Представете си, че лидерът на световна свръхсила обявява план за изселване на цяла етническа група от територия, която тя отдавна обитава. Съседните държави ще трябва да предоставят земя на тази свръхсила, за да разсели разселените народи. Бежанците „ще имат своя собствена администрация на тази територия“, но те „няма да получат … гражданство“, тъй като всяко „чувство за отговорност пред света“ би забранило да се прави „подарък под формата на суверенна държава“ на народ, „който не е имал независима държава в продължение на хиляди години“.
Не, планът, описан накратко тук, не е планът за Газа на президента Доналд Тръмп, който предлага Съединените щати да превземат Газа и да изселят масово палестинското ѝ население. Това е така нареченият „план Мадагаскар“, разработен от нацистка Германия през 1940 г. за „преселване“ на европейските евреи.
Този план е последното голямо предложение на Третия райх за премахване на евреите от Големия германски райх, който Адолф Хитлер си представя в „ Mein Kampf“ преди „Окончателното решение“ – безразборното разстрелване на еврейски мъже, жени и деца на Източния фронт, което предхожда масовите убийства в лагери на смъртта и газови камери. В тази история се крие предупреждение: Плановете за масово преместване на население, считано за проблемно или опасно, могат бързо да се превърнат в загуба на суверенитет, на човешки и граждански права и в крайна сметка в етническо прочистване.
Идеята за създаване на „еврейска колония“ в Мадагаскар, предложена за първи път от антисемита Пол дьо Лагард през 80-те години на XIX в., дълго време заема важно място в плановете за териториално решение на „еврейския въпрос“, а именно въпроса дали евреите могат да се асимилират в обществото като цяло и ако не, какво трябва да се направи с тях.
Но въпреки фанатичния произход на идеята, перспективата за масово преселване на евреи в Мадагаскар или друга африканска колониална територия привлича хора с широк спектър от идеологии – включително, освен десни антисемити и либерални империалисти, и някои еврейски „териториалисти“, които смятат, че ционизмът е неосъществим и че каквато и да е еврейска държава трябва да бъде създадена извън пределите на библейския Израел.
Тогава идва Третият райх.
През 1939 г. Адолф Айхман, постоянният „еврейски експерт“ в СС на Хайнрих Химлер, разработва по-скромния „план Ниско“ за създаване на „еврейски резерват“ в окупираната от Германия Полша, близо до Люблин, където полските, чешките и австрийските евреи да живеят в един вид постоянна несигурност без държава – не по-различно от резерватите, създадени за индианците в САЩ в края на XIX век, които са честа отправна точка за Хитлер, или от сегашната ситуация в Газа.
Когато планът „Ниско“ се оказва неприложим, Айхман и Франц Радемахер, ръководител на така наречения „еврейски отдел“ в Министерството на външните работи, се заемат с отдавнашната идея за преселване на европейските евреи във френската колония Мадагаскар. Планът им е щателно разработен, включва подробни климатични и демографски проучвания, точна сметка за броя на корабите и необходимите ресурси, както и цялостен преглед на различните финансови нужди и административна логистика.
Мнозина историци твърдят, че планът за Мадагаскар е в най-добрия случай напълно фантастичен, а в най-лошия – тънко прикрит опит за убийство на всички европейски евреи чрез депортирането им в суров климат, където те несъмнено са щели да умрат от изтощение. Доказателствата, с които разполагаме, са по-сложни и сочат, че планът от Мадагаскар е последният сериозен, макар и силно проблематичен, опит за решаване на „еврейския въпрос“ по начин, различен от геноцид.
По подобен начин утопичните планове на Тръмп да превърне разкъсваната от войната Газа в „ривиера“, докато депортира палестинците на други места, може да не представляват непременно прикрито усилие за извършване на геноцид. Но потенциалът за масово насилие и етническо прочистване е присъщ на всички подобни усилия. Паралелните планове за „преселване“, осъществявани от колониалните сили между 1850 и 1950 г., водят до масови убийства на коренното население в окупираната от нацистите Европа, пограничните райони на САЩ, Африка и Азия.
Първоначално Тръмп не представи почти никакви подробности за предложението си за поемане на отговорност от страна на САЩ в Газа. „Ние ще я притежаваме“, каза той. „Имаме възможност да направим нещо, което може да бъде феноменално“. В псоледствие той стигна по-далеч, като заяви, че съгласно неговия план близо 2 милиона палестинци, преместени от Газа „в други страни от интерес“, няма да получат правото да се върнат в ивицата.
Какво пренебрегва Тръмп: В отговор на масовите депортации, извършени от нацистите, Женевската конвенция от 1949 г. определя „насилственото или принудително разселване на население под военна окупация“ като военно престъпление. По същия начин ООН посочва, че „всяко принудително разселване на хора би било равносилно на етническо прочистване“.
На пресконференция в Копенхаген Франческа Албанезе, специалният докладчик на ООН за окупираните палестински територии, нарече предложението на Тръмп „незаконно, неморално и напълно безотговорно“. „Това е подстрекателство към принудително разселване, което е международно престъпление“, казва тя.
Планът на Тръмп буди още по-голямо безпокойство, тъй като повтаря призиви, отправяни отдавна от много крайно десни израелски политици, и изглежда се радва на широка подкрепа от страна на израелската общественост. Министър-председателят Бенямин Нетаняху публично приветства плановете на Тръмп за презаселване, а неговият министър на отбраната Израел Кац побърза да нареди на Израелските отбранителни сили да започнат подготовка за изпълнение на плана.
Доколкото усилието да се лишат жителите на Газа от тяхната земя и суверенитет чрез „преселването“ им на друго място е замислено като един вид решение на „палестинския въпрос“ през 21-ви век, то произлиза от същата историческа линия като плана „Мадагаскар“. Признаването на тази историческа линия може да насърчи всички страни, включително администрацията на Тръмп, да се откажат от подобни разсъждения и да се ангажират отново със създаването на суверенна палестинска държава, включваща Газа и Западния бряг.
*Д-р Ерик Курландер е професор по история и директор на отдела за еврейски изследвания в университета „Стетсън“. Сред последните му книги са „Съвременна Германия: (Oxford University press, 2023) и „Чудовищата на Хитлер“: Свръхестествена история на Третия райх (Yale University Press, 2018 г.). В момента работи върху книга, озаглавена „Преди „окончателното решение“. Глобална история на нацисткия „еврейски въпрос“, 1919-1941 г.
About The Author
