България регистрира нови 189 смъртни случаи от Ковид-19 в понеделник, 23 ноември, като вече над 40% от направените тестове се оказаха положителни. Печалната статистика отбеляза нов пик на разпространение на вируса, а увеличаващият се ежедневно брой на хора, нуждаещи се от хоспитализация, изправи здравната система пред колапс.
На фона на това развитие, министърът на здравеопазването обяви нови мерки, които да ограничат катастрофалното нарастване на броя заразени. Те включват преустановяването на присъствените занятия в университети, училища, детски градини и ясли, затварянето на заведенията за хранене, кафенетата и нехранителните магазини и молове и др. Пресконференцията на министъра беше мигновено последвана от редица заявки за протести, обявени за сряда сутрин. Към момента на писане на тази статия, хиляди вече са отбелязали намерението си да се включат в протестите, а интернет пространството изобилства с призиви срещу мерките. Основният аргумент срещу затварянето е, че вече мнозинството от българите били преболедували коронавируса, така че локдаун няма да помогне на здравната система – невярно твърдение, част от изобилстващите конспирации по повод пандемията.
Какафонията заглуши поредните призиви на медицински организации за спешни мерки срещу разпространението на вируса. „Ако сега не се приемат предложенията на министъра, това означава, че приемаме медиците точно като жертвени агнета,“ заяви председателят на Българския лекарски съюз. Така тази сутрин осъмнахме с ново разделение: тези, които подкрепят затварянето на държавата, срещу тези, които са против. Решението остава в ръцете на Министерски съвет. Каквото и да е то, едно е сигурно: бездействието на държавата вече струва животите на хиляди.
Ескалиращата здравна криза изисква спешни мерки по затваряне, които да ограничат броя заразени, за да се намали претоварването на системата. По този начин здравната система ще може да издържи на прииждащите потоци болни и да им осигури адекватна медицинска помощ и хоспитализиране, вместо те да умират на стълбите на болниците. Намаленият брой болни ще даде и глътка въздух на медицинските работници, които са претоварени и продължават да се разболяват масово – включително някои от тях и за втори път. На трето място, затварянето на обществените пространства ще намали броя заболели работници в други сектори на първа линия като учители и сервитьори, което ще намали драстичните нива на смъртност от Covid-19 в тези сектори. Затварянето работи.
От друга страна, реакциите на мнозина се коренят в страха от липсата на доходи с настъпването на зимата. В пресконференцията на министъра не бяха очертани никакви социални мерки, които да облекчат положението на всички, които остават без доходи. На практика предлаганото затваряне би се отразило катастрофално на мнозина, сред които учители, работници в заведения за хранене и кафенета, работници в хотели, магазини, промишлени сектори, произвеждащи нехранителни стоки, неформални работници и др. Много хора вече бяха принудени да използват годишните си отпуски или да напуснат работа още през април, когато бяха въведени строги мерки – част от тях принудени да се грижат за децата си вкъщи.
„Мазнинката“, за която говори Борисов, отдавна се е стопила – а множеството от българи никога не са я имали. Още преди кризата близо 40% от българите не можеха да си позволят достатъчно отопление на жилищата през студените месеци, а преди дни ново проучване установи, че над две трети от българите нямат необходимите средства за издръжка на живота. От години е ясно, че около 70% от българите нямат никакви спестявания. Мнозина са притиснати от кредити и сметки или заплашени от запор или дори изземване на имущество. А когато говорим за имущество е важно да отбележим, че далеч не всички имат такова – хиляди са бездомни, а почти половината българи живеят в пренаселени домове, което прави изолирането им невъзможно. На фона на тези данни е цинично да се надяваме, че обществото ще посрещне новите мерки с овации: огромна част от хората са принудени да се противопоставят на мерките, защото затварянето за тях означава студ, глад и смърт.
Причина за така създалото се противопоставяне е властващият през последните 30 години неолиберализъм. Хроничната липса на инвестиции в здравеопазването обезкърви системата, а въвеждането на пазарни принципи в нейното управление доведоха до създаване на много частни болници, движени единствено от мотива за печалба – и които в условията на пандемия не се свенят да обслужват ексклузивно своите богати клиенти. Държавната здравна система, доколкото е останала, поема огромната част от тежките случаи, а поне 300 000 души нямат достъп до почти никаква здравна помощ, защото не са осигурени. Държавните инвестиции обаче смело текат към силовите сектори дори в моменти на криза – включително и на цената на лишаване от детски помощи. След като миналата година правителството задели почти 3 милиарда лева за военни изтребители, тази година стана ясно, че нов милиард ще отиде за закупуването на два военни кораба.
Междувременно всички останали сме оставени да се оправяме кой както може. Медиите и институциите възпроизвеждат тази идея като естествена – всички гласове за социална и екологична справедливост, доколкото ги има, са маргинални и обикновено посрещани с мантрата за липса на средства – което разбира се не се отнася до случаите, в които трябва да спасяваме банки и да купуваме лимузини за властта. В тази обстановка всяка стъпка на правителството към подпомагане на който и да е сектор се представя като жест, който лишава останалите – например затварянето на държавата с цел физическото спасяване на лекари, медицински работници и учители беше посрещнато с цунами от коментари, обвиняващи ги в съучастие с правителството в новопоявили се конспирации. Свръхиндивидуализирането на обществото ни превърна във врагове, а помощта от държавата – в по-немислима от смъртта.
Нещо повече – след месеци на публични протести, подкрепени от мнозинството българи, всяко действие на властта е изгубило отдавна всяка легитимност и не се разпознава като нужно. Затова допринася и постоянното, понякога ежечасно сменяне на инструкциите към населението. Но преди всичко, никой не вярва на правителството, защото то ни лъже в последните 30 години. Изобилието от конспирации, които търсят „джендъри“ в конвенции за защита от насилие, човекоядци в стратегии за бъдещите поколения и чипове във ваксини и тестове са продукт на общество, което е прецаквано от държавата по всевъзможни начини. Никой не вярва на правителството, защото, между другото, в преходни и заключителни разпоредби, в бележки под линия и в завоалирани съобщения то води политика, която единствено обезпечава добруването на бизнеса за сметка на всички останали.
Когато в сряда хиляди се обявят срещу мерките за затваряне, те ще се противопоставят на най-важното и крайно забавено усилие за спасяването на хиляди или дори десетки хиляди животи. Ако правителството ги послуша, то ще бъде директно отговорно за колапса на здравната система и всички загубени животи. Протестиращите обаче ще са прави за едно: затваряне без държавна подкрепа също е равно на смърт. За съжаление, болното ни общество произвежда и болни решения. Реалностите на кризата обаче сочат към едно единствено възможно решение, което да ни предпази от масова смърт: пълно затваряне, съпътствано от силни социални мерки, които да осигурят препитанието на всички, които нямат стабилен доход и подходящи домашни условия за живот.
About The Author
