„Време е за стачки, за да знаят следващите управляващи, че трябва да се съобразяват с българския работник,” заяви икономическият съветник към КТ „Подкрепа” Ваня Григорова в телевизионно интервю, посочвайки логичната според нея реакция спрямо некоректно формулираното решение на НС за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ), взето на 1 февруари.
Синдикатите – както КТ „Подкрепа”, така и КНСБ – приветстваха факта, че макар и в последния си работен ден отиващият си парламент успя да постигне консенсус и да утвърди внесения от БСП и „Възраждане” законопроект за увеличаване на МРЗ. Но критикуват формулировката – прието бе МРЗ да стане точно 50% от средната работна заплата, докато всъщност синдикатите и съответната европейска директива посочват необходимостта МРЗ да е не по-малко от 50% от средната работна заплата. Такова е било и предложението на вносителите на законопроекта, но в пленарната зала е утвърдено друго. А разликата е съществена, тъй като, ако беше приета синдикалната формулировка, това щеше да даде възможност за договаряне в тристранната комисия и на по-високи нива на МРЗ.
Освен това дългото размотаване на депутатите, които няколко пъти вадят от дневния си ред точката за МРЗ и намериха време да я претупат чак в последния ден от функционирането на това НС, лиши най-бедните български граждани от възможността да се възползват от увеличението още през текущата година – и влизането му в сила остава за догодина.
Според Ваня Григорова, която коментира темата в цяла поредица от свои медийни изяви в последните два дни, текстът на законопроекта неизбежно ще трябва да бъде променен, защото влиза в дисоннс с европейската директива. Така че рано или късно условието, че МРЗ трябва да е не по-малко от 50% от средната заплата в страната, все ще стане факт. Проблемът в българските условия обаче е в това, че политическата ни обстановка остава пълна с неизвестни – чакат ни поредни избори, без да е ясно дали те ще излъчат работещи парламент и правителство. И съответно не се знае ще има ли кой да предприеме наложителната корекция по отношение на определянето на МРЗ, нито доколко темата ще е приоритет на следващите депутати и управляващи. А в същото време състоянието на обедняващото ни население не търпи отлагане на жизненоважния въпрос за доходите. При това той е и пряко свързан и с обезлюдяването на България – все повече хора в активна възраст търсят спасение в работа извън страната, а това подкопава икономическата стабилност на България в дългосрочен план. Редно е да се отчита и фактът, че коректното увеличение на МРЗ би принудило работодателите да започнат да увеличават и заплатите на служителите си, получаващи повече от МРЗ. Тоест – това ще се отрази благотворно на повишаването на доходите в най-бедната страна на ЕС като цяло.
Ето защо, както обяснява Григорова, синдикатите обмислят стачни действия – необходимо е работещите хора да покажат решимост и сила в отстояване на достойното заплащане на труда им. „Докато управляващите не усетят силата, винаги ще се опитват да угаждат на тези, които им плащат предизборните кампании,” предупреждава Григорова. И напомня: „Политическият елит винаги е много строг, прилага много сериозна дисциплина спрямо българските граждани, но винаги е много благосклонен към бизнеса, който много често го финансира, за да може и на следващите избори политическият елит на следващите избори да бъде избран и да бъде представен добре в НС и МС”.
За момента обаче дори и стачката не е решение – понеже няма парламент и редовно правителство, а служебното винаги ще си измива ръцете, че не е упълномощено за се произнася за МРЗ, коментира още Григорова. Така че и този най-съществен въпрос – за оцеляването на обедняващите български граждани в условията на връхлетелите ни тежки кризи, се оказва заложник на политическата мъгла около въпроса кога ще имаме редовно, отговорно и ефективно правителство.
