Снимка: Жана Цонева
Стачката на миньорите от рудник “Бабино” се увенча с пълен успех в четвъртък вечер, след като ръководството на “Въгледобив Бобов дол” отстъпи пред всичките им искания, а управителят Красимир Чаврагански подаде оставка.
До развръзката се стигна след няколко напрегнати часа в края на деня, в който ръководството на мината беше обещало пред синдикатите да изплати забавените заплати и ваучери. Когато това не се случи, протестиращите на повърхността миньори нахлуха в офис на представител на фирмата-концесионер на рудника, като причиниха скромни материални щети.
Едва в третото денонощие на протеста работниците получиха подкрепа от централните държавни институции. Първо при тях дойде омбудсманът Мая Манолова, която реши да слезе в мината и да остане с миньорите, докато исканията им не бъдат приети. После министър-председателят Бойко Борисов се закани да отнеме концесията, ако нарушенията на трудовото законодателство продължат.
Дотогава всичко, което недоволните работници бяха чули от институциите, беше изказването на министъра на енергетиката Теменужка Петрова, че „това, което държавата трябва да изпълнява като свои функции, виждате, че ние го изпълняваме и държавата е на своето място“. Оказа се, че според министъра държавата няма никакви функции в тази ситуация и затова не изпълнява нищо, тъй като не можела да се меси във вътрешните отношенията в една частна фирма.
Посланието на Бойко Борисов ден по-късно беше диаметрално противоположно. Правата на служителите в мината обаче се нарушават системно от години без това да предизвиква премиера да заплаши, че ще прекрати концесията на мината. Онова, което принуди институциите да застанат на страната на работещите, беше тяхната непоколебимост да докарат протеста си до край.
Колко точно загрижени са Бойко Борисов и Мая Манолова за миньорите, можем да разберем не от казуса “Бабино”, а от отворено писмо, изпратено от бивши служители в мина “Черно море”. Писмото от 1 септември е адресирано именно до премиера и омбудсмана и призовава да не се разпродават ведомствените жилища към фалиралата мина.
Съкратените работници дори нямат право да откупят домовете, в които живеят от десетилетия, тъй като НАП разпродава целите сгради на обявената в несъстоятелност мина. Цели 240 работници пък останаха без заплати и обезщетения, след като мина “Черно море” спря работа напролет.
Какъв беше отговорът на това писмо от страна на министър-председателя и омбудсмана, които днес са първи защитници на бобовдолските миньори? Не знаем, защото още го очакваме.
От работниците в Бобов дол обаче знаем какво трябва да направят хора, чиито трудови права са нарушени, за да получат вниманието на институциите, които следва да ги защитават.
На първо място, те взеха нещата в свои ръце, когато видяха, че казионният синдикат е твърде обвързан с ръководството на мината и не може да ги защитава адекватно, тъй като представителите му просто не споделят тяхната съдба. Това се видя ясно, когато на втория ден синдикални лидери от Дупница, Бобов дол и предприятието постигнаха компромис с ръководството, който работниците отхвърлиха, продължавайки стачката си.
Когато започнаха протеста си, миньорите нямаха подкрепа от никого – нито от политици, нито от институции. Не знаеха дори дали колегите им от следващата смяна ще застанат на тяхна страна. Те обаче го направиха, организирайки паралелен протест на входа на рудника, което се оказа решаващо за изхода на спора.
Работниците на повърхността говореха пред медиите и опровергаваха манипулациите на управителя, за които вече ви разказахме. Когато той обясняваше, че ще плати само на онези, които прекратят стачката, работниците не се изкушиха и останаха единни. Напротив, онези, които протестираха на повърхността, събираха последните си пари, за да набавят храна за колегите си под земята – нещо, което работодателят е длъжен да осигури по време на стачка.
По този начин миньорите в рудник “Бабино” постигнаха впечатляваща победа. Перспективите пред минния сектор в Бобов дол обаче не са никак светли, тъй като не е рентабилен за собственика. Ако искат да си получат не само забавените и орязани заплати, а и отложеното и потънало в чужди банкови сметки бъдеще, работниците ще трябва да убедят институциите да направят още някои неща за тях.
Например, да развалят провалената концесия и да направят дълго отлаганите инвестиции, които да превърнат предприятието в минимално въздействащо върху здравето на миньорите и околната среда. После да използват приходите от него за развитието на региона, за да е готов за времето, в което въглищните пластове и миньорските стачки ще останат в историята.
Кадри от напрежението в мината:
