Какво предлага КНСБ на партиите?

В навечерието сме на поредните парламентарни избори, които ще определят основните действащи лица, партии и коалиции в 45-то Народно събрание и изпълнителната власт през следващия политически цикъл. Припознаването от политиците на приоритетните за българското общество проблеми и ангажираността им с прилагането на предложените от КНСБ в този Меморандум инструменти за тяхното решаване, са основен индикатор за поведението ни преди и по време на целия политически мандат.

1. СПРАВЕДЛИВО И ДОСТОЙНО ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА ТРУДА

КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5%). Това ще ни осигури:

• Постигането на съотношение минимална – средна работна заплата 50% към 2025 г.
• Поне половината от наетите работници и служители да получават „заплата за издръжка“ към 2022-2023 г.
• Минималната работна заплата да достигне „заплатата за издръжка“ към 2025-2026 г.

Таблица 1: Разчети за брутни заплати: минимална (МРЗ), средна (СРЗ), медианна (МДРЗ) и „заплата за издръжка“ (ЗИ)

Забележка: Заплата за издръжка на 1 работещ (семейство от двама работещи и едно дете под 18 г. възраст).Темпът на средногодишно нарастване на ЗИ (2.3%) се базира на средния ръст на издръжката на живот през последните 10 години назад и прогнозен ХИПЦ в рамките на 2-3% до 2026 г. Източник: НСИ и изчисления на ИССИ на КНСБ

За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Този правно обвързващ инструмент ще осигури провеждането на нова политика по минималните доходи в държавите членки, а специално за България той ще стимулира и преговорите по изработването на прозрачен механизъм за определяне на МРЗ за страната.

КНСБ призовава политическите сили, бъдещите парламентаристи и членове на правителството, както и настоящите депутати в Европейския парламент, да подкрепят директивата и нашите синдикални предложения (на КНСБ и на ЕКП) за усъвършенстване на нейните текстове във финалния вариант. Тези предложения целят осигуряването на по-висока ефективност от практическото приложение на директивата, активно включване на социалните партньори в мониторинга на изпълнението и гарантиране спазването на основните човешки и трудови права на работниците, вкл. правото на синдикално сдружаване и на колективно договаряне.

Искаме ясни ориентири за принципите и критериите за формиране и динамика на МРЗ. За България това означава ускорено нарастване на МРЗ, с оглед достигане в средносрочен план на съотношение 50% от средната работна заплата за страната. Успоредно с това размерът на МРЗ постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота.

Настояваме пред правителството – докато не бъде постигнато съгласие между социалните партньори за договаряне на надграждащи минимални заплати по икономически дейности и професионално-квалификационни групи, системата от минимални осигурителни доходи да не бъде отменяна, нещо повече – силно подценените с времето прагове, неестествено гравитиращи около МРЗ, да бъдат актуализирани съобразно ръста на осигурителния доход за съответните дейности и групи.

С оглед изпълнението на обвързващия критерий на Директивата – достигане на 70% покритие на наемния труд с КТД България трябва да извърши необходимите законодателни промени и да набележи мерки за поетапно постигане и устойчивост при реализирането на целта. Считаме за целесъобразно процедурите по възлагане на обществени поръчки и отдаване на концесия да бъдат обвързани с критерий за сключен КТД, а работодателите с установени нарушения на синдикални права и/или отказ от колективно договаряне да бъдат отстранявани от участие в тях.

Очакваме държавна подкрепа в усилията ни да възстановим ежегодното бипартитно договаряне на препоръчителен индекс за ръст на заплатите в реалния сектор, както и да бъдат усъвършенствани правните регулации, касаещи разпростирането на сключени браншови КТД, с оглед по-широкото използване на този механизъм в практиката.

Настояваме за ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 10%), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.). За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 15% годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях.

При подготовката на проектите на натурални и стойностни показатели за делегираните държавни дейности на федерациите и синдикатите трябва да се осигури участие, даващо възможност за консултации относно определянето на стойността на Единните разходни стандарти и намеренията на правителството по политиката на доходи на заетите в бюджетната сфера.

По отношение на допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда КНСБ ще продължи да настоява за мерки в две посоки, първо – еднократно адекватно повишаване на минималните размери на тези доплащания (подобно на примера за добавката за нощен труд) и второ – ежегодната им актуализация съобразно ръста на СРЗ за страната.

КНСБ продължава да отстоява правата на работниците и служителите, свързани с допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, договаряно като процент от основната заплата по основен трудов договор, като изисква от Правителството да не подминава с мълчание агресията към това възнаграждение, чиято роля в условията на застаряваща работна сила по разбираеми причини ще се повишава.

