Сред американските политици има един устойчив разказ, който ще чуете да се повтаря отново и отново. Иран, гласи тази история, не трябва да бъде оставен да разработи ядрено оръжие. Иран е нестабилен и не заслужава доверие; Иран е теократичен; Иран е зло. Предполагаемо сериозни възрастни хора, като сенатор Тед Круз, ще използват думите „лошите типове“, за да опишат страната, като тригодишни деца, които си играят с фигурки. И тъй като иранците са „лошите“, предполага се, че е законно да ги нападаме и убиваме, за да им попречим някога да се сдобият с ужасяващата ядрена бомба. Сега Доналд Тръмп предприема точно този ход, като пише с големи букви, че „ИРАН НЕ МОЖЕ ДА ИМА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ!“ и заплашва да убие върховния лидер на Иран аятолах Хаменей. В Twitter Джей Ди Ванс повтаря думите на Тръмп, като заплашва с „действия за прекратяване на обогатяването на уран от страна на Иран“. Но това не са само републиканците. Тръмп и Ванс са подстрекавани от своя мним враг, лидера на демократическото малцинство в Конгреса Чък Шумър, който наскоро осъди президента за опитите за ядрени преговори, наричайки го „страхливец“, който ще „остави Иран да се измъкне от отговорност за всичко“. Джон Фетърман, най-войнственият член на Демократическата фракция, направо излезе и го каза. „Наистина се надявам президентът най-накрая да бомбардира и унищожи иранците.“ И двамата повтарят мантрата „Иран не може да има ядрено оръжие“, за да оправдаят биенето на барабана за война.
Но над цялата тази ситуация виси дамоклев меч, който никой не иска да признае. Ако възможността Иран да се сдобие с ядрено оръжие е толкова страшна, защо никой от нашите лидери не изглежда притеснен за Израел, който вече разполага със собствен таен ядрен арсенал и с всеки изминал ден се държи все по-нестабилно и агресивно?
Според оценки на Центъра за контрол над въоръженията и неразпространението, публикувани наскоро в New York Times, Израел разполага с „най-малко 90 [ядрени] бойни глави и достатъчно ядрен материал, за да произведе още стотици“. Президентът Джими Картър, който е бил в позиция да знае, заяви през 2014 г., че според него броят е по-близо до „300 или повече, никой не знае точно колко“. И в двата случая това е повече ядрени оръжия, отколкото в друга страна, от която редовно ни казват да се страхуваме: Северна Корея, която според оценките на Центъра разполага с „20 до 30 вероятно сглобени бойни глави“. Тези израелски бойни глави могат да бъдат доставяни по различни начини, включително с американски изтребители, с германски подводници „Делфин“ и с различни ракети, включително „Йерихон 3“, междуконтинентална балистична ракета, която влезе в експлоатация през 2011 г. Описвайки ранните тестове на тази ракета, Исаак Бен-Израел – който е бил учен, пенсиониран генерал от израелските въоръжени сили и член на Кнесета по това време – каза през 2008 г., че „всеки може да направи сметката и да разбере… че с ракетен двигател можем да достигнем всяка точка на света“. Ако това не е слабо прикрита заплаха, тогава какво е?
Разбира се, ние не знаем точно колко ядрени бойни глави има Израел, защото израелските лидери отказват да признаят публично, че имат такива. Цялата военна програма се пази в почти пълна тайна, съгласно политика, наречена „стратегическа двусмисленост”, което означава, че съществуването на бомбите не се потвърждава, нито се отрича. Историците смятат, че Израел е придобил първото си ядрено оръжие през 1967 г., след като тайно е преработил плутоний в инсталацията в Димона и е провел „пълна кампания за заблуда”, за да убеди американските инспектори, че реакторите там са с гражданско, а не с военно предназначение. (Иронично, точно това е заблудата, в която Израел сега обвинява Иран.) Също така има силни подозрения, че Израел е тествал ядрено оръжие край бреговете на Южна Африка през 1979 г., в сътрудничество с апартейд режима на тази страна. Този инцидент е известен като инцидентът Вела, на името на шпионския спътник, който засякъл ядрената експлозия. Но „стратегическата двусмисленост“ означава, че няма почти никакъв международен контрол или отчетност по тези въпроси, а голяма част от тях се извършват в нарушение на международното право. Подобно на Северна Корея и малка група други държави, Израел не е подписал Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), въпреки резолюциите на ООН, че трябва да го направи. Той е подписал Договора за ограничаване на ядрените опити от 1963 г., но вероятно го е нарушил с инцидента в Южна Африка. И най-важното е, че неговите лидери отказват да допуснат инспектори от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в Димона, така че нямаме никакъв начин да разберем какво се случва там.
