Забраната на Вашингтон за пътуване в САЩ на екстремистки настроени еврейски заселници, които нападат палестинци на Западния бряг, има една зееща пробойна.
Американски граждани са в челните редици на насилието на заселниците в окупираните територии и на продължаващото етническо прочистване на палестинците от земята им, но като притежатели на американски паспорти те не могат да бъдат спирани да влизат в собствената си страна.
Мнозина от около 60 000 американци, живеещи на Западния бряг извън окупирания Източен Йерусалим, са се преместили в селищата заради начина на живот и имат малко общо с палестинците, на чиято земя живеят. Но едно ядро от идеологически мотивирани американски граждани е в челните редици на изграждането на религиозни селища върху земя, присвоена от палестинците, докато други са предводители на възхода на това, което се описва като „заселнически тероризъм“.
САЩ обявиха ограниченията за пътуване в момент, когато насилието от страна на заселници срещу невъоръжени палестинци ескалира след атаката на Хамас през октомври, включително стрелба, разрушаване на арабски домове и прогонване на цели общности под дулото на оръжие. По оценки на ООН през тази година на Западния бряг са били убити около 500 палестинци, включително десетки деца. Макар Израел да твърди, че много от загиналите са свързани с въоръжени палестински групировки, според ООН армията често работи съвместно със заселниците, които нападат арабски цивилни.
Хадар Сускинд, президент на организацията „Американци за мир сега“, заяви, че тези милиции на заселниците черпят вдъхновение от двама американци, печално известни като кръстници на кампанията за насилие срещу обикновените палестинци.
През 1994 г. американският лекар от Бруклин Барух Голдщайн убива 29 мюсюлмански поклонници в град Хеброн на Западния бряг. Голдщайн е последовател на друг американец, равин Меир Кахане, основател на крайнодясната религиозна партия Ках, която в крайна сметка е забранена в Израел и САЩ по силата на антитерористични закони.
„Ако попитате кои са най-ярките примери за буквално убийствен заселнически екстремизъм, двата отговора са Голдщайн и Кахане. Тези хора са пророците на движението на заселниците“, казва Сускинд.
„По-рано тази година водих пътуване до Израел и Палестина. Отидохме в Хеброн и спряхме в парка „Меир Кахане“, където има светилище на Барух Голдщайн. Гробът му е там. Шокиращо е, че имат обществен парк, наречен на името на американец, чиято партия е обявена за толкова расистка, че не е допусната в Кнесета, човек, който е подкрепял насилието и омразата. И след това храм на Барух Голдщайн, който е взел тези уроци от Кахане и ги е осъществил, като е убил група хора по време на молитва.“
Говорител на заселниците от Хеброн, които поддържат паметниците на Кахане и Голдщайн, дълги години е американецът от Ню Джърси Дейвид Уайлдър.
Американците са само около 15% от общия брой на заселниците на Западния бряг и Източен Йерусалим, но влиянието им е по-голямо от техния брой.
Сара Хиршхорн, автор на изследването на американските еврейски заселници City on a Hilltop, казва, че те се отличават от много други еврейски имигранти, които правят „алия“ в Израел и живеят от другата страна на „зелената линия“ между Израел и Западния бряг.
„Обикновено описваме американската алия като алия по избор, защото това не са имигранти като, да речем, днешните украинци, които идват в Израел, бягайки от война, от преследване или бедност. По-скоро американците търсят да изпълнят набор от идеологически, религиозни или лайфстайл ценности, които намират в Израел и особено отвъд зелената линия“, казва тя.
„Някои от тях искаха начина на живот, който са водили в Ню Джърси, който не е бил начинът на живот в Израел преди 20 или 30 години, но те го изградиха в селищата.“
Хиршхорн казва, че по-голямата част от американските евреи са пристигнали около десетилетието след войната от 1967 г. и началото на окупацията на Западния бряг. Те са основатели на селища като Ефрат и Текоа, построени върху конфискувана палестинска земя. Тя казва, че много от тях са били демократи, които са смятали проекта за заселване за просвещенски.
„Те донесоха със себе си набор от прогресивни ценности и тактики, които не смятаха, че трябва да оставят, когато дойдоха в Израел. По-скоро смятаха, че прилагат инструментариума на левицата в Съединените щати, на социалните движения от 60-те и 70-те години. Те се надяваха, че тези селища наистина ще бъдат град на хълма като блестящ фар за останалия свят. Това наистина е начинът, по който американците са виждали своя проект в окупираните територии“, каза тя.
Тази заблуда е премахната с избухването на първата интифада през 1987 г., палестинското въстание срещу окупацията и отнемането на земите им, когато имигрантите вече не могат да избегнат сблъсъка с реалността на заселническия проект. Хиршхорн го нарича „момент на равносметка“ за американските заселници.
„Трябваше да направят определен избор за това в каква посока да се развиват. Можеха ли да продължат да живеят в окупираните територии с прогресивни ценности? Някои избраха да напуснат в този момент, други избраха да се откажат от прогресивните си ценности, трети избраха да се опитат да живеят с чувство на когнитивен дисонанс след първата интифада“, каза тя.
„Имаше няколко преломни момента, в които гумата се срещна с пътя, когато става въпрос за прогресивните ценности и реалностите на заселниците. Самият мирен процес през 90-те години на миналия век доведе до втвърдяване на мнението на заселниците, които видяха, че собственото им бъдеще е в опасност.“
Хиршхорн изчислява, че още 100 000 американски заселници живеят в окупирания Източен Йерусалим и в селищните блокове непосредствено около града. Чрез добре финансираните организации на заселниците те са се превърнали в инструмент за превземането на арабски домове.
По-късно пристигналите американци често са ортодоксални евреи, сред които е и Голдщайн. Но докато някои от тях реагират на интифадата със собствено насилие, американските граждани също така са начело на рекламирането на движението за заселване в останалата част на света.
„Виждаме как американците използват уменията си, както на английски език, така и дълбоката си способност да се свързват със западната аудитория чрез лексика и ценности, за да трансформират наистина радикално връзките с обществеността на израелското заселническо движение, за да продават и оправдават проекта пред западната аудитория“, казва тя.
Хиршхорн казва, че това от своя страна е оказало важно влияние върху израелската политика, като американските заселници заемат ключови позиции, включително ръководители на щабове на министър-председатели и висши помощници на членове на израелския парламент.
„Тъй като голяма част от израелската политика става все по-американизирана, виждате, че тези фигури се появяват много често. Така че те със сигурност оказват влияние върху израелската вътрешна политика, макар и то да не е винаги толкова видимо за всички.“
About The Author