Синдикатът залага изключително много на инициативата за Възходяща конвергенция на работните заплати, която в европейски мащаб предполага прилагането на координирани политики на колективно договаряне, засилване ролята на секторните КТД, но също и широко използване на принципа „равно заплащане за труд с една и съща добавена стойност“ (особено за поделенията на МНК в България).

2. ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ, ЗЕЛЕН И ДИГИТАЛЕН ПРЕХОД

Настояваме за темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на 1 нает) по ППС, които гарантират достигане на нива 60% (2022 г.) и 67% (2025 г.), при ЕС27=100.

Разпространението на COVID-19 през 2020 г. предизвика редица макроикономически шокове, както в развитите, така и в развиващите се икономики. Конкретно за икономиката на България, вътрешното потребление остана единственият фактор, който отчете положителен принос към БВП. Тази политика на стимулиране на вътрешното търсене посредством конкретни макроикономически политики за повишаване на доходите на обществото, трябва да продължи. Тя има своите сериозни икономически аргументи.

КНСБ счита, че строго балансираният бюджет не трябва да бъде водещата цел на една икономическа политика. Сама по себе си тази политика не допринася за по-бързото излизане на българската икономика от кризата. В този смисъл, КНСБ оценява положително промяната в посоката на управление на публичните финанси през последната година.

Освен това, настояваме да се премахне наличието на максимално допустимо ниво на разходи по КФП в размер на 40% от БВП, съгласно Закона за публичните финанси. Това ограничение, според нас, не е основателно и поставя страната ни в по-лоша фискална позиция за реакция на допълнителни шокове в бъдеще.

Оценката на КНСБ по отношение ефективността на управление на дълга за тази и следващите години е положителна. КНСБ винаги е споделяла мнението, че чрез емитирането на държавен дълг в разумни граници може да се стимулира финансирането на дългосрочни държавни капиталови разходи. Държавният дълг на България е много нисък и е добра алтернатива, при наличието на подходящи и разумни идеи за дългосрочно инвестиране, да се използва като допълнителен източник на средства за реформи и публични инвестиции.

Данъчната система в България се нуждае от реформиране. Предлагаме:

• Въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ за страната;
• Въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица;
• Въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица;
• Намаляване на общата ставка на ДДС на 15%;

Таблица 2: Ефект от въвеждането на необлагаем минимум върху ръста на МРЗ и СРЗ в периода 2022 –2026 г.

Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ

• Разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 40 лв. за 2022 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек, ако получава средна работна заплата. Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2026 г. стига до 98 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2026 г., работещите на СРЗ биха спестили на годишна база общо 1176 лв.
• Тенденцията при минималната работна заплата е сходна на тази при средната, с важното уточнение, че хората на минимална заплата няма да плащат никакви данъци, тъй като размерът на необлагаемия минимум е равен на размера на МРЗ. Така през 2022 г. на месец ще се спестяват 67 лв., а в края на периода през 2026 г. – по 127 лв. на месец, или общо 1524 лв. на година.

Ако бъдат възприети тези наши искания за промени, както се вижда в Таблица 2, ще се гарантират повече разполагаеми средства у хората с ниски и средни доходи и ще се промени в положителна посока съотношението преки-косвени данъци в общите данъчни приходи.

Индустриалният сектор изостана в своето развитие. Нуждаем се от пълна ревизия на поставените цели, усъвършенстване на инструментите и тяхното по-детайлно прецизиране в процеса на „възраждане на българската индустрия“. Нова финансово-инвестиционна политика на европейско и национално ниво трябва да осигури безпрепятствен достъп на Източна Европа и в частност на България до върхови технологии, използвайки възможностите на Invest EU, JTF и RRF.

Обществените поръчки са основен двигател на трансформацията на промишлеността при сигурен мониторинг за пълноценно използване на публичните разходи и инвестиции, с оглед постигане на целите на политиките, включително за засилване на устойчивостта при икономическото възстановяване, като се дава предимство и се насърчава търсенето на еко-иновативни стоки и услуги.

Инвестициите в ключови вериги за създаване на стойност ще играят основна роля в запазването на националната автономност, поради което трябва да се насърчат с приоритет инвестициите в промишлени отрасли, които са от жизненоважно значение за сигурността, отбраната, свързаните с климата технологии, продоволствената независимост и здравеопазването.

При провеждането на политики за индустриална специализация устойчивите и цифрови трансформации трябва да стимулират и подкрепят разработването на ясна пътна карта за регионите, с регионални планове за възстановяване и инструменти, които да предоставят индивидуален подход за изграждане на индустриални клъстери и зони с необходимата инфраструктура.