Съгласно американското законодателство, незаконната ядрена програма на Израел означава, че Съединените щати не трябва да му предоставят военна помощ от какъвто и да е вид. Става въпрос за Закона за международна помощ за сигурност и контрол върху износа на оръжие от 1976 г., чийто текст е недвусмислен. Но вече повече от 50 години американските лидери са склонни да пренебрегват собствените си закони и да приемат това неудобно положение. Доклад от 1993 г. на Конгресната служба за технологична оценка, озаглавен „Разпространение на оръжия за масово унищожение: оценка на рисковете“, обобщава добре мотивите: „Биха ли Съединените щати били готови да жертват отношенията си с Израел – и вероятно да рискуват националното оцеляване на Израел – за да окажат натиск върху тази държава да се откаже от ядрения си арсенал, който счита за жизненоважен за своята сигурност?“
За всички последователни администрации отговорът е бил не. Според всички тях е по-лесно и би причинило по-малко проблеми просто да се остави въпросът така. От своя страна, държавните глави на Израел от Ицхак Рабин до Бенямин Нетаняху са обещавали, че Израел няма да „бъде първият, който ще въведе ядрени оръжия“ в Близкия изток. Дори това е още един пример за „стратегическата двусмисленост“, защото „въведе“ може да се тълкува като че Израел няма да създаде оръжия, които вече притежава (лъжа), или че няма да ги използва или публично признае. Но основното предположение на американските политици – оцветено, трябва да се каже, с ислямофобия и антиарабски расизъм – е, че израелците са отговорни пазители на бомбата, по начин, по който египтяните или йорданците, или най-вече иранците, не биха били. Проблемът е, че когато погледнем действията на Израел, а не думите му, има сериозни основания да се съмняваме в тази оценка – а ситуацията се е влошила драстично през последните няколко години.
Например, една от най-често посочваните причини защо Иран „НЕ МОЖЕ ДА ИМА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ!“ е, че ако го придобие, Иран може да сподели ядрените си оръжия с различни войнствени групи, с които има съюзи в Близкия изток, като Хизбула. Това не е напълно неоснователно опасение. Ядреното разпространение е много реална заплаха и никой не иска уран или плутоний да попаднат в ръцете на терористи. Но отново Израел е виновен за същото престъпление, за което неговите поддръжници обвиняват Иран.
Както разкри разследване на вестник Guardian през 2010 г., израелски официални лица не само са провели вероятно ядрено изпитание с апартейд режима в Южна Африка през 70-те години на миналия век. Те също така са се опитали да продадат ядрени оръжия на апартейдна Южна Африка. Както са писали Та-Нехиси Коутс и други, двата режима са имали естествена близост, тъй като и Израел е апартейдска държава; в своите официални публикации южноафрикански официални лица са писали, че двете нации са „разположени в преобладаващо враждебен свят, населен от тъмнокожи хора“. В продължение на години Израел е нарушавал международните оръжейни ембаргота, за да търгува с конвенционални оръжия с Южна Африка. А в документите, разкрити от Guardian, се разкрива, че Шимон Перес – тогава министър на отбраната на Израел, а по-късно и президент – е предложил да продаде ранна версия на ракетата „Йерихон“ на Южна Африка през 1975 г. В отговор генерал-лейтенант Р.Ф. Армстронг е постановил, че ще приеме сделката само ако ракетите са „въоръжени с ядрени бойни глави“. Перес се съгласил, като според информациите казал, че „подходящият полезен товар е наличен в три размера“, но сделката провалила поради високата цена. Но отношенията не били напълно разрушени: както съобщава Guardian, „Южна Африка също предоставила голяма част от урановия концентрат, необходим на Израел за разработването на оръжията му“. Звучи ли това като поведение на нация, на която може да се има доверие, че ще действа отговорно с най-смъртоносните оръжия, създавани някога?
