Границите между война и мир днес се размиват по небивал начин. Една от множеството актуални тези, лансирани от Иван Кръстев и Андрей Райчев в дебата, който се проведе тази седмица в Софийския университет. Посветено (според анонса) на преплитането между новите технологии и войните на XXI век, събитието предложи каскада от интелектуални провокации, макар и за сметка на убедителността.
Познати на българската публичност като опоненти още от 90-те години на миналия век, Кръстев и Райчев се позиционираха като рупори, съответно, на новия либерализъм и на консерватизъм – пост-ковид, пост-Украйна и пост-Тръмп 2. На този идеологически фон изпъкват сходствата в посланията. Александър Кьосев правдиво отбеляза очертаващото се оправдаване на един нов свят, в който силата е право.
Линиите на консенсус очертават и споделени слепи петна. Райчев дефинира понятието „геноцид“ в смисъл, нелеп за присъстващите юристи, но внушението, че не трябва да броим жертвите, след като няма капитулация от другата страна (коя е тя?) не срещна отпор. Двамата дебатиращи се срещнаха в превратния си говор за действията на Израел в ивицата Газа. Над 51 000 потвърдени убити, 2/3 от тях жени и деца, и цялостно унищожаване на условията на живот няма как да наречени „война“ с терористична организация.
Кръстев загатна, че с действията си в Газа Израел вече губи статуса си на изключителност, който е притежавал заради геноцида над евреите през Втората световна война. Но не пожела да разгърне тази си мисъл. Изобщо, за разлика от темата Украйна, Газа като цяло се забелязваше тъкмо с отсъствието си от дебата.
Другото забележително отсъствие, макар присъствието ѝ в анонса, бе темата за новите технологии. Добре знаем, че израелската армия е една от технологично най-развитите в света, както и че израелската военна индустрия е водеща за иновациите в сферата. Големи медии като “Асошейтед прес”, сп. “Тайм” и дори “Уошингтън поуст” публикуваха анализи как използваните от Израел в Газа технологии – не на последно място ефективното операционализиране на елиминацията на врага с помощта на изкуствения интелект – предвещават бързи и радикални промени в начините на водене на война.
Дали прогресът на технологиите води със себе си регрес на човешкото остава отворен въпрос. Остава и сляпо петно за Райчев, Кръстев и българската публичност. Това е забележително. Употребата на изкуствен интелект във военното дело от години е обект на разгорещени научни и обществени дискусии, които стават още по-належащи след Газа.
Две седмици по-рано, в същата знакова аудитория 65 на СУ ,също толкова голяма публика събра лекцията за машинното обучение, изнесена от световноизвестния израелски информатик, носител на наградата “Тюринг”, проф. Ади Шамир от Института “Вайцман”. Дори беглият поглед върху биографията буди респект, с фундаменталните му приноси в компютърните науки, по-специално криптографията.
Проф. Шамир беше в София по покана на института за изкуствен интелект INSAIT, финансиран с многомилионна инвестиция от българската държава. Макар да е формално свързан със Софийския университет, INSAIT е независим орган със собствен правилник и органи на управление. Институтът публично е оповестявал партньорските си връзки с водещи израелски университети и центрове, разработващи нови технологии, и в това той успешно се присъединява към установена практика сред сродни институти на Запад.
В много от тези случаи това са т.нар. технологии с двойна употреба, т.е. технологии, които могат да се употребяват както с цивилна, така и с военна цел. С оглед на бъдещето на войните през XXI в., тяхната значимост нараства неимоверно.
Институтът “Вайцман” води началото си като Научен корпус на израелските въоръжени сили и функционира още от 1947 г. – преди основаването на държавата Израел. После придобива независим статус, но продължава да работи в тясна връзка с армията и военната промишленост, разработвайки през годините някои от най-иновативните израелски оръжия. По-специално, институтът работи в партньорство с военно-технологичния гигант “Елбит” (който има интересни отношения с нашето Министерство на отбраната), както и в тясно сътрудничество и обмен на кадри с Подразделение 8200 на израелската армия, посветено на киберсигурността и внедряването на изкуствен интелект в армията.
Подобно преплитане на научни центрове, индустрия и военно дело е характерно за съвременните мрежови измерения на отбраната и сигурността, спестени ни от дебата Райчев-Кръстев, който уж трябваше да се занимава именно с това. Без да е лично причастен към изтреблението в Газа, проф. Шамир например участва в управителните органи на компанията за киберсигурност “Казуар”, където ще открием и бивш зам. ръководител на Подразделение 8200, както и самия някогашен директор на ЦРУ Майк Помпео.
Споделянето на знание с подобни лидери в сигурността и иновациите безспорно е успех, с който българската наука трябва да се поздрави. Но възникват и въпроси – както от политически, така и от етически порядък.
Българската академична и по-широка общественост има право да знае по какви проекти работят нашите учени, особено когато става дума за средства на българските и европейските данъкоплатци. Подобно на глобалните апелите за бойкот на руските научни, а и културни институции след бруталната агресия на Русия срещу Украйна, все повече се засилват призивите за бойкот на израелските компании и научни центрове, особено когато те се занимават с военно-развойна дейност.
Както сподели на друга дискусия политологът доц. Даниел Смилов (мой колега във Философския факултет на СУ и колега на Кръстев в Центъра за либерални стратегии), темата Газа някак не вълнува българското общество. Ако това действително е така, със сигурност една от причините са и темите, лансирани като значими и от академични хора като мен и него, особено на такива с по-голямо присъствие в медиите. Впрочем чест прави на проф. Кьосев, че в скорошно интервю изрично употреби страшната дума, започваща с “Г”.
Мнозина обществени учени, историци и философи говорят за кризата на езика, за срива на смисъла, на който сме в плен, когато се опитваме да опишем ставащото в Газа. Фактът, че пред очите ни се разгръща ужасяващо изтребление, извършвано тъкмо от държавата, претендираща да брани народа, станал жертва на най-чудовищния геноцид досега, има сериозен принос за това. Той вече стана причина и за криза в полето на академичните изследвания на характера, причините и последствията на масовите изтребления в човешката история.
За тази тема българските интелектуалци остават слепи. При глобалното ни позициониране, вкл. технологична свързаност, не можем да се оправдаваме с периферното си място. Опровергават ни партньорски страни като Ирландия и дори малка Словения. Навярно сред причините за мълчанието е доза неудобство да говорим за това, че с идейната си и съвсем материална подкрепа нашите големи братя САЩ (особено при нарочената за „добра“ предишна администрация) и Германия са съучастници в геноцид. Това е странно, предвид историческия ни опит с големия ни съюзник от Втората световна война.
Разбира се, има и друго. Твърде много са публичните фигури, които подобно на Райчев в СУ позволяват в говора им да се промъкнат опорни точки от израелската военна пропаганда: живи щитове, терористични болници… (в това отношение консерваторите отново си стискат ръцете с мнозина, самообозначаващи се като либерали). На пръсти се броят гласовете като този на журналиста Георги Милков, който наскоро говори по БНТ за военните престъпления на крайнодесния режим на Нетаняху, при това от позицията на загриженост за Израел. Катастрофа, с която израелското общество ще трябва да се справя години наред.
Такова е и заключението на на знакови израелски изследователи на Холокоста като Омер Бартов, Раз Сегал, Амос Голдберг, Ли Моредехай (списъкът далеч не е пълен). Докладчикът на ООН за Израел и Палестина Франческа Албанезе убедително показа, че действията на Израел изпразват от съдържание ключови норми на международното право. Според нея сме изправени пред свят, в който всеки от нас е потенциална мишена – в който разликата между военни и цивилни изчезва. Границите между война и мир пред очите ни се размиват по небивал начин.
Наскоро израелският сайт +972 разказа как израелската армия разработва специален езиков модел, целящ по-добрата интерпретация на диалектната форма на арабския език, говорена от жителите на Западния бряг. Ако изкуственият интелект вече работи добре за големи езици като арабски и английски, то резултатите му все още са далеч от оптимални за малки езици и диалекти. Нашият INSAIT нашумя с разработването на платформата bgGPT, оптимизираща инфраструктурата на OpenAI за български. Американският журналист Крис Хеджис отдавна предупреждава, че веднъж щом позволихме изтреблението в Газа да се случи, всички ние сме вече палестинци.
Фигури като Кръстев и Райчев не желаят да мислим в тази посока. През 1946 г. големият екзистенциалист Албер Камю говори в знаковия и днес Колумбийски университет за кризата на човечеството след края на Втората световна война. По думите му дори след победата над нацизма и края на Холокоста остава заплахата от дехуманизация, вградена в технологичните способности за индустриално насилие – от обезчовечаване заради абсолютизирането на силата и ефективността като ценност и от ерозията на чувствителността към страданието.
Именно това виждаме днес. Технологичният геноцид в Газа сее масова смърт, видима за всички ни. И прави България ням съучастник. Може би е време да осмислим това.
About The Author