В енергийния сектор стабилността е от ключово значение не само за икономиката на страната, но и за националната сигурност. Националният пазар на електрическа енергия остава силно концентриран, но с развитието на регионалните пазари тази ситуация ще се променя. Това поставя на дневен ред възможностите на страната ни да запази един силен пазарен субект на регионален пазар, какъвто е БЕХ ЕАД, в който да остане мажоритарният държавен дял.

През настоящата година се очаква ново увеличение на цените на енергоносителите след въвеждането на частична либерализация на цените на електроенергията. В тази връзка максимално бързо следва да се приложат на практика заявените намерения за въвеждане на национална дефиниция за енергийно уязвими домакинства и съответно да се предложат политики за тяхната защита.

Възможностите за подпомагане на икономическото възстановяване чрез привличане на финансиране за нисковъглеродни проекти, дигитализация и кръгова икономика вече се планират в рамките на НПВУ и КНСБ ще продължава активно да обсъжда предлаганите проекти по него, така че да се достигне по-бързо до реализация с икономически и социален ефект.

КНСБ ще продължи да настоява за мерки в две посоки: първо, запазване сигурността на доставките на нашия енергиен пазар и второ, гарантиране на социалната справедливост при осъществяване на трансформацията на енергийният сектор. Такива мерки са:

• За осигуряване на устойчивост на производствената и социална програми на държавните дружества в комплекса Марица изток, при изпълнение на решението на Народното събрание (ДВ, бр.11/ 07.02.2020);
• В случаите на ограничаване на производствени дейности поради наложени политически решения, да се осигури адекватен пакет за социална защита на работещите. За осигуряване на финансовата стабилност на НЕК ЕАД и Булгаргаз ЕАД, като дружествата запазят своите важни функции по отношение на националния енергиен пазар;

Сектор Селско стопанство е традиционен за България и той има стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност, създава суровини за много други отрасли и сектори на националната икономика, но и  осигурява работа и доходи на значителна част от населението в селските райони.

Секторът е сред най-динамично развиващите се по отношение на модернизация, роботизация, цифрова и дигитална трансформация, провокирани и от амбициозните цели, свързани с климатичните и зелени предизвикателства в глобален мащаб. Именно селскостопанският сектор е в центъра на кръговата икономика и биобазираните общества, съхраняване и развиване на регионите.

Подпомагането в отрасъла с европейски средства, национални схеми и  доплащания, се изразява в сериозен ресурс – по около 7,5 милиарда евро на програмен период. Наблюденията от приложимостта на механизмите на ОСП обаче показват, че 80% от финансовите средства се усвояват от едва 6- 8% от земеделските производители.

Ниските доходи в земеделието обясняват до голяма степен отлива на работна ръка от сектора, но това не е единствената причина за негативните нагласи за труд в земеделието. Секторът се характеризира и с редица рискови фактори, тежки условия на труд, непривлекателен имидж в обществото. Настоящата пандемия хвърли още светлина върху тези печални факти. Недостигът може да бъде преодолян с нарочни мерки за легални, сигурни и устойчиви работни места.

Сектор транспорт е ключов във всяка една икономика и съществуването на съвременния свят е немислимо без транспорта във всичките му видове. Спешно трябва да обърнем внимание на проблемите и да насочим приоритетно инвестиции в следните направления:

• Подобряване на настоящата рамка за градска мобилност;
• Постигане на устойчива мобилност;
• Постигане на екологосъобразна мобилност;
• Цифровизация – незаменим двигател за модернизиране на системата;
• Мобилността (на разположение и на достъпни цени за всички).

В секторите Въздушен и Воден транспорт са необходими спешни действия, включително по време на възстановяването им от сегашната криза. Тези видове транспорт трябва да имат приоритетен достъп до допълнителни възобновяеми и нисковъглеродни течни и газообразни горива, тъй като в краткосрочен план липсват подходящи алтернативни задвижващи системи.

Пристанищата и летищата следва да се превърнат в мултимодални транспортни възли за мобилност, свързващи съответно всички видове транспорт. Пристанищата по вътрешните водни пътища и морските пристанища имат голям потенциал да се превърнат в нови центрове за екологосъобразна енергия, осигуряващи интегрирани електроенергийни системи, водород и други нисковъглеродни горива, както и в изпитателни платформи за повторно използване на отпадъците за кръгова икономика.

Зеленият преход: В края на миналата година Европейският съвет потвърди общата цел за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г., като Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие по организацията на Фонда за справедлив преход (ФСП). Това дава възможност по-ясно да се определят националните приоритети, които могат да бъдат финансирани по двете основни линии на Плана за възстановяване и устойчивост: Многогодишната финансова рамка (МФР) и Ново поколение ЕС (НПЕС).

Подчертаваме необходимостта от изготвяне във възможно най-кратки срокове на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, разработен на базата на задълбочен социално-икономически анализ на изпълнението на Европейския зелен пакт в България.

КНСБ формулира изискването за равен достъп до най-новите технологии на европейско ниво и настоява тази теза да бъде отразена като национална цел на развитие. Считаме, че страната ни трябва да има стратегия за привличане на значителни инвестиции в индустрии, свързани с нисковъглеродния преход, които максимално да оползотворят активите и потенциала на засегнатите сектори.

Политиките на декарбонизация ще имат много отчетлив ефект върху българската индустрия, в частност върху енергоемките отрасли, които може да бъдат както поставени под регулативен натиск посредством новото законодателство. Това предполага да се извършат задълбочени секторни оценки на въздействието до 2030 г., в съответствие с новите цели, за да се установи какво е постижимо през следващото десетилетие в съответните сектори.

В този контекст КНСБ приветства създаването на гъвкав набор от правила за държавната помощ, които да бъдат свързани с инвестициите за постигането на целите на Зелената сделка. Настояваме да се представи цялостна концепция, с оглед на постигането на синергичен ефект между различните източници и инструменти, както и да се прецени съотношението грантово-заемно финансиране и да се набележат мерки за привличне на частни инвестиции.

КНСБ счита, че с по-бързи темпове трябва да продължи работата по разработването на проекти за нова интегрирана енергийна архитектура на градската среда, включваща нискоемисионни инсталации за отопление и електропроизводство за домакинствата и публичните сгради. Убедени сме, че развитието на ВЕИ по проекти, изпълнявани от енергийни кооперативи с цел насърчаване на възобновяемите енергийни източници, ще допринесе за  насърчаване на предприемачеството в тази област.

КНСБ счита, че трябва да продължат усилията за разработване на модели за изграждане на индустриални зони, базирани на нисковъглеродни инвестиции.

КНСБ счита, че Институтът за устойчив преход и развитие, трябва да се превърне в звеното, което да свързва науката, бизнеса и работещите за създаване на работещи платформи за ефективна трансформация на научни знания и нови технологии в нови промишлени производства и заетост, съответстваща на нуждите на 21-ви век.

3. ВКЛЮЧВАЩ ПАЗАР НА ТРУДА

Водещ принцип в сферата на образованието е тясното обвързване на резултатите от ученето с изискванията на пазара на труда. Той следва да бъде заложен в Държавните образователни стандарти за всички професии, с цел насочване на доставчиците на образование и обучение към приоритетни и търсени знания, умения и компетентности, особено дигитални. В този контекст КНСБ счита за много важно:

• Разширяване обхвата на обучението чрез работа (дуалната система за образование и обучение), чрез допълване на местата за качествено професионално обучение, съобразно технологичния процес;
• Създаване на високотехнологични центрове за практическо обучение, стажуване и чиракуване на регионален принцип с участието на социалните партньори, или по професионални направления, в т.ч. за равно третиране на МСП.

Наложителна е по-тясна взаимна обвързаност между професионалното и висшето образование с пазара на труда и бъдещите работни места, ускорено преминаване от образование към заетост, включително чрез нови стимули за работодателите и заинтересованите лица да инвестират в обучения, актуализирани учебни програми, насочени към придобиване на практически умения и компетентности у завършващите професионално и висше образование.

План-приемът във ВУЗ трябва да отговаря на настоящите и бъдещи потребности от вид квалифицирани кадри на пазара на труда, като периодично се актуализират учебните програми съобразно нуждите на бизнеса и съвременните методи на преподаване.

КНСБ счита, че е неотложно въвеждането и гарантирането на трипартитния  принцип в управлението и контрола на системата за УЦЖ и активно включване на национално представителните социални партньори (работодатели и синдикати), за повишаване на качеството, особено на професионалното образование и обучение и за гарантиране на обвързването с потребностите на пазара на труда.

За целта е назряла необходимостта от въвеждане на Секторни фондове за квалификация и преквалификация, приоритетно ориентирани към перспективни за икономиката ни сектори, особено в тези, с висока добавена стойност – с разписан механизъм за отчисление на процент от годишната печалба или от Фонд „Работна заплата” на всяко предприятие, за което работодателите да ползват данъчни облекчения.