Ако не, не се притеснявайте. Става още по-лошо. От атаките на 7 октомври и бруталното колективно наказание на Газа от Израел, Нетаняху и неговото правителство от Ликуд стават все по-непредсказуеми, непредвидими и войнствени с всеки изминал месец. Няма друг термин, с който да се опише това: те действат като опасна бандитска държава. Сама по себе си, атаката срещу Газа – която включва безбройни военни престъпления и вече е призната от големи правозащитни организации като геноцид – е достатъчна, за да покаже, че Израел вече не се интересува от правата на човека или международното право, ако изобщо някога се е интересувал. Самият Нетаняху вече има заповед за арест от Международния наказателен съд, но вместо да покаже съжаление за повече от 55 700 убити палестинци, той изрева, че „никой няма да ни спре – включително Хага“. Това е нещо, което Слободан Милошевич би казал в разгара на геноцида в Босна, и е поне толкова лошо, колкото всичко, което аятолахът някога е изрекъл.
Но извън Газа Нетаняху се възползва от момента, за да атакува и заплаши и съседите си. Имаше терористична атака с експлодиращи пейджъри в Ливан и Сирия, която беше незаконна според международното право и доведе до ужасяващи съпътстващи щети, включително най-малко две убити деца. (Атаката се превърна в източник на вдъхновение за антимюсюлманския тероризъм като цяло, включително анонимна заплаха за убийство, в която кандидатът за кмет на Ню Йорк Зоран Мамдани беше приканен да „провери пейджъра си“ тази седмица.) Имаше и бомбандиране на иранското консулство в Дамаск през април 2024 г., което според експерти на ООН е незаконо съзгласно международното право. Имаше и нападение срещу Сирия през декември 2024 г., което едва бе отразено в американската преса, но включваше „480 удара в цялата страна през последните два дни, които засегнаха по-голямата част от стратегическите оръжейни запаси на Сирия“ и „унищожиха сирийския флот за една нощ“. Израел също се възползва от тази възможност, за да завземе територия в южната част на Сирия, и обещава да я окупира „за неопределено време“. И това е нещо, което международното право не одобрява.
Най-лошото е, че израелските лидери започнаха да отправят директни ядрени заплахи.
Както Сеймур Хърш документира в едноименната си книга, израелската ядрена политика включва нещо, наречено „вариант Самсон“. Тя е кръстена на библейската история за Самсон, герой с невероятна сила, който е пленен от филистимците, но с една ръка изтръгва стълбовете на сградата, в която е окован, убивайки и себе си, и похитителите си. В съвременния свят вариантът „Самсон“ се отнася до идеята, че ако някога усетят „непосредствена, екзистенциална заплаха“ за съществуването на страната, израелските лидери могат да използват широко и безразборно ядрените си оръжия, нанасяйки „умишлени, непропорционални ядрени удари по невоенни цели, като например градове“. Това е по-крайна форма на вече ужасяващата идея за „взаимно гарантирано унищожение“, при която само една страна притежава ядрени оръжия и само унищожението на нейните противници е гарантирано. За това си има исторически причини; подобно на много други неща в израелската политика, доктрината се основава на манталитета „никога повече“ на първите израелски лидери, за които Холокостът е бил недалечен спомен. Но в днешния свят именно възможността за израелски ядрени удари е истинската заплаха – за Близкия изток, за целия свят и дори за самия Израел.
През септември 2023 г., в един и същи момент, когато обещава да „направи всичко по силите си, за да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие“, Бенямин Нетаняху заявява също, че „преди всичко Иран трябва да бъде изправен пред надеждна ядрена заплаха“. Той веднага оттегли коментара си, но щетите бяха нанесени. Той призна това, което всички, които обръщат внимание, вече знаеха: че самата „ядрена заплаха“, от която израелските лидери твърдят, че се страхуват от Иран , е заплаха, която те редовно отправят към Иран. Други членове на неговата партия „Ликуд“ отидоха по-далеч. Малко след атаките на 7 октомври член на Кнесета от Ликуд на име Ревитал Готлив призова Нетаняху да използва ядрено оръжие срещу Газа:
„Ракета на Йерихон! Ракета на Йерихон! Стратегическа тревога, преди да се замислим за въвеждане на нашите сили. Оръжие на Страшния съд! Това е моето мнение[…] Израел трябва да използва всичко, което има в арсенала си. “
Скоро последва друга онлайн публикация от Готлив:
Само експлозия, която ще разтърси Близкия изток, ще възстанови достойнството, силата и сигурността на тази страна! Време е да целунем Деня на страшния съд.
Възможно е това да бъде обявено за изказване на самотен екстремист, особено след наистина травматично събитие като 7 октомври. Но това, което казва Готлив, е в пълно съответствие с дългогодишната концепция за варианта „Самсон“. Възприемате екзистенциална заплаха – правилно или погрешно – и се нахвърляте с всичко, което имате в арсенала си. И Готлив не е сам. В радиоинтервю от ноември 2023 г. Амичай Елияху– член на крайнодясната партия „Отма Йехудит“ и министър в правителството на Нетаняху – също подкрепя идеята за използване на ядрено оръжие срещу Газа:
ИНТЕРВЮИРАЩ: Очакванията ви са, че утре сутринта ще пуснем нещо като ядрена бомба върху цяла Газа, ще я изравним със земята и ще унищожим всички там.
ЕЛИАХУ: Това е един от начините.
Скоро след това Нетаняху отстрани Елияху от министерските му задължения, но не го уволни и не му поиска оставката. През 2024 г. Елияху затвърди позицията си, като заяви, че „дори в Хага знаят моята позиция“. Въпреки това той все още е министър на културното наследство на страната, а двамата с Готлив все още са действащи депутати. Всичко това, взето заедно, показва, че далеч от това да бъде немислима крайна мярка, идеята за използване на ядрено оръжие тъкмо се превръща в приемлива част от политическия дискурс в Израел, особено в десницата.
А освен това имаме и самият Нетаняху, който става все по-корумпиран и автократичен дори преди геноцида в Газа. Преди 7 октомври най-големият му политически приоритет беше да наложи радикални структурни промени в израелското правителство, които да отнемат властта на съдебната система и да я съсредоточат в ръцете на управляващата партия „Ликуд“. Дори автори като Ан Апълбаум от „ Атлантик“, която със сигурност не е радикален критик на Израел, нарекоха действията му „атака срещу демокрацията“, която може да създаде „недемократичен Израел, де факто автокрация“. (За палестинците в окупираните територии автокрацията, разбира се, не е нещо ново.) Съществува и фактът – широко съобщаван в израелската преса, но почти напълно пренебрегван в САЩ – че Нетаняху лично е подкрепял Хамас в продължение на години, за да подкопае Палестинската власт, да запази разделението на Западния бряг и Газа и да попречи на създаването на единна палестинска държава. А от 2019 г. насам той е обвинен в три отделни случая на корупция. Както признава дори Томас Фридман от „Ню Йорк Таймс“ , друг твърдо произраелски писател, много от решенията му са продиктувани от проста сметка: „той трябва да остане на власт, за да не влезе в затвора“.
