В края на миналата седмица независим експерт по правата на човека към ООН представи доклад, който заключава, че „Израел практикува апартейд на окупираната палестинска територия“.
Докладът на специалния докладчик на ООН повтаря неотдавнашните констатации на палестински, израелски и международни организации за защита на правата на човека, които анализираха 55-годишната окупация на палестинската територия от страна на Израел.
„Днес на палестинската територия, окупирана от Израел от 1967 г., съществува дълбоко дискриминационна двойна правна и политическа система, която дава предимство на 700 000 израелски еврейски заселници, живеещи в 300 незаконни израелски селища в Източен Йерусалим и на Западния бряг“, заяви Майкъл Линк, специален докладчик на ООН за състоянието на правата на човека в окупираните палестински територии.
„Затвор под открито небе”
Споменавайки липсата на права на хора, живеещи в една и съща околност, но разделени от стени, контролно-пропускателни пунктове и пътища, Линк отбелязваа, че „повече от три милиона палестинци живеят под потисническо управление на институционална дискриминация и без път към истинска палестинска държава, каквато светът отдавна е обещал, че е тяхно право“.
„Други два милиона палестинци живеят в Ивицата Газа, която редовно е описвана като „затвор на открито“, без адекватен достъп до електричество, вода и здравеопазване, със сриваща се икономика и без възможност за свободно пътуване до останалата част на Палестина или до външния свят“, добави той.
Той се позовава на международно признатото правно определение на апартейда – системата на институционализирана расова сегрегация, прилагана в Южна Африка преди премахването ѝ в началото на 90-те години на миналия век.
Израел, казва Линк, отговаря на определението като „политически режим, който така целенасочено и ясно дава приоритет на основните политически, правни и социални права на една група пред друга, в рамките на една и съща географска единица, въз основа на нечия расово-национално-етническа идентичност“.
Престъпление срещу човечеството
„За съжаление апартейдът не е явление, което се ограничава до учебниците по история на Южна Африка“, се заявява в доклада. „Римският статут на Международния наказателен съд от 1998 г. влезе в сила след разпадането на старата Южна Африка. Той е ориентиран към бъдещето правен инструмент, който забранява апартейда като престъпление срещу човечеството днес и в бъдеще, където и да съществува той.“
Независимият експерт по правата на човека допълва, че военното управление на Израел в окупираните палестински територии е умишлено изградено с „намерението трайните факти на място да бъдат демографски обусловени, за да се създаде постоянна и незаконна израелска суверенна претенция върху окупираните територии, като същевременно палестинците бъдат ограничени в по-малки и по-ограничени резервати от откъсната земя“.
Той споменава също, че водещи международни фигури – сред които бившият генерален секретар на ООН Бан Ки-Мун, архиепископ Дезмънд Туту, южноафриканският външен министър Наледи Пандор и бившият израелски главен прокурор Майкъл Бен-Яир – също определят израелската окупация като апартейд.
Отговорността на международната общност
Като се позовава на нехуманни действия, произволни и извънсъдебни убийства, изтезания, отказ на основни права, ужасяваща детска смъртност, колективно наказание, злоупотреба с военната съдебна система и разрушаване на домове, Линк посочва, че международната общност носи голяма отговорност за настоящата ситуация.
„В продължение на повече от 40 години Съветът за сигурност и Общото събрание на ООН са заявили в стотици резолюции, че анексирането на окупираните територии от Израел е незаконно, изграждането на стотици еврейски селища е незаконно, а отричането на палестинското самоопределение нарушава международното право“, добавя той.
Подчертавайки, че никога не е последвала никаква отговорност, специалният докладчик заключава: „Ако международната общност наистина беше действала съгласно своите резолюции преди 40 или 30 години, днес нямаше да говорим за апартейд.“
Линк призова международната общност да изготви ефективен списък с мерки за поемане на отговорност, за да се сложи пълен край на израелската окупация „и нейните практики на апартейд“ в окупираната палестинска територия.
Специалните докладчици са част от така наречените специални процедури на Съвета по правата на човека. Те не са служители на ООН и не получават заплата за работата си, а служат в лично качество.
About The Author
