В категории:Икономика

Работа, работа, работа… но за достойни доходи

Идеята за обща европейска минимална заплата е нормална, ако Европейският съюз е проект, чиято цел е интеграцията на всички нива, в това число относно доходите. Смелостта на новата Европейска комисия да изведе пред скоби проблемът с ниските нива на минимално заплащане заслужава поздравления, но механизмът как това да се случи трябва внимателно да бъде обсъден и прецизиран, особено за държави с голямо неравенство и бедност като България. Мнението на Любослав Костов от Институт за синдикални и социални изследвания към КНСБ.

Снимка: Pixabay.com

Напоследък се заговори много по темата за обща европейска минимална заплата. Бързам да уточня, че не става въпрос за една и съща заплата навсякъде, а за определянето на общ механизъм (методология) по който да се изчислява минималното равнище на заплащане във всяка страна-членка на ЕС. Не случайно ЕК нарича този процес „справедливо ниво на минимално заплащането“. А кое ниво е справедливо? Ако отговорим на този въпрос, то ще можем да отговорим и на всички останали въпроси от типа: Колко ще бъде минималната заплата? Как ще се определя? Отговаря ли на производителността на труда и други.

Вече повече от месец различни журналисти, експерти, представители на бизнеса и на неолиберални неправителствени организации се упражняват върху темата и ни обясняват колко вредно ще е това за ЕС като цяло. Всъщност, ако приемем, че ЕС е общ интеграционен проект, чиято крайна цел е парична и фискална интеграция, то тази стъпка изглежда съвсем нормална. Друг е въпросът, че по темата за фискалната интеграция на ЕС, ще трябва да се упражняваме поне още 100 години. Въпреки това, няма как да не отчетем смелостта на новата Европейска комисия да изведе пред скоби проблемът с ниските нива на минимално заплащане в ЕС.

В България, където нивото на минималната работна заплата е най-ниско в ЕС, а голяма част от хората работят за доходи около МРЗ, този въпрос е от още по-съществено значение.

Окуражаващ е фактът, че най-накрая беше признато на толкова високо ниво, че в ЕС има процес на разминаване по отношение на нивата на заплатите, а не на реалната конвергенция. Документът на ЕК, който беше представен на 14.01.2020 г. за съгласуване със социалните партньори, започва с темата за неравенството в доходите, която е основният акцент. Освен това, позоваването на данъчната система като възможен фискален инструмент за борба с неравенствата и ниските заплати е истински шамар върху настоящата фискална политика на страната ни, която твърди, че бедността и неравенствата не могат да се преборят с данъчни реформи.

В крайна сметка, ако четем внимателно документа (а не бързаме да правим коментар на коментара, без да сме чели първоизточника), ще забележи много показателни данни, като например, че един от шестима работници в ЕС получава МРЗ. Има и друго, ЕК определя минималните нива на заплащане като: тези, които са по-малки от 2/3 от националната средна заплата.  За нашите реалности това означава, че ако получавате доход по-нисък от 800 лв., то вие според ЕК сте в неравностойно положение и вашия труд се определя като минимален, нископлатен и в никакъв случай достоен.

В документа на ЕК също така е поет ангажимент за ускоряване напредъка към постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), включително прекратяване на бедността във всичките ѝ форми навсякъде (SDG 1), насърчаване на икономически растеж, пълна и продуктивна заетост и достойна работа за всички (SDG 8) и намаляване на неравенството в и между държавите (SDG 10). Преориентирането на европейския семестър пък, ще спомогне за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР). Какво не харесваме в тези намерения на ЕК, че побързахме да критикуваме? На този етап обаче, все още не е ясно какъв ще бъде инструмента (директива или нещо друго) с който ще се цели въвеждането на този общ механизъм за определяне на минималните равнища на заплащане.