Един от начините да останат на власт е да удължат масовите убийства на палестинския народ. Друг начин е да се предприемат нападения срещу Иран, което още повече удължава привидно безкрайното състояние на криза в Израел. Ако има истински късмет и ако Доналд Тръмп е особено глупав и безразсъден, Нетаняху може дори да успее да примами Съединените щати да нападнат Иран вместо него. Обикновено е грешка да се съсредоточаваме твърде много върху Нетаняху като личност, защото насилието на Израел срещу палестинците и други хора отдавна го предшества и не би се решило само с отстраняването му от длъжност. Но когато говорим за ядрени оръжия, той е човекът с пръст върху червения бутон, а това не е окуражаваща мисъл. Вече знаем, че той ще извърши военни престъпления и ще се похвали с това; колко по-далеч би бил готов да стигне?
Дори една ядрена бомба, хвърлена върху град в Газа, Йемен или Иран, би била ужасяваща. Хирошима би била нищо в сравнение с нея, защото съвременните ядрени оръжия са способни да нанесат многократно по-големи щети. Стотици хиляди хора биха се превърнали в пепел за миг; много повече биха получили рак, радиационно отравяне и други инвалидизиращи заболявания през следващите седмици и месеци. Въздухът и водата биха били отровни в продължение на години. Но една така наречена „регионална“ ядрена война би била опустошителна и за останалата част от света, далеч отвъд Близкия изток. Както предупреждава носителката на Нобелова награда Международна група на лекарите за предотвратяване на ядрената война, „ядрена война, при която се използват едва 100 оръжия в която и да е точка на света, би нарушила световния климат и селскостопанското производство толкова сериозно, че животът на повече от два милиарда души би бил застрашен от масов глад“, най-вече защото би създала огромни облаци дим и сажди, би довела до рязко понижаване на температурите и би унищожила реколтата на всички. С други думи, Израел – повече от Северна Корея, Иран или която и да е от официалните „лоши“ страни – сега притежава способността да потопи голяма част от световното население в ядрена зима. И при двата сценария, една или много бомби, Израел няма да се измъкне невредим. Намирайки се в непосредствена близост до ядрен взрив, народът му също ще бъде сполетян от рак, радиационно отравяне, мъртва реколта и глад, точно както хората в която и да е нещастна страна, получила удара. В историята за Самсон, той също умира.
Този кошмарен сценарий трябва да бъде предотвратен, а това означава да се промени политическият разказ. Когато мислим за заплахите за колективната безопасност на човечеството, ядрените оръжия са близо до върха на списъка, съперничещи си само с изменението на климата и пандемичните заболявания. Но трябва да вземем предвид не само ядрените оръжия на Северна Корея, Пакистан, Русия или дори възможността Иран да се сдобие с тях някой ден. Арсеналът на Израел също представлява заплаха. Както видяхме, той всъщност е една от най-тревожните заплахи. За да може Близкият изток и светът като цяло да бъдат наистина сигурни, ядреният арсенал на Израел трябва да бъде намален и в крайна сметка ликвидиран, точно както всички останали.
За щастие, има начини да бъде направено това. От своя страна иранските официални лица постоянно заявяват, че искат да създадат зона, свободна от ядрени оръжия (ЗСЯО), която да обхваща целия Близък изток. С други думи, в момента, в който Израел денуклеаризира, Иран също ще се откаже от всякакви амбиции за ядрена бомба. Така че основната причина, поради която съществува предполагаемата иранска ядрена заплаха, а американските политици сега обсъждат дали да бомбардират Иран, е, че вече съществува заплахата от израелски ядрени оръжия. (За повече информация по този въпрос вижте съответната глава в „ Митът за американския идеализъм“.) Зоната, свободна от ядрени оръжия, не е теоретична концепция; както Африка, така и Южна Америка вече са обхванати от зони, свободни от ядрени оръжия, и това работи доста добре. (В Африка и Южна Америка няма ядрени оръжия.) Израелските лидери биха могли дори да използват денуклеаризацията като разменна монета, разменяйки намаляването на Х броя бойни глави за отстъпки от страна на Иран или някой от другите им регионални антагонисти.