Други три съвременни инструмента за учене през целия живот трябва да намерят възможно най-бърза реализация:

• Утвърждаване на ваучерната система за финансиране на професионално обучение и ключови компетенции на заети, самонаети и безработни лица по апробираната процедура, с ясно разписани права и отговорности на всички страни;
• Въвеждане на индивидуални кредитни карти за ППО (формално или неформално, редовно или задочно), покриващи включително средствата за учебни материали, пътни и др. разходи при нискодоходните лица с ниска квалификация;
• Откриване на индивидуални сметки за обучение на лица с по-висока квалификация, по които да се акумулират ресурси (финансови средства, учебни часове и др.) от страна на различни източници – държава, работодател, заето лице, за обучение и кариерно развитие по специално разработен и законодателно уреден механизъм.

Приоритетна важност придобива и създаването на стройна система за валидиране и/или продължаващо обучение на работното място на възрастни, което подпомага възстановяване, разширяване и признаване на умения, преквалифициране и надграждане на компетентности за настойничество, кариерно развитие и утвърждаване на концепцията за достойния труд. Необходимо е извършването на детайлен анализ на съществуващата система за професионално обучение и прецизиране на съществуващия режим за лицензиране на центрове за професионално обучение (ЦПО), за да се допускат до пазара само доставчици на качествени образователни услуги

За ограничаване на равнището на безработица са необходими разнообразни мерки на пазара на труда, гъвкави подходи и отразяване на спецификата на отделните региони и характеристики на работната сила. Те трябва да генерират икономически растеж чрез повишаване на заетостта, доходите и социалното включванe, като приоритет на националното финансиране бъдат целевите групи на младежи до 29 г. възраст, безработните над 50 г. и регионалните програми за райони с висок процент на безработица. Нова квалификация и преквалификация на заети лица над 50-годишна възраст ще допринесе за удължаване на трудовия им живот и за повишаване на заетостта.

Модернизирането на АЗ трябва да се насочи към предоставяне на нов вид комплексни индивидуални услуги за улесняване на преходите, чрез активиране на услугите по консултиране, ориентиране и информиране – на безработни и заети лица и на работодатели, чрез замяна на конвенционалните услуги с нови услуги по улесняване, упътване и насочване, ръководство, наставничество при управление кариерата на лицата.

Създаването на „зелени” и „бели” работни места ще осигури допълнителни възможности за устойчива заетост в екологични дейности, обществени услуги, домакински, социални и дългосрочни грижи, в областта на спа- и уелнес- услугите, за които в България съществуват достатъчно налични природни и добре подготвени човешки ресурси, както и търсене.

В сферата на пазара на труда КНСБ подчертава необходимостта от стабилна и управляема политика за законната миграция и ограничаването на нерегламентираните миграционни потоци. Настояваме за приемането на Национална стратегия по миграция, както и разработване на Национална програма за привличане в Република България на лица с български произход, граждани на трети държави;

Част от Националното тристранно споразумение (юли 2020 г.) е предвидената мярка за аутсорсване на регистрацията на лицата с български произход в целево създаден от социалните партньори бипартитен орган, с цел информираност, превенция на дискриминация и експлоатация, както и защита на правата им.

КНСБ настоява за предприемане на мерки за запазване на баланса на българския пазар на труда между местни и чужди работници, като наемането на чужденци в различни сектори на икономиката не става за сметка на свободна работна сила на национално ниво.

С цел осигуряване на защита на заетите зад граница български граждани и повишаване на информираността им (дългосрочни мигранти, сезонно заети, командировани работници, трансгранични работници и др.) КНСБ настоява за разширяване на мрежата от Служби по трудови и социални въпроси към посолствата в държавите членки на ЕС.

4. СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ – ОБЩОПРИЕТИ СТАНДАРТИ И ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ СОЛИДАРНИ СИСТЕМИ

КНСБ е силно привързана към тезата, че разходите за социални политики и мерки са инвестиция в икономическото развитие и бъдещето на нациите. Амбицията на Европа да изгради един общовалиден стабилен и гарантиращ правата на всички Европейски стълб на социалните права на гражданите е  инструментът, за прилагането на който КНСБ е категорично решена не само да съдейства, но и да е с водещи инициативи по най-критичните за България социални показатели.

Успоредно с планираните реформи в системите на социално осигуряване и социално подпомагане, разходите за социална защита трябва да достигнат ниво от поне 20% от БВП, което би ни позиционирало сред водещите страни в Източна Европа.

Таблица 3: Разходи за социална защита – в % от БВП

Източник: ЕВРОСТАТ

Тази цел е осъществима при ежегодно нарастване на социалните разходи с между 2,3 и 4 млрд. лв. при номинален ръст на БВП с по 6-7 млрд. лв.

Таблица 4: Динамика на БВП и социалните разходите като дял от БВП за периода 2020 – 2025 г. (прогнози)

Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ

Очакванията са БВП към 2025 г. да нарасне с 31 млрд. лв. повече спрямо 2020 г. От тях 12,2 млрд. лв. е необходимо да бъдат заделени допълнително за социални разходи (без здравеопазване), за да достигнем заложената стойност на преразпределяне от поне 20% от БВП през бюджета за това перо. Това означава среден прираст от около 2,5 млрд. лв. на година, което е напълно постижимо с оглед прогнозите на МФ за ръста на БВП. Този макроикономически сценарий е реалистичен и напълно изпълним на база прогнозните стойности на номиналния БВП за следващите години.

Таблица 5: Разходи във функция „Здравеопазване“ и функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ за периода 2020 – 2025 г. (предложение на КНСБ)

Източник: Изчисления на ИССИ на КНСБ

• Таблица 5 представя нашето предложение в детайли как да бъдат разпределени тези средства по функциите на социалното осигуряване и здравеопазването. Предлагаме увеличение на средствата за функция „Здравеопазване“ в бюджета с по 500 млн. лв. на година. Общата сума за целия период, която е необходима допълнително, е в размер на 2 млрд. лв.
• Предлагаме увеличение на средствата във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ със същите суми, които бяха записани в Таблица 4 и изведени от прогнозите за макроикономическото развитие. Този ръст ще позволи отделянето на по-голямата част от средствата за перо „Пенсии“, където предвиждаме ръст всяка следваща година, средно с около 2 млрд. лв. Сумата от 30 млрд. лв. в края на периода ще позволи на страната ни да постигне 20% преразпределяне от БВП към разходи за социално осигуряване, подпомагане и грижи.
• Предвиждаме общ ръст на разходите за социални помощи и обезщетение от 1,9 млрд. лв. към края на периода спрямо началото (4 млрд. лв. през 2020 г. спрямо 5,9 млрд. лв. през 2025 г.).
• Предвиждаме над два пъти ръст (233%) на разходите за програми, дейности и служби по социално осигуряване, подпомагане и заетост (от 1,2 млрд. лв. през 2020 г. до 2,8 млрд. лв. през 2025 г.).
• По този начин, общата сума на разходите за двете функции ще бъде в размер на 38,7 млрд. лв. в края на периода, което ще позволи минаването на границата от 25% от БВП на страната ни (25,8% от БВП).

Битката за създаване на повече работни места и удължаване на трудовия живот е без алтернатива за българския пазар на труда. Тя обаче би се обезсмислила, ако в условията на нарастваща гъвкавост и динамични промени на връзките и отношенията в труда не се обвързва с реципрочно повишаване на сигурността и разнообразяване на нейните форми и методи.

• Необходимо е чувствително да се подобри адекватността на обезщетенията за безработица, както на средното, така и на минималното такова. В рамките на посочения ръст на средствата по функции, месечният размер на средното обезщетение за безработица трябва да нарасне и като сума, и като съотношение спрямо СОД, а именно – 60% от размера на СОД. Точно затова, предлагаме средното дневно обезщетение за безработица да нарасне от 26 лв. на ден на 70 лв. на ден (от 573 лв. месечно на 1 477 лв. месечно в края на периода). Това представлява ръст от 257% за период от 4 години. За тази цел, ще бъдат необходими общо средства в размер на ок. 1 млрд. лв. допълнително за периода до 2025 г.
• Аналогичен подход предлагаме и за нарастването на минималното обезщетение за безработица до 2025 г. То трябва да нарасне от 264 лв., колкото е в момента на месец (12 лв. на ден), до сума, която да е равна на 60% от установената минимална работна заплата за страната. Това означава, че към 2025 г. размерът на минималното обезщетение за безработица трябва да бъде – 743 лв. на месец (35 лв. на ден). Разходът за тази политика трябва да нарасне от 66,5 млн. лв. до 188 млн. лв. до края на периода (общ прираст за целия период – 127 млн. лв.).
• Подобен ръст трябва да претърпят и разходите за обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 г. възраст, което за да запази сегашното съотношение към МРЗ за страната, но към предлаганите от КНСБ нива, следва да бъде почти удвоено като размер – от 380 лв. да стане 730 лв., а разходът за него да нарасне съответно от 230 млн. лв. в настоящата година до 400 млн.лв. през 2025 г. Така общите разходи трябва да нараснат със 170 млн. лв. до края на периода.
• Събирайки необходимите допълнително средства за ръст на обезщетенията за безработица и ръст на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г., ще са необходими допълнително 1,3 млрд. лв. Припомняме, че допълнителните средства за целия период по функция „Социални помощи и обезщетения“, е в размер на 2,3 млрд. лв.

Периодът на извънредното положение и извънредната пандемична обстановка много ясно очертаха необходимостта от:

• Укрепване приходите на Фонд „Безработица“ на ДОО, разширяване функциите му в преходите от безработица към заетост и обратно;
• Постоянно осъвременяване на минималния и максималния размер на обезщетението за безработица;
• Регламентиране обезщетения за безработни младежи след образование и до „първа заетост“, както и за принудително заетите в т.н. неизгодни форми;
• Въвеждане режим на частична (икономическа) безработица.

Ролята на пенсионната система за благосъстоянието на нацията и за намаляването на бедността издигат в ранг на приоритет – нейното ресурсно обезпечаване и дългосрочната ѝ жизнеспособност да изпълнява предназначението си. Увеличението на средствата за фонд „Пенсии“, ще позволи провеждането на значителна политика за ръст на пенсиите на хората.

Таблица 6: Предложение за ръст на средната пенсия за периода 2020 – 2025 г.

Източник: ИССИ на КНСБ

• Предлагаме годишен темп на прираст на средната пенсия в размер на 15%. Според нас, този темп е напълно постижим с оглед на параметрите, които бяха представени до момента. По този начин ще се позволи умерено покачване и на съотношението между размера на средната пенсия и размера на нетната средна работна заплата (39,4% към 2020 г. при очаквано съотношение 44,8% към 2025 г.).

За по-нататъшното модернизиране на законодателството и повишаване адекватността на пенсионната защита КНСБ ще продължи  да работи амбициозно в контекста на Европейския процес и в изпълнение на ЕССП и ще се бори за:

• Повишаване дела на пенсиите в БВП, подобряване баланса приходи/разходи в ДОО и укрепване финансите на фондовете, основно „безработица“ и „болест и майчинство“;
• Ежегоден ръст на основните параметри на приходите и разходите на ДОО;
• Отмяна на нормативно установения „таван“ на пенсиите, определени от осигурителните доходи на лицата от 2000 г. и до момента на придобиване на права;
• По-нататъшно модернизиране на медицинската експертиза;
• Договаряне на МОД по икономически дейности и групи професии, обвързване с договаряне като минимални работни заплати в съответните ИД;
• Наблюдение на т.н. „фаза на изплащане на пенсиите“ от ДЗПО, с цел предприемане на евентуални корекции, според ефекта, в т.ч. обвързване правата от двата стълба.

Здравето на една нация, освен основна човешка ценност, е и залог за икономически просперитет и благоденствие на обществото. В този смисъл грижата за функционирането на общодостъпна и ефикасна здравна система е инвестиция в икономическото и социално развитие.

КНСБ намира за спешно необходими стъпки за подобряване на здравния статус на населението и оптимизиране на здравната система в следните насоки:

• Осъвременяване на Здравната стратегия от независими експерти и обществени кръгове, освободени от тесни лобистки интереси;
• Прилагане на Националната здравна карта като инструмент за прогнозиране, разпределение и ефективно използване на здравните ресурси;
• Ликвидиране на търговската логика на изграждане и практики в здравната система; налагане на „нонпрофит“ статус на участниците в процеса;
• Гаранции за качество на медицинските услуги и равнопоставеност, своевременност и безопасност за пациентите;
• Реформиране на извънболничната помощ и изграждане на ефективна спешна помощ;
• Създаване на система на „защитени здравни заведения”;
• Ликвидиране неправомерните доплащания от пациентите, ясни регламенти за допълнителни услуги и избор на лекар или медицински екип;
• Прилагане на адекватни механизми за оценка и възнаграждение на труда, повишаване на специализацията и квалификацията на професионалистите;
• Държавно финансиране на мерките и средствата по повод Covid 19;
• Осигуряване на качествена защита при работа в условията на Covid 19.

Законодателството, практиките и методологията в социалното подпомагане и социалните услуги, макар и неотдавна сериозно осъвременени, се нуждаят от допълнително преосмисляне и модернизиране. КНСБ настоява за:

• Повишаване дела на социалните трансфери към политиките на подкрепа;
• Кодифициране на програмите и мерките, с цел комплексен подход при подкрепата на всички уязвими групи и модернизиране на критериите за преценка на състоянието и достъп до права;
• Прилагане на модерни минимални стандарти, които да заменят ГМД при съобразяване с Европейския инструмент за минимален доход;
• Въвеждане на ваучерна система за услуги, в т.ч. услуги в бита;
• Разработване на нормативна уредба за т. нар. „дългосрочна грижа”.

От специална защита се нуждаят децата, майките и майчинството. Благосъстоянието на децата е резултат от множество комплексни условия, фактори, политики и мерки. Благосъстоянието на семействата и взаимоотношенията в тях са решаващи в това отношение, но  обществената среда също има определена роля. КНСБ подкрепя мерки за:

• Прилагане на специализирани здравни, социални и пр. грижи за предотвратяване изоставянето на дете (деца) с или без увреждания;
• Строги правила за функциониране на системите за възпитание и обучение на деца, целеви подход към децата от ромски произход;
• Повишаване обхвата на децата, които се нуждаят от специализирани грижи, създаване на условия, близки до семейните;
• Уеднаквяване на обучението и финансовия стандарт за всички приемни родители при професионалната и при доброволната приемна грижа;
• Подобряване финансирането на центровете за деца, развитие на детската и ученическа извънучилищна дейност;
• Изработване на национална концепция за преодоляване на еднодетния семеен модел, засилване стимулите за младите семейства с две деца;
• Постоянно актуализиране размера на обезщетенията и помощите за отглеждане на деца, в т.ч. възнагражденията на приемните семейства.

5. СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ, КОЛЕКТИВНО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА

Очакваме от правителството усилия и действия за утвърждаване, задълбочаване и разширяване на националния тристранен диалог, усъвършенстване и развитие на правната му рамка, обогатяване на формите и предметния кръг от въпроси, както и въвеждане на нов механизъм и правна уредба за установяване на представителността на синдикалните и работодателски организации.

Очакваме логистична подкрепа от страна на държавата на секторния (отраслов и браншов) диалог, вкл. обсъждане и приемане на Закон за браншовите организации, както и опростяване на процедурите и окрупняване на представителството на работодателските организации в НСТС, респ. в секторните съвети. Дейността на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество трябва да се изпълни със съдържание предвид  предизвикателствата на Ковид-19, Зелена сделка, Индустрия 4.0.

Настояваме за създаване на Секторен съвет за сътрудничество за държавната администрация към Министерски съвет – постоянно действащ орган (подобен на НСТС), с цел регулиране на общовалидни въпроси за структурите на държавната администрация и подобряване на взаимодействието и сътрудничеството на синдикатите със Съвета за административна реформа.

Важно е за нас приемането на закон за ратификация на Конвенция 154 на МОТ за насърчаване на колективното трудово договаряне и Конвенция 151 относно защита правото на организиране и реда за определяне на условията при постъпване на държавна служба и транспонирането им в националното законодателство. В съответствие с чл.2а КТ очакваме насърчаване на колективното договаряне и противодействие на антисиндикалните практики, в т.ч. законодателство с норми за защита и санкции.

Считаме, че трябва да бъде подкрепено и насърчено участието на национално представителните синдикални и работодателски организации в Европейския социален диалог (междусекторен и секторен), с цел засилване влиянието им върху разработването и приемането на европейските политики и подобряване на българското представителство на европейско равнище. Подкрепа очакваме и за транснационалния диалог в системите на МНК, които имат поделения в България.

По отношение защита на правата искаме гарантиране на правото на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации и упражняването му по места, а деянията, насочени срещу правото на сдружаване и упражняване на синдикални права, да бъдат криминализирани.

Настояваме за адекватни законодателни мерки, вкл. ратифициране на Конвенция №190 на МОТ относно насилието и тормоза на работното място. Следва да се предприемат и конкретни законодателни стъпки, гарантиращи, че работодателите/компаниите имат отговорно поведение и спазват човешките, трудовите, социалните и синдикалните права на работниците, като в същото време изискват това и от обвързаните с тях фирми по веригата на доставките. В тази връзка, въвеждането на мониторинг на фирмите относно задължението им за зачитане на човешките права и съответните санкции при неспазването им, би имало съществен принос.

КНСБ иска също гарантиране на правото на работниците и служителите да получат незабавно заработеното от тях трудово възнаграждение, след като са предоставили изискуемия от тях труд на работодателя, чрез промени в действащия чл.245 КТ.

Задължително трябва да се уредят чрез съответните норми в Закона за държавния служител: правото на колективно договаряне на държавните служители; правото на информиране и консултиране на държавните служители; правото на представително облекло на работещите по трудови договори в държавни администрации.

Искрено се  надяваме, че българските политици са на висотата на времето, в което живеем, ще проявят мъдрост и отговорност, като се съобразят с нашите послания. Те са формулирани на базата на принципни виждания, програмни документи, експертни становища и анализи, но отразяват възгледите и исканията на стотици хиляди наши членове и хора на наемния труд, страданията и болките на българските граждани.