Постига се консенсус. На 5 декември Амнести Интернешънъл заключи след проведено разследване, че „Израел е извършил и продължава да извършва геноцид срещу палестинците в окупираната ивица Газа“. Няколко дни по-късно Европейският център за конституционни и човешки права (ECCHR) заяви, че след проучване и анализ е стигнал до заключението, че „съществува правно обоснован аргумент, че Израел извършва геноцид срещу палестинците в Газа“.
Няколко дни след това от Human Rights Watch (HRW) обявиха, че „израелските власти са отговорни за престъплението срещу човечеството – изтребление и за актове на геноцид“, а от организацията „Лекари без граници“ съобщиха, че медицинските им „екипи в северната част на Газа виждат ясни признаци на етническо прочистване“. По-рано през ноември HRW също заключи, че действията на Израел в Газа са „военни престъпления“ и „престъпления срещу човечеството“ и изглежда „отговарят на определението за етническо прочистване“.
След като през ноември Международният наказателен съд (МНС) издаде заповеди за арест на Бенямин Нетаняху и Йоав Галант за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, всички тези скорошни решения завършват годината с категоричното определяне на нападението в Газа като нарушение на международното право. Те се прибавят към осъждането на войната на Израел от страна на Международната комисия на юристите и ООН. Според съдилищата и организациите за защита на правата на човека, които представляват световните правни и морални авторитети, държавата израел и политическото и лидерство вече са извън закона.
Но съдебните решения, силните формулировки и предложените мерки отекват във вакуум: няма прилагане. САЩ продължават да защитават Израел срещу очертаващия се глобален консенсус и да го въоръжават. Други поддръжници използват езика на вратичките и каламбурите, с който така свикнахме от началото на войната. Обединеното кралство преустанови малка част от износа си на оръжие, но настоява, че остава „верен съюзник“ на страната и все още ще се ангажира с Нетаняху, но също така по някакъв начин все още ще спазва правните си задължения. Франция излезе с впечатляващ правен прочит, заявявайки, че Нетаняху всъщност се ползва с имунитет, тъй като Израел не е страна членка на Международния наказателен съд (прочит, който би разширил имунитета и на Владимир Путин и Омар ал-Башир).
Междувременно се натрупват все повече доказателства, че Газа е подложена не просто на закононарушение и нарушаване на човешките права, а на нападение с исторически измерения.
Според Airwars, организация, която следи за цивилни жертви: „По почти всички показатели щетите, нанесени на цивилното население през първия месец на израелската кампания в Газа, са несравними с нито една въздушна кампания от 21-ви век.“ Гледната точка от няколкомесечните изследователски усилия се допълва от признанията и свидетелствата на израелски военнослужещи. Израелският вестник „Хаарец“ публикува разкази на израелски войници, служили в Газа, в които се посочва, че цивилни граждани, дори деца, са третирани като бойци. Режимът на произволно, дори конкурентно убийство, е описан като „див запад на стероиди“.
Тези описания не само отразяват правните и военните методи на действие, но и подробно описват убийствата, глада, осакатяването, изтезанията и психологическите травми, които е невъзможно да бъдат осъзнати.
Тези разследвания разкриват различните разновидности на болката, която може да бъде причинена на цивилното население. Малки натрошени телца, разлагащи се бебета, смазани трупове, масови гробове, изравнени със земята квартали и безумната, безумна скръб на опечалените. Това е клане, превърнато в зрелище. Всичко това се случва пред очите на всички, предавано на живо и публикувано от палестински граждани и журналисти, наблюдавано от външни лица и описано от самите израелци.
Въпреки огромните доказателства, които виждаме пред себе си, все още нищо не се променя. Войната продължава. Нещата, които изглеждаха като пробив, като например първото изслушване от Международния съд (МС), сега изглеждат като упражнения по наблюдение. Дълбоко дезориентиращо, дори съкрушително е да започнем да усешаме, че действащите лица, без значение какви престъпни прагове нарушават, няма да бъдат спрени или подведени под отговорност.
Но провалът не е в описанието на случващото се в Газа. Провалът, както пише Лина Мунзер, е в „прогнилата подструктура на света, в която този език е предвиден да функционира“. Опасността сега е, че палестинците умират два пъти – веднъж във физическата реалност и втори път в моралната, където силните омаловажават самите стандарти, които оформят света такъв, какъвто го познаваме. Отказвайки дори да приемат обозначенията за геноцид и етническо прочистване, камо ли да действат в съответствие с тях, съюзниците на Израел налагат на света адаптация, след която просто се приема, че правата не се предоставят от самата човечност, а от силните на деня, които решават кой е човек.
Ето защо възмущението трябва да продължи, дори ако се сведе до водене на бележки и писане на доклади. Каквито и семантични акробатики да се правят по трибуните в Европа и САЩ, тези усилия документират факта, че се извършва престъпление. Правата на хората в Газа може и да са се изпарили на място, но те могат да бъдат защитени в публичния архив. Когато и да приключи войната, тези отчети ще предотвратят или поне ще компрометират опитите за пренаписване на историята и отричане на жестокостите.
Докато убийството продължава, това, което го спира да бъде перфектно престъпление, е, че хората остават на мястото на инцидента, шумно го наричат убийство, посочват извършителя, казват имената на мъртвите, оплакват ги, организират бдения и яростно защитават правата си за възмездие.
„Ако трябва да умра – пише палестинският поет Рифаат ал-Арир, който бе убит в началото на войната в Газа, – нека това да донесе надежда, нека това да бъде притча.“ Тази надежда се крие и в това, че не позволяваме на смъртта да мине просто като факт. Ако трябва да умрат, нека това да бъде документирано престъпление.
About The Author
