Бетан Маккернан за Guardian от Масафер Ята, Западен бряг
Животът в Занута, палестинско село на върха на ветровит хребет в безлюдните южни хълмове на Хеброн, дълбоко в окупирания Западен бряг, никога не е бил лесен. Жителите на селото са предимно пастири, които отглеждат кози и овце през горещите лета и мразовитите зими сред този безплоден пейзаж, и които твърдо отказват да напуснат домовете си въпреки нарастващите трудности, създавани от войниците на израелската, от една страна, и радикалните израелски заселници, от друга.
Но след седмици на интензивно насилие от страна на заселниците след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври 150-те жители на Занута взеха колективно решение да напуснат. Въоръжени заселници – някои от тях в униформи на запасняци, други с покрити лица – започват да нахлуват в домовете им през нощта, да бият възрастни, да унищожават и крадат вещи и да плашат децата.
След десетилетия на отчаяна борба за запазване на земята си, общността решава, че е загубила.
В понеделник мъже и жени плачеха, докато разглобяваха домовете си и безразборно натоварваха слънчеви панели, храна за животни и лични вещи на пикапи. Шумът от събарянето заглушаваше блеенето на животните и изхвърляше прах и отломки, които раздираха очите и гърлото.
„Това е нова Накба“, казва 71-годишният Исса Ахмад Багдад, имайки предвид прогонването на 700 000 палестинци през 1948 г. след създаването на Израел.“Семейството ми отива в Рафат. Но не познаваме никого там. Не знаем какво да кажем на децата.“
В ивицата Газа, където Израел започна кампания за унищожаване на „Хамас“ – войнстващата групировка, която уби 1400 души по време на безчинствата си в южната част на Израел, хванатите в капан цивилни не могат да напуснат; на Западния бряг те са принудени да напуснат домовете си.
Масафер Ята, съвкупност от пастирски селища, сред които и Занута, се намира в Зона С – слабо населените 60% от Западния бряг, които са под пълен израелски контрол и са заплашени от анексиране. Палестинските цистерни за вода, слънчевите панели, пътищата и сградите тук често се разрушават с мотива, че нямат разрешителни за строеж, които е почти невъзможно да се получат, докато околните незаконни израелски селища процъфтяват.
Според проучване на неправителствената организация „Керем Навот“, която следи дейността на заселниците, за около пет години израелските заселници отглеждащи овце, на практика са поели контрола върху 10% от Зона С. Само през последната година около 110 000 дунама, или 110 кв. км, от Западния бряг са били анексирани от заселници на пастирски аванпостове. За сравнение, всички застроени израелски селищни райони, изградени от началото на окупацията през 1967 г., обхващат само 80 кв. км.
„В селото преживяхме трудни времена, откакто преди три години заселниците започнаха да изграждат фермата „Митарим“ от другата страна на долината. По-трудно е да се извеждат овцете, а младите мъже на заселниците унищожават реколтата, крадат овцете или викат на армията да дойде и да ни тормози. Но сега те влизат в домовете ни. Дъщерите ми са ужасени“, каза 41-годишният Амин Хамед ал-Хударат и се разплаква.
„Мислех, че може да се наложи да заминем и преди, но не очаквахме да се случи така. Не мога да повярвам, че до утре ще трябва да напусна дома си. Ще лагеруваме в покрайнините на Дейра, но не знам какво ще се случи по-нататък, какво ще работя, какво ще правим с овцете. Целият ми живот е в Занута.
„Общността се разпада. Не знам кога отново ще се видя със съседите си, за да си поговорим, да си разкажем истории и да пием кафе.“
След дългогодишни съдебни битки Върховният съд на Израел постанови през май миналата година в полза на израелската армия, че район от 3 000 хектара (7 410 акра) в Масафер Ята ще остане зона за военно обучение, известна като зона за стрелба 918 – решение, което е незаконно съгласно международното право и е едно от най-големите решения за експулсиране от началото на окупацията. Оттогава насам армията и израелските заселници непрекъснато увеличават натиска, за да се опитат да принудят палестинската общност в зоната за стрелба, както и живеещите в десетки близки села, да напуснат.
След решението на съда зачестиха случаите на разрушаване на палестински къщи, пътища и инфраструктура, а пастирите твърдят, че армията редовно им казва да напуснат пасищата, които след това се завземат от заселници, или че заселниците ги прогонват. Доставките на вода и храна за животните, както и посещенията на благотворителни организации и леви израелски активисти, които преди са помагали за възпиране на насилието от страна на заселниците, са спирани от армията. От 7 октомври насам заселниците започват да бият и да използват огнестрелни оръжие срещу активистите, както и срещу палестинците.
Новите контролно-пропускателни пунктове напълно изолират села като Джимба, което затруднява движението на жителите им. Палестинците са задържани и разпитвани от войници понякога в продължение на часове, а десетки нелицензирани автомобили са конфискувани, което принуждава жителите да използват магарета.
В рамките на тази кампания на изтощаване някои семейства вече са взели трудното решение да напуснат, повечето от тях в близкия град Ята. По време на посещението на „Гардиън“ в района преди месец две семейства от Хирбет ар-Ратем, близо до селището Асаел, настояха, че няма да напуснат въпреки натиска; днес те вече са напуснали.
Сега, когато цели села като Занута са решили да напуснат, се опасяваме, че ще има ефект на доминото в района, казва Насер Наваджа, изследовател на терен от село Сусия за израелската група за човешки права B’Tselem. По време на работата си той е бил многократно бит и арестуван. „Насилието от страна на заселниците сега е по-тежко от всякога.
Понякога те носят униформи на запасняци и вече не знаем кой е армия и кой е заселник“, казва той. „На хората в Туба беше поставен 24-часов ултиматум да напуснат или заселниците казаха, че ще се върнат и ще ги убият. Това се случи в събота. Не знаем какво ще се случи по-нататък.“
Според B’Tselem през последните три седмици 858 палестинци от 32 различни общности и общо 13 цели общности са били насилствено разселени. Броят им се увеличава всеки ден.
Международната общност, включително САЩ, направи категорични изявления пред израелското правителство, че трябва да „предприеме мерки за защита на палестинците от нападенията на израелските екстремистки заселници“.“Тези нападения са неприемливи, отговорните за тях трябва да бъдат спрени и подведени под отговорност“, се казва в комюнике на Държавния департамент във Вашингтон от понеделник.
Палестинците и израелските активисти обаче твърдят, че нямат доверие на израелските власти. Според данни на ООН от септември в четири от петте общини, в които жителите са подали жалби в полицията за насилие от страна на заселници, само 6% от тях знаят за някакви последващи действия.
За някои от тях това е твърде малко и твърде късно. В понеделник в Занута пикапи се спускаха по черен път до главния път, пълни догоре; няколко часа по-късно те се връщаха празни, за да съберат още вещи от разрушената общност. Трима израелски войници стояха до брониран патрулен автомобил на отбивката към главния път и мълчаливо наблюдаваха.
„Не знам кога ще мога да се върна отново“, казва Хударат. „Мисля, че се сбогувам с дома си завинаги.“
