома. Ражданията на недоносени бебета се увеличават. Болестите се откриват твърде късно. Когато питам Перуйера какво послание има за гражданите на Запада, тя започва да плаче. „Че ние, кубинците, искаме да бъдем щастливи, мисля, че това е най-важното“, казва тя. „Няма друго послание. Вярвам, че имаме право на достойнство, да живеем като човешки същества.“
Здравната система на Куба отдавна е гордостта на нейната революция, като помага на тази бедна карибска страна да постигне средна продължителност на живота, сравнима с тази на богатите западни държави, и един от най-ниските показатели за детска смъртност в света. Миналата година, с влизането в сила на подновените санкции, този показател се е удвоил спрямо 2018 г.
Над Хавана не валят американски ракети. Но това, на което станах свидетел, все пак трябва да се разглежда като военни действия. Докато бях там, градът потъна в мрак – второто спиране на тока в цялата страна за по-малко от седмица. Семействата готвеха на въглищни печки. Боклукът се трупаше по улиците, а мухите рояха, защото нямаше гориво за събирането му. Системите за водоснабдяване не функционираха. Тръмп заяви, че иска „да насърчи една стабилна, просперираща и свободна страна за кубинския народ“. В действителност това винаги е било война срещу този народ.
Ембаргото, наложено преди повече от шест десетилетия, имаше за цел да задуши революцията. Някогашните величествени сгради се рушат, защото материалите – цимент, стомана, машини – са толкова трудни за набавяне. Таксиметровите шофьори все още разчитат на ярко оцветени „Форд“, „Шевролет“ и „Кадилак“ от 50-те години. „Живеем в 21-ви век“, казва ми един от тях. „Но усещането е като в 19-ти.“
Имаше кратък миг на надежда, когато президентът Барак Обама облекчи ограниченията, като по този начин даде тласък на туризма и икономическата активност. Тръмп отмени тези мерки още през първия си мандат. А сега, след като по-рано тази година прекъсна доставките на петрол през Венецуела и Мексико, той затегна още повече примката. Този остров, намиращ се на по-малко от 100 мили от брега на САЩ, бива задушаван.
Нищо от това не е в името на демокрацията. Тръмп открито се похвали, че би могъл „да има честта да завземе Куба“, като добави: „Дали ще я освободя, дали ще я завзема – мисля, че мога да правя с нея каквото си поискам.“
Туризмът се беше превърнал в спасителна въже, но сега броят на посетителите се срива, лишавайки страната от един от основните източници на твърда валута. Полетите се отменят. Хотелите затварят. Хората са изтощени, съсипани, губят надежда. „Не може да се отрече, че популярността на правителството е на исторически ниско ниво“, казва Даниел, млад режисьор. „В този смисъл санкциите дават резултат.“ Той има свои собствени критики към кубинската държава, но отхвърля твърдението, че САЩ действат в интерес на кубинците. „Ако беше така, нямаше да налагат ембарго в продължение на повече от 60 години и със сигурност нямаше да има петролна блокада в момента, която коства човешки животи.“
Миналото лято се разхождах из Багдад, покрай улици, осеяни с образи на мъртви, докато иракчаните ми казваха с равнодушие, че страната им е била разрушена. Няколко седмици по-късно бях в Западния бряг и разговарях с палестинци, изгонени от домовете си от израелската армия, въоръжена от САЩ. На 30 километра оттам Израел изтри Газа от лицето на земята с помощта на САЩ. Сега американски ракети падат върху Иран в една незаконна война, започнала с масовото избиване на ученички. По целия свят САЩ се превърнаха в синоним на разрушение.
Тръмп вярва, че грубата сила може да обърне тенденцията към упадък на американската мощ, че това ще накара света да се страхува от Вашингтон и ще възстанови авторитета му. Вместо това обаче това подклажда гнева и негодуванието в световен мащаб. Светът вече е забелязал, че САЩ знаят как да разрушават – Ирак, Афганистан, Либия, Палестина и Куба са ярки примери за това, което днес носи със себе си американската мощ. Светът прави своите изводи – и търси изход.
Как кубинското общество ще преживее следващите месеци остава несигурно. Ясно е, че ерата на американската хегемония навлиза в брутален, уродлив край.
About The Author