Това изисква първо да се промени политиката на САЩ. В продължение на десетилетия, както при администрациите на Демократическата партия, така и при администрациите на Републиканската партия, Съединените щати последователно подкрепят Израел с финансова и военна помощ във всички негови конфликти, като само понякога използват огромното си влияние, за да спрат израелските лидери да направят нещо наистина катастрофално. Това винаги е било несъстоятелно положение, но в епохата на геноцида в Газа то е неоправдано. Ако наистина искат мир, Съединените щати би трябвало да се позиционират като неутрален дипломатически посредник– нито съюзник, нито непременно противник на Израел, Иран или която и да е друга държава в региона. Само тогава ще могат да сключват сделки, които да са от полза за всички и да водят до действителен мир и стабилност, каквито съюзът с Израел категорично не успя да постигне. Отново, това не е теоретично. Това е точно позицията, която Китай, по-разумна суперсила в много отношения, е заел в Близкия изток. В резултат на това през 2023 г. Китай успя да посредничи за историческо споразумение за нормализиране на отношенията между Иран и Саудитска Арабия. Няма причина, освен влиянието на късогледи и жадни за война политици като Джей Ди Ванс или Чък Шумър, Съединените щати да не могат да направят същото.
Странно е, че крайните елементи на Републиканската партия изглежда осъзнават по-добре положението от много от колегите си от Демократическата партия. Наскоро директорът на Националната разузнавателна служба Тулси Габард публикува в Twitter видеоклип, в който порицава „политическия елит и подпалвачите на войни“, които „безгрижно подклаждат страха и напрежението между ядрените сили“, и предупреждава, че светът е „на ръба на ядреното унищожение“. Изглежда, че тя критикува други фракции в администрацията на Тръмп за нетърпението им да ударят Иран – може би дори самия Доналд Тръмп – и според съобщенията Тръмп се е „разгневил“ и скоро след това „изрази неодобрението си лично пред нея“. Но Габард беше напълно права. Както и представителят на Кентъки Томас Маси, либертарианец, чиито идеи по други въпроси са предимно ужасни, но чиито външнополитически позиции са странно добри. Маси е внесъл Резолюция за военните правомощия в опит да предотврати нападението на САЩ срещу Иран, която в момента има 39 съавтори от двете партии. А от всички хора, опозореният бивш представител Мат Гаетц предложи израелска денуклеаризация – или както го обобщава консервативният анализатор Бени Джонсън, „двойна сделка за разоръжаване, сключена с посредничеството на Тръмп, подпечатана с Нобелова награда за мир“. Гаетц е отвратителен по твърде много начини, за да бъдат преброени, и за всеки, който е запознат с досието на Тръмп, който бомбардира цивилни в Йемен, предложението да му се даде Нобел е отвратително. Но подобно на Габард, Гаетц е прав по този един въпрос. Ако президентът Дийлс наистина успее да осъществи подобно нещо, той вероятно би заслужил тази награда за мир повече, отколкото Барак Обама или Хенри Кисинджър са заслужили своите. Най-малкото е по-добре от това, което е намислил Джон Фетърман.
В момента Съединените щати се опитват да защитят двойния стандарт, при който Израел може да разполага с всички ядрени оръжия, които иска – и да говори заплашително за използването им – но на никой друг в Близкия изток не е позволено да прави дори и плахи стъпки към придобиването на такива. Сега сме на ръба на катастрофална война с Иран, и всичко това е заради опитите да се наложи този двоен стандарт. Ситуацията не е устойчива. Има само две последователни позиции: или Иран има точно толкова право на ядрено оръжие, колкото и Израел, или никоя от страните не трябва да има такова. Очевидно е, че втората от двете възможности е по-безопасна за всички участници. Съществуват практически и политически пречки пред един Близък изток без ядрено оръжие и те са значителни. Но последиците от непостигането на такава цел могат да бъдат апокалиптични.
About The Author