В крайна сметка, директивата, било тя рамкова или не, трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на МРЗ в голяма част от новите страни членки (България – 286 евро, Румъния – 319 евро, Литва и Латвия – 380 евро, Унгария – 444 евро, Хърватия – 463 евро, Чехия – 477 евро, Словакия – 480 евро, Естония – 500 евро и Полша – 503 евро) . В този смисъл, не би трябвало да произтичат никакви задължения, за страна членка, чиито нива на МРЗ отговарят на въведените принципи и правила и надхвърлят т.нар. „cost of living”. Следователно, директивата ще бъде насочена към страни с относително ниски нива на МРЗ, каквато е България (предимно страни от ЦИЕ), като в същото време няма да засегне по никакъв начин страни с високи равнища на МРЗ, като скандинавските държави например.

Как да мерим минималната работа заплата?

Много експерти побързаха да отхвърлят тази идея, но нека погледнем по-прагматично на нещата и да видим кой е най-подходящият механизъм за изчисление.

Според мен, конкретно за България, методологията за определяне на МРЗ като цел 60% от медианата, не би била подходяща. Това е така, защото медианата в България се изчислява през 4 години и е много трудно статистически да се правят необходимите актуализации. Освен това, математически медианата е по-ниска величина от средната аритметична (в България медианата е ок. 30% по-ниска спрямо СРЗ за страната).

В този смисъл, по-приемливият вариант за цел, конкретно за българската конюнктура, би бил 60% от средната работна заплата за страната. По подходящо е тези съотношения да бъдат адресирани към нетните стойности и на МРЗ и на СРЗ, защото реално те отразяват покупателната способност на потребителите.

Като аргумент в тази посока, трябва да се посочи наличието на Европейска социална харта (ревизиран вариант от 1996 г.) на Съвета на Европа. Република България е ратифицирала ЕСХ (р) на 29.03.2000 г., която е в сила от 01.08.2000 г. В чл. 4 на ЕСХ (р) е записано: „Paragraph 1: Wages must guarantee a decent standard of living to all workers. The net minimum wage must amount to at least 60% of the net national average wage.“.

В този смисъл, вземайки предвид препоръката на Съвета на Европа, а именно достигане на нетно изражение на МРЗ равно на 60% от стойността на нетната средна работна заплата, е необходимо България да ратифицира целия чл. 4 от ЕСХ (р), който изцяло е посветен на равнището на заплащане на работниците и служителите. Не знам защо този факт умишлено се премълчава от всички, които се изказват по тази тема.

Вземайки предвид всички особености на българската икономика, ако МРЗ запази същия темп на прираст през следващите години, както до този момент, то нейната нетна стойност би достигнала не повече от 48 – 50% от нетната средна работна заплата през следващите няколко години. Към момента това съотношение МРЗ/СРЗ е 44%.

Като следващо действие, заедно с особеностите в изчислението, е необходимо да се предприемат стъпки за изискване на Препоръка на Съвета за възходяща конвергенция на заплатите, защото ситуацията във всяка страна е различна, което е предпоставка за противоречиво тълкуване на директивата. В този смисъл, тази препоръка би имала допълващ характер към конкретна статистическа цел.

Определяне на “cost of living” или „заплата за издръжка на живота“

След като се изяснят особености по отношение на крайната цел, то МРЗ трябва да нараства всяка година на базата на т.нар. „household cost of living”, като двете величини се приведат в конкретно съотношение помежду си. За тази цел е необходима предварително изработена потребителска кошница със съответните тегла, като тези тегла да се изработват в по-широки интервали, за да може да се отчетат всички особености на националните култури на отделните страни по отношение на предпочитанията им за потребление. По този начин, едно и също необходимо количество калории на ден, би могло да се постигне с много на брой храни и съотношения между тях. Тази кошница ще бъде общоевропейска и тя ще бъде в основата при изграждането на общата методология за определянето на МРЗ по държави на следващ етап.

Тези интервали и съответните тегла трябва да се договарят от социалните партньори на национално ниво. Това е най-логичния и разумен подход. Това би бил практически най-обективния подход при определянето на кошницата. По този начин европейска рамка за изчисление на “household cost of living” ще бъде обща, но социалните партньори във всяка страна ще имат свободата в рамките на съответните интервали да определят най-подходящата структура на потребителската кошница с оглед особеностите на националната икономика. По този начин, структурата на потребителската кошница за всяка държава ще има свой специфични особености, а в нейната количествена цялост ще представлява ценово изражение на “household cost of living”.

Тук е важно да подчертаем, че потребностите на всяко домакинство нарастват със всеки допълнителен член, но поради икономии от мащаба на потребление, този ръст е непропорционален. Например потребностите от жилищно пространство, електричество, хранителни стоки и т.н. няма да са три пъти по-големи за домакинство от 3-ма членове, отколкото за домакинство само с 1 член. В този смисъл, с помощта на скали за еквивалентност, всеки тип домакинство (едночленно, двучленно и т.н.) да присвоява определена количествена стойност, която да е пропорционална на неговите нужди. Обикновено използваните принципи за определяне на тези стойности са – брой членове на домакинството, възраст на членовете му, пол и т.н.

Съществува широк спектър от скали за еквивалентност, много от които са разгледани и обобщени от Аткинсън[1] (1995) и др. Най-често използваните скали  по света са 3 на брой и включват:

  • Стара скала за еквивалентност на ОИСР. Тази скала определя стойност 1 на първия член на домакинството, стойност 0,7 на всеки допълнителен възрастен член, и стойности 0,5 за всяко дете. Тази скала е наричана още „Оксфордска скала“ и е въведена от ОИСР още през 1982 г;
  • Модифицирана скала на ОИСР. Това е подобен тип скала, но модифицирана спрямо първоначалния си вариант. Евростат дори я прие в края на 90-те години и започна да я прилага за целите на своята статистика. Тази скала е предложена от Хаагенарс[2] (1994) като предложените стойности са малко по-различни – 1 : 0,5 : 0,3;
  • Square root scale: Последните публикации на ОИСР (2008, 2011, 2012) сравняват неравенството в доходите и бедността в различните страни като използват тази скала, която разделя доходите на домакинството на корен квадратен спрямо броя на съответното домакинството. Например, според този подход, домакинство от четири души се нуждае от два пъти по-голям доход от домакинство, съставено от един човек.

Използвайки размера на домакинството като детерминанта, скалата на еквивалентност може да бъде изразена чрез „еластичност на еквивалентността“, т.е. силата, с която потребителските нужди се променят с размера на домакинството. Тази еластичност може да варира от 0 до 1. Колкото по-малка е стойността на тази еластичност, толкова по-големи са икономиите от мащаба в потреблението.

На следващо място, трябва се определи каква част от “household cost of living” трябва да бъде покрита от нетния размер на МРЗ. В този смисъл, тук трябва да се придържаме към Конвенция 131 (3a) на МОТ, която гласи:

„Елементите, които трябва да се вземат предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата, доколкото е възможно и подходящо във връзка с националните практики и условия, включват:

а) нуждите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото ниво на заплатите в страната, разходите за живот, обезщетенията за социално осигуряване и относителният жизнен стандарт на други социални групи;

Необходимо е да се вземат предвид всички тези неща, които са описани в 3а, когато се предлагат конкретни методи на изчисление на МРЗ.  В този смисъл, целта трябва да бъде или нетен размер на МРЗ по-голям от единица спрямо размера на „cost of living” на един член на домакинство (nMW > 1; if 1 = 100% of CoL) или нетен размер на МРЗ равен на 50% от стойността на “household cost of living” на домакинство. В крайна сметка, натрупаният досега методически и практически опит показва, че:

  • „cost of living” е обективно необходимата за даден вид домакинство (средностатистическо или типово) сума от средства, изключваща появата на тежки рискови ситуации в издръжката на живот;
  • “living wage” е работната заплата, която осигурява тези средства, в зависимост от броя на работещите и членовете на семейството на издръжка („cost of living” може да се осигурява и от друг вид доходи);

Първото понятие е свързано с потреблението, а второто с труда и неговото възмездяване – от тук възниква и въпросът кой труд (като количество и качество) и каква обществена производителност на труда биха гарантирали “living wage” за всички;

Всички предложения трябва да станат част и от специфичните за всяка страна препоръки в рамките на Европейския семестър. Те трябва да бъдат количествено измерени и статистически отчетени в CSR и съответно ако няма необходимото подобрение по тях, да се прилагат санкции за съответната държава по линия на достъпа до европейски средства. По този начин ангажираността на правителствата ще бъде по-голяма.

След определянето на МРЗ, националните социални партньори също трябва да могат да договарят секторни работни заплати съгласно националните практики. Необходимо е тези секторни минимални работни заплати да надграждат националната МРЗ и да се прилагат за всички – през механизми за разпростиране. В този смисъл, националните правителства трябва да работят за насърчаване на секторния социален диалог, да гарантират неговата ефективност, логистична подкрепа и да подпомагат социалните партньори.

Ако нещата се случат по този начин, то няма нищо лошо в определянето на общ механизъм за минимални нива на заплащане. Видно е, че капиталистическа Европа малко по-малко оттук натам ще върви към социална Европа. България е на последно място по всички социални показатели. Нямаме нито една причина, поради която да отхвърлим подобен дебат. Напротив, ние трябва да сме водещи в него и да инициираме постоянно действия към посока постигането на общ механизъм (било то чрез директива или не).

В заключение, пред скоби могат да се изведат следните важни, както за България, така и за целия ЕС неща, които е необходимо да се направят в рамките на предстоящите дебати, а именно:

  • Да се мотивира по подходящ начин необходимостта от подобна директива като се адресират настоящите проблеми на конвергенцията по отношение на минималните заплати в ЕС (до голяма степен ЕК го вече направи с документа си от 14.01.2020 г.);
  • Определяне на реалистична общоевропейска цел за определено ниво на МРЗ в дългосрочен период, която да се следва;
  • Дефиниране на понятието „household cost of living” и предлагане на общ европейски подход за измерване на неговата стойност;
  • Мотивирано привеждане на МРЗ в конкретно съотношение спрямо „household cost of living”, стъпвайки върху наличната институционална рамка и икономическа литература;
  • Достигане на цел от 60% покритие с КТД, но без ангажиране с конкретен времеви период (например темп на прираст – 5% на година). ЕК признава в своя анализ, че колективното договаряне е ключа в този дебат и е необходимо то да бъде стимулиране и да му се осигури още по-голяма автономност;
  • Накрая, тези показатели трябва да станат част и от специфичните за всяка страна препоръки в рамките на Европейския семестър.

В крайна сметка, общата европейска минимална заплата в целия ЕС би засегнала повечето държави със законоустановен минимум, тъй като те са склонни да имат по-голям сегмент на нископлатена заетост. Посоката на това влияние трябва да се оцени предварително. Вярвам, че колективното договаряне носи повече гъвкавост и възможности, неслучайно в КНСБ работим заедно със социалните партньори вече няколко години за механизъм за договаряне на минимална работна заплата в България. Досега стойността беше определяна административно, а много често мотивите за покачването или замразяването са изцяло политически (в зависимост от това дали е година на избори или не), а не икономически и социални, както трябва да бъде по принцип.


[1] Atkinson, A.B., L. Rainwater and T. M. Smeeding (1995), Income Distribution in OECD Countries, OECD Social Policy Studies, No. 18, Paris.
[2] Hagenaars, A., K. de Vos and M.A. Zaidi (1994), Poverty Statistics in the Late 1980s: Research Based on Micro-data, Office for Official Publications of the European Communities. Luxembourg.
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар