Експерти предупреждават, че новата временна конституция на Сирия съсредоточава властта в ръцете на временния президент Ахмед ал Шараа и не включва достатъчно мерки за защита на малцинствата.
С декларацията, подписана в четвъртък, се установява петгодишен преходен период след свалянето на репресивното правителство на Башар Асад от предвожданите от ислямисти бунтовници след близо 14 години гражданска война.
„Конституционната декларация предоставя абсолютни правомощия на временния президент“, казва Сам Далла, професор по конституционно право и бивш говорител на комисията за изготвяне на конституцията от 2012 г., който напусна Сирия след избухването на гражданската война.
Той посочва, че с нея се установява „президентски режим“, при който изпълнителната власт е в ръцете на временния президент и на министрите, които той назначава, и не се предвижда пост на министър-председател.
Според новата рамка избори, основани на нова конституция, ще се проведат едва след края на преходен период от пет години, който може да бъде удължаван допълнително.
Според временната конституция Шараа „назначава една трета“ от членовете на бъдещото събрание и сформира комисия, която да избере членовете на избирателната колегия, която ще избере останалите депутати.
Въпреки че документът определя съдебната власт като „независима“, той дава на временния президент правомощието да назначава членовете на Върховния конституционен съд – най-висшия съдебен орган в страната.
„Ако президентът пряко или непряко избира членовете на Народното събрание, назначава и освобождава министри и назначава членовете на Конституционния съд, какво остава от принципа на разделение на властите?“, пита Далла. „Концентрацията на правомощия в ръцете на един човек неизбежно ще доведе до монополизиране на процеса на вземане на решения“, предупреждава експертът.
Макар че конституционната декларация се основава в голяма степен на предишни конституции, в нея вече не се споменава демокрацията.
Една от основните промени в сравнение с предишната конституция е, че ислямската юриспруденция вече е описана като „основният източник“ на законодателството, а не само като „основен източник“.
Ислямът остава задължителна религия за държавния глава, арабският е единственият официален език, а конституционната декларация не предлага никакви гаранции или защита за малцинствата в Сирия.
Това се случва след масовото избиване на стотици цивилни от силите за сигурност в крайбрежната част на Сирия по-рано този месец, повечето от които са представители на религиозното малцинство алавити, към което принадлежи сваленият президент Башар Асад.
В петък стотици кюрди демонстрираха в североизточната част на Сирия срещу конституционната декларация, която според тях не отговаря на стремежите на малцинствата в страната.
Временната конституция е подложена на критики от страна на Автономната администрация на Североизточна Сирия, която наскоро постигна принципно споразумение с новите власти за интегриране на нейните институции в държавата.
Кюрдите отхвърлят декларацията и „всеки опит за възпроизвеждане на диктатурата“. Те призоваха за „справедливо разпределение на властта“, „признаване на правата на всички сирийски компоненти“ и „приемане на децентрализирана демократична система на управление“.
„Малцинствата в Сирия са изключително обезпокоени от развитието на нещата, защото всичко сочи към постепенен процес на трансформация на Сирийската арабска република в Ислямска република Сирия“, казва Тигран Егавян, професор в университета Шилер в Париж. „Единственото нещо, което би могло да успокои малцинствата, които с право се чувстват застрашени от новия режим, е един вид федерализация с гаранция за автономия в областта на образованието и правосъдието“, допълва той.
About The Author
