Какво погуби миньорите и спасителите при аварията в Кузбас?

Анастасия Платонова, Валерия Ноделман, в. „Известия”

Разигралата се на 25 ноември трагедия в мина „Листвяжня” в руската Кемеровска област, в богатия на въглища сибирски район Кузбас, погуби живота на 52-ма души. Загинаха и миньори, и спасители. По официална версия в забоя имало задимяване. Но миньорите, които са били там, говорят за взривове. Според експерти експлозиите вероятно са причинени от метан и въглищен прах. Същевременно на сайта на собственика на мината – компанията „СДС-Угол”, е посочено, че там се използва съвременно оборудване за дегазация. Но експерти смятат мината за опасна и твърдят, че подобни на нея са около 20% от всички мини в Русия.

Задимяването в „Листвяжная” е регистрирано на 25 ноември в 08:35 ч. местно време. В началото се съобщава за 11 загинали. В мината остават още 35 души. Концентрацията на отровни газове расте през деня – метанът надхвърля 6%, а въглеродният окис – 0,25%. Нараства опасността от взрив. Решено е спасителните работи да се прекратят и всички да излязат на повърхността. Но шестима от спасителите така и не излизат. По-късно са намерени телата на трима от тях. Вечерта спасителите обявяват, че от останалите долу никой не е оцелял. Данните от 22:30 ч. същия ден сочат 52 жертви и 67 пострадали, 39 от които са настанени в болници с отравяния от газове.

Според местните власти мината разполага с 19 спасителни екипа, в които работят общо 154 души личен състав. Губернаторът Сергей Цивилев, който посещава мястото на произшествието, съобщава после на оперативно съвещание, че допълнителни сили и средства не са необходими. „Справяме се със собствени сили,” заявява той.

На мястото през целия ден на 25 ноември работи и следствена група, включително следователи криминалисти. Заведено е наказателно дело съгласно НК на Руската федерация – за нарушаване на изискванията за безопасност в опасни производствени обекти, довело по невнимание до човешка смърт.

Арестувани са директорът, първият зам.-директор и началникът на поразения участък № 4 от мина „Листвяжная”, става ясно вечерта на 25 ноември. Следствените действия установяват, че задържаните са допуснали нарушение на изискванията за промишлена безопасност, като в резултат е настъпило задимяване на вентилационния отсек в забоя.

Проверка започва и местната прокуратура,а главната прокуратура на РФ взима въпроса под свой пряк контрол, изпращайки на място свой висш представител. След инцидента на „Листвяжная” е разпоредена проверка на всички мини в Кузбас.

Президентът Владимир Путин изразява дълбоки съболезнования на семействата на загиналите миньори и разпорежда на ръководителите на министерството по извънредните ситуации и на „Ростехнадзор”, както и на губернатора на региона да предприемат максимални усилия за продължаване на спасителната операция.

Губернаторът Сергей Цивилев обявява тридневен траур в Кузбас от 26 до 28 ноември.

Официално за произшествието се говори като за задимяване. Но в Телеграм-каналите още същия ден се появяват съобщения за твърдения на миньори от „Листвяжная”, които настояват, че е имало взривове на метан и че за риска от такава трагедия те са предупреждавали още преди четири дни. Миньорите са убедени, че версията за запалване на въглищен прах е недостоверна. Освен това те смятат, че „вече е подписан документ”, удостоверяващ, че работниците на своя глава са слизали в забоя, докато началството не им давало.

Първият зам.-председател на Руския независим профсъюз на работниците он въгледобивната промишленост Рубен Бадалов счита версията за взрив на метан за убедителна. „Несъмнено е имало запалване на метан. Ако концентрацията му във въздуха не е била критична, след него се е запалил и въглищният прах. Ако е била критична тогава е настъпил взрив. Обстоятелствата трябва да се изяснят от следствието,” сочи Бадалов.

Според него въглищен прах без метан просто няма. Някъде в мината е имало натрупване на този газ. „За взривоопасна концентрация на метан се смятат 2%, а от разговорите на миньорите чуваме за 7%. Ако наистина е било така и началството е знаело, но въпреки това е карало хората да работят, това е престъпление,” посочва Бадалов. Той казва, че най-взривоопасната концентрация на метан е между 6 и 9%.

„За безвредни и относително безвредни се смятат ниските концентрации около нулата или пък онези, които са над 16%. Ако концентрацията е 2,5%, е необходимо незабавно да се взимат мерки, защото иначе метанът ще се възпламени. При всички случаи е необходимо да се спира работата и да се търсят начини за дегазация. Ако са били 7%, това е катастрофа. При такава концентрация, за да избухне взрив, е достатъчна и най-малката искра, дори такава, която може да се появи от удара на отскочила метална гайка в стената,” обяснява Бадалов.

Ден преди трагедията – на 24 ноември, мината е била посетена от инспектори на държавния строителен надзор на Кузбас, но нарушения н са открили, сочи местната медия „Спарк”. Пак тя твърди, че през април т. г. при тогавашна проверка е било установено отсъствие на датчици за откриване на ранни признаци за възникване на пожар въз основа на контрола над въглеродния окис.

Последният случай с гибел на човек в мината е отпреди почти пет години и е бил свързан с нарушения на техниката за безопасност, твърди в своя Телеграм канал представителят на „Ростехнадзор” Андрей Вил. Той допълва, че през 2021 г. в мината са извършени 127 проверки, установени са 914 нарушения, 9 пъти е било наложено временно спиране на работата, общата сума на глобите надхвърля 4 милиона рубли. Той призовава да не се бърза със самоволните изводи – причините е длъжна да установи комисията по техническо разследване на аварията, сформирана от „Ростехнадзор”.

Компанията мина „Листвяжная” с производствена мощност 5,2 млн. тона въглища годишно принадлежи на холдинговата компания „СДС-Угол”. Нейни основатели са Михаил Федяев и бившият депутат в Държавната дума от Кемеровска област Владимир Гридин. На сайта на компанията се посочва, че „Листвяжная” разработва Егозово-Красноярското въглищно находище в Беловски район на Кузбас. Отбелязва се, че мината прилага „екологично и безопасно производство с максимално използване на вътрешни ресурси”, като в нея „се провежда дегазация, използва се съвременно оборудване, изграждат се най-модерни пречистващи съоръжения”.

Рубен Бадалов обяснява, че „Листвяжная” е опасна най-вече заради въглищния прах. Според него в Русия около 20% от всички мини са такива. „В мините стават различни инциденти – срутвания, например. Но въглищният прах е най-страшен. Той може да се взривява, като след първата експлозия обикновено следва и втора, и трета. Така се стига до гибелта на много хора. Това е разликата от взривяването на метан, което става локално,” казва Бадалов.