В България съществуват многобройни държавни институции, които се занимават с подкрепа за бизнеса. Водещата у нас идеология гласи, че „бизнесът създава работните места“ и поради тази причина е важно да го гледаме като писано яйце, да намаляваме неговата „административна тежест“, да му предлагаме най-ниските данъци в Европейския съюз и други облекчения, да коригираме Кодекса на труда, така че да направим условията на труд „по-гъвкави“, освобождаването на работници по-лесно, а задълженията за безопасност или различни видове отчетност – минимални.
На този фон, който напълно отговаря на общия политически консенсус сред ръководствата на почти всички водещи партии, все пак в България съществува една институция, която би трябвало да се занимава със защита на работещите. Тя е отговорна за спазването на трудовите права на милионите работници и служители, които не са имали щастието да станат „предприемачи“, въпреки уроците по „предприемачество“ в училищата. Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) е натоварена с нелеката задача да бъде онази почти единствена институционална опора на работещите, която съблюдава трудовото законодателство в тяхна полза.
Оказва се обаче, както при много други системи у нас, че тази също е „пробита“ в полза на по-силната страна – работодателите. Не става дума само за ограничения капацитет за проверки и ниското заплащане, а за нещо повече – откритото ангажиране на водещ служител в ГИТ с интереса на работодателите, за сметка на работниците.
Николай Стоянов е главен юрисконсулт на Инспекцията по труда. Той е човекът, който би трябвало най-добре в цялата агенция да познава детайлите в трудовото законодателство и неговите специфики, правилата и защитите, а също така и съдебната практика. Последната дори е обобщил в своята първа книга – „Прекратяване на трудовия договор без предизвестие“. Стоянов се подвизава не само на хартия, но и онлайн – в интернет страницата с култовото име Uvolni.me (Има начин!). Сайтът е на главния юрисконсулт на ГИТ, той го е създал и той публикува материали в него.
В разгара на кризата, предизвикана заради пандемията от COVID-19, в която стотици хиляди българи загубиха работата и доходите си, главният юрисконсулт на Инспекцията по труда не може да се оплаче от същата съдба. Но не защото е затрупан от работа в полза на уволнени и пострадали работници. Напротив – Стоянов използва момента, за да предаде на техните работодатели детайлните си познания върху трудовото законодателство и всички възможни механизми за освобождаване на работници, които да издържат в съда. Успоредно с възнаграждението, което получава от Инспекция по труда, главният юрисконсулт на единствената институция у нас, която би следвало да брани онези, които имат далеч по-скромни възможности да се защитят, прави точно обратното – съветва силната страна как по-безпроблемно да ощети по-слабите.
Семинарът
На 15 май Николай Стоянов е един от двамата лектори в онлайн семинар, който носи заглавието „Трудови правоотношения след извънредното положение“. Участието в него струва на всеки клиент 80 лева, а за началото му се явяват около 20 потребители. Без никакви скрупули, Стоянов се рекламира като главен юрисконсулт на „Инспекцията по труда“. И ако на Uvolni.me човек все пак би могъл да попадне и на съвети към работниците, то отвъд по-общо формулираното заглавие на семинара, описанието на неговата насоченост не оставя никакви съмнения в чия полза ще бъдат „съветите“ тук:
– Закрила при уволнение – какви действия следва да предприеме работодателят, за да преодолее закрилата, с която се ползва работникът?
– Кои са „подводните камъни“ при уволнения по чл. 328 от КТ?
– Как се връчва заповед за прекратяване на трудовия договор?
– Възможности и ред за намаляване на трудовото възнаграждение и др.
Няколко дни преди датата на семинара, най-скандалната част от неговото описание мистериозно изчезва от интернет пространството (все още е възможно да бъде открита кешираната му версия (pdf, 1.17MB)). Въпреки редакцията в описанието, а вероятно донякъде и в първоначално предвиденото съдържание – по-късно в самия семинар, платилите таксата за участие имат достатъчна възможност да се насладят на презентация с над 100 слайда, изпълнени с примери и съвети от страна на Стоянов как да бъдат преодолявани закрили на работниците, как да бъдат пропускани подводните камъни при уволнения и какви специфични възможности бизнесът да уволнява работници дава законът, така че съдът да не може да ги спаси.
Не, че има нужда човек да се чуди кого ли ще съветва Стоянов – самата такса от 80 лева е достатъчно доказателство, освен ако някой не си представя, че пострадал и застрашен работник ще може да извади такава сума в настоящото си положение за онлайн лекция.
В началото Стоянов, поставил гордо логото на „Инспекцията по труда“ върху своята презентация, не пропуска да рекламира сайта си – Uvolni.me. Разкрива и темата на следващата си книга – „Дисциплинарното уволнение“. Цитира различни казуси на работници, които са обжалвали работодателски действия в съда и на тази база дава съвети за всички конкретни документи, които са необходими – например – за доказване на съкращаване на щата, така че уволнен работник поради това основание да не може да спечели дело в съда.
„Анализирал съм съдебната практика за вас. Извадил съм тези шест точки, които може да си принтирате и да ги предприемете“, откровен е Стоянов към своите зрители, платили за да научат повече за подводните камъни при уволнения и за начините за преодоляване на защити на работниците.
„Съкращавайте щата преди издаването на заповедта за прекратяване на договора!“, съветва главният юрисконсулт на Инспекцията по труда, току-виж някой работодател допуснал тази глупава грешка.
Но Стоянов има и далеч по-полезни съвети – например как да съкратим щата, като „аутсорснем“ дадена дейност към външна фирма. „Няма законова пречка работодателят да възложи трудовите функции на външна фирма и да извърши съкращаване на щата. Работодателят може да възложи определена дейност на външна фирма – аутсорсинг. Приключване на определена спомагателна дейност (счетоводство, складиране, транспорт и други) води до отпадане на необходимостта от персонал за извършването ѝ“, съветва юрисконсултът.
По този начин, например, преди няколко години са освободени набързо част от операторите във вече фалиралата телевизия BiT. Дейността по заснемането на предавания и репортажи – основна и фундаментална за една телевизия дейност – е изнесена към „външна“ фирма, а щатът – съкратен. На това основание операторите са освободени, но малко по-късно част от тях са назначени към новата фирма, която ще извършва работата.
Операторите в BiT едва ли са присъствали на платени онлайн лекции, за да се запознаят с такива схеми и как работят. Но не сме сигурни дали същото важи за новите собственици, завлекли десетки хора със заплати и приключили телевизията няколко месеца по-късно.
Случайно или не, по-късно в своята онлайн лекция, когато дава примери за съкращаване на служители на база намаляване на обема на работа, Николай Стоянов, без да споменава медията, цитира именно случай на освободен оператор поради обстоятелството, че „е отпаднала необходимостта да се заснемат на място новини, тъй като съответният работодател е сключил договор за обмен с друга медия, която да им ги предоставя“.
Създателят на Uvolni.me има и други полезни съвети за по-лесно уволнение. Така например той обяснява подробно на своите зрители казуса с половинката щатна бройка. По същество това означава преминаване към непълно работно време, съответно към по-малко заплащане. Стоянов обяснява, че работодателят има право да предложи половин щатна бройка на работник, от когото желае да се освободи, той да откаже да го приеме и на това основание шефът му да го уволни законно.
Юрисконсултът на ГИТ има какво да каже и за т.нар. „подбор“ – когато при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може „в интерес на производството или службата“ да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които „имат по-висока квалификация и работят по-добре“.
„Това е много интересно!“, възкликва Стоянов, когато стига до т.нар. „критерии за оценка“ по време на въпросния подбор. И обяснява, че самият работодател определя тези критерии за оценка, а съдът не може да отмени заповед за съкращаване на щата, защото работодателят е сложил определени критерии, а не други вместо тях. „Това е много важно. Работодателят определя критериите и той решава на какви критерии каква тежест да поставя. Съдът може да проверява само качествата на работника спрямо тези критерии – отговоря ли обективно оценката на работодателя за това какви качества притежава работникът, съобразно критериите, които самият работодател е определил!“, разяснява Николай Стоянов. И добавя, че „срещу всеки критерий може да се постави тежест от самия работодател“, което е „изцяло субективно право на работодателя“. Съдът проверява само спазването от работодателя на тази методика, която сам той е определил, повтаря юрисконсултът на Инспекцията, която трябва да проверява работодателите и дали те уволняват правомерно работниците, или се възползват от вратички в закона.
Някъде тук Стоянов все пак се сеща да посъветва и работниците, които са си платили 80 лева в разгара на кризата, за да гледат лекцията му. „После в съда работникът не може да доказва, че е имал по-висока квалификация с документи, които не са били в досието му. Ако е пропуснал да ги предостави на работодателя… ако сте от страната на работника – докажете ги с представянето на съответните документи“. Но не пропуска да отдели слайд и за ценната за собственици на предприятия информация относно доказването на квалификацията, а именно – работодателят не е длъжен да изисква документи, а може да се съобрази само с онова, което работникът се е сетил да приложи в своето досие преди да си мисли, че ще му се наложи да се защитава от съкращаване.
Стоянов признава, че са го „сърбели пръстите да включи“ и други съвети относно заобикаляне извършването на подбор – например, ако даден работодател преназначи останалите служители на други длъжности и съкрати само човека, от който иска да се отърве. А относно критерия „ниво на извършена работа“ подчертава, че работодателят може да докаже ниско ниво на свършена работа и със „свидетелски показания“ – например, че на съответния работник „са му правени забележки“. Полезно!
Рамо и от омбудсмана
Главният юрисконсулт на ГИТ води втората част на онлайн лекциите. Първата е поета от началника на отдел „Социална политика, образование и здравеопазване“ към Омбудсмана на Република България Теодора Дичева, която (какво съвпадение!) е работила повече от 10 години като директор на правната дирекция в ИА „Главна инспекция по труда“. Отново висш юридически кадър на държавната институция, която всички очакваме да защитава по-слабата страна в трудово-правните отношения – работника.
Дичева се спира на промените в трудовото законодателство по време на извънредното положение и неговото продължение – извънредната обстановка. Как да се прилагат последователно, в комбинация, извънредно дадени възможности на работодателите, така че работникът да премине на половин ден и съответно на половин заплата. Така едностранно наложените промени няма нужда да се съгласуват със синдикалните организации и представителите на работниците и служителите. И това вече се прилага в компании, които не само не пострадаха от пандемичната ситуация, но и увеличиха оборотите си.
Юристката на служба при омбудсмана обръща внимание на възможността да се използва пълният платен отпуск на работника принудително, без негово съгласие. Особено интересна е частта от презентацията, в която г-жа Дичева посочва пропуск в мярката 60/40, който дава възможност в определени случаи работодателят да намалява дължимата сума на служителя, спрямо възнаграждението, което му е давал, през януари 2019 г. Този пропуск ще бъде поправен в последния вариант на ПМС 55, но досега юристи като служителя на омбудсмана са съветвали работодатели как да орежат трудовите възнаграждения в кризата безпрепятствено.
„В отпуск и без заплащане“
Според отговорите на двете институции – Главната инспекция по труда и Омбудсмана – техните служители Николай Стоянов и Теодора Дичева не са извършили нарушение на вътрешните правилници на службите си, най-малкото защото в деня на семинара са били в отпуск. В отговорите на въпросите, изпратени от „Барикада“, има някои разлики, но като цяло личи координация.
Така например, както според ГИТ, така и според Омбудсмана, двамата лектори в спорния семинар са си пуснали отпуск за деня на неговото провеждане. Оказва се също така, според становищата на двете институции, Стоянов и Дичева не са получили никакво заплащане за участието си.
Само някой да е посмял да каже, че държавата пречи на бизнеса – оказва се, че двама нейни служители жертват един ден от отпуска си, още кой знае колко време за подготовка на десетки слайдове, изследване на законодателство и съдебна практика, а след това и водене на онлайн семинар в продължение на часове, като срещу целия този труд в полза на българския бизнес двамата не са получили дори и една стотинка! Остава и да повярваме…
„ИА „Главна инспекция по труда“ има твърда политика за нетолериране на всякакви действия, уронващи доброто име и престижа на администрацията. По всяка получена информация за подобно поведение се извършва проверка“, заявяват от ГИТ за „Барикада“.
В отговора на въпроса имат ли забрана служителите или юристи на Агенцията да дават частни консултации на работодатели (срещу заплащане) как да уволняват работници безпрепятствено, от пресцентъра на институцията отговорят, че „консултирането и информирането както на работодателите, така и на работещите, е част от служебните задължения на служителите от ИА ГИТ“.
„Съгласно разпоредбите на Устройствения правилник на ИА ГИТ, Агенцията осъществява дейността си, като дава сведения и технически съвети на работодателите и на работниците и служителите за най-ефективните методи за спазване на трудовото законодателство, на законодателството, регламентиращо здравословните и безопасни условия на труд, и на други нормативни актове, контролът на които е възложен на Агенцията със закон“.
Служителите на Инспекцията по труда, независимо от тяхната длъжност, обаче нямат право да дават частни консултации срещу заплащане по какъвто и да е повод, добавят от ИА ГИТ.
И посочват, че има установен ред, по който служители на агенцията могат да участват като лектори, но задължително в отпуск. Все пак от ГИТ уточняват, че „съгласно Етичния кодекс на служителите в ИА „Главна инспекция по труда“, те нямат право да извършват консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете им, издавани при осъществяване на правомощията им по служба“, а за всеки случай на подобно нарушение се търси дисциплинарна отговорност.
Дали в рамките на семинара са консултирани лица, които са заинтересовани от актовете на ГИТ и дали от Николай Стоянов би трябвало да бъде потърсена дисциплинарна отговорност – оставяме на ръководството на ИА ГИТ и на читателите да преценят.
От ГИТ защитават Николай Стоянов, като се аргументират с негови телевизионни участия, в които по думите им той е акцентирал върху „апел към работодателите по време на извънредното положение да ползват основания, които не ощетяват правата на работниците и служителите“. И добавят, че „за всяко установено нарушение на нормите за етично поведение се предприемат конкретни мерки както за неговото преустановяване, така и за недопускане на други подобни случаи.
В резултат на запитването на „Барикада“ е стартирала проверка по случая, която засега е довела до временно спиране на сайта Uvolni.me, става ясно още от отговора на ГИТ.
„Във връзка с подадената информация по конкретния случай вече е започнала проверка. До момента е установено, че уебинарът е организиран от платформата https://znamkak.com/. Николай Стоянов е участвал в обучението като гост лектор. В деня на провеждането му е използвал платен годишен отпуