Джени Рикс и Дипак Ксавие, inequality.org
Тази година срещата на лидерите на Г-20 се провежда в Йоханесбург, на кратко разстояние от Конституционния хълм, бивш затворнически комплекс, в който някога са лежали Нелсън Мандела и други южноафрикански борци за демокрация. Докато най-влиятелните лидери в света се срещат зад затворени врати, този бивш затвор от времето на апартейда, превърнат в музей, ще напише публично още една страница в историята на глобалната икономическа еманципация.
Движения, работници, активисти, мислители, творци, артисти и общности от цяла Южна Африка, Африка, Азия и Латинска Америка се събират за тридневна Народна среща за икономическа справедливост – в противовес на Г-20 – за да укрепят силата на 99-те процента. Старата крепост на Конституционния хълм, женският затвор и бившите мъжки затворнически килии са домакини на радикални разговори, изкуство, музика и действия за глобалното мнозинство, за да разкажат своята история, да споделят борби и решения и да покажат, че друг свят не само е възможен – той вече се гради от общности, които пишат своето собствено бъдеще.
Страните членки на Г-20 представляват над 85% от световния БВП. През двете десетилетия и половина от съществуването си, Г-20 не успя да използва своето общо икономическо влияние, за да насочи световните финансови, търговски, развитийни и фискални политики към справянето с глобалните икономически и екологични предизвикателства. Вместо това, тя служи на интересите на 1% от населението: елитите, корпорациите и милиардерите.
В резултат на това, една шепа милиардери и супербогати хора по целия свят са натрупали много повече богатство, отколкото им е необходимо, злоупотребявайки с властта, която притежават. Те разрушават демокрациите по целия свят, като създават правила в своя полза и за сметка на 99% от хората и планетата.
Президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса назначи „Извънредна комисия“ от независими експерти, която по-рано този месец публикува първия в историята доклад на Г-20 за глобалното неравенство. Докладът показва, че най-богатият 1% е придобил 41% от цялото ново богатство от 2000 г. насам, докато долната половина от човечеството е получила едва 1%. Докладът отбелязва, че един на всеки четирима души в света в момента е изправен пред продоволствена несигурност, дори когато богатството на милиардерите достига нива, равни на до 16% от световния БВП. Тези думи няма да означават много за онези, които са на предната линия на неравенството, без да се предприемат действия, без преразпределение.
Международният валутен фонд, Световната банка и други организации също признават, че крайните неравенства забавят темпото и устойчивостта на икономическия растеж, подкопават социалното сближаване и доверието и подриват демократичните институции и политическата стабилност, което води до конфликти и социални вълнения. Въпреки това те все още са част от проблема, а не от решението.
Разгневени млади хора от Мароко до Мадагаскар, от Катманду до Лима продължават да повеждат протести по улиците по целия свят, изисквайки отчетност и оспорвайки икономическите системи, защото те не работят за тях. Те са разочаровани от лошите услуги, злоупотребата с власт, концентрирана в ръцете на малцина, неизпълнените обещания, икономическите системи, които продължават да изстискват малкото, което печелят, безработицата, несправедливите дългове и климатичните промени.
Те поставят червена линия срещу провалилите се системи и казват ясно и категорично: „Стига толкова!“
Това е бомба със закъснител, която заплашва планетата и всички, които живеят на нея, независимо колко дебели са банковите им сметки. Но ние имаме решения. Тук не става въпрос за ракетно инженерство – 99-те процента вече имат отговорите и ги прилагат.
Данъците върху богатството са прогресивно решение за справяне с крайните неравенства — далеч по-добро от данъците върху потреблението, които много правителства в Глобалния юг налагат на своите граждани, за да обслужват несправедливи дългове и да компенсират неплатените данъци от супербогатите. Данъчното облагане на супербогатите може да генерира значителни повтарящи се приходи и да възстанови доверието на обществото. Данъчните приходи от супербогатите са достатъчни за финансиране на основни услуги, като образование, здравеопазване и социални мрежи за сигурност, които са ключови фактори за дългосрочното намаляване на неравенството.
Участниците в тази Среща на народите също така изискват богатите замърсители да платят за справедлив преход към чиста енергия. Те призовават за преразпределение на здравеопазването, за да се гарантира репродуктивна справедливост и телесна автономия. И изискват защита на гражданското пространство и културните права, като защитават свободата на словото, организирането и творчеството.
Срещата на лидерите на Г-20 през 2025 г. има възможност да поправи грешките от миналото, като изслуша глобалното мнозинство. Световните лидери, включително Г-20, трябва да престанат да търсят решения при елитите, които създадоха и продължават да подхранват кризата на неравенството. Вместо това, те трябва да изслушат гласовете на 99% от хората – тези, които понасят неравенството и оцеляват въпреки всички трудности.
99% от хората имат отговорите. И отговорът е ясен: да се замени системата, създадена от 1-ят процент, със система, проектирана за и от 99-те процента.
About The Author
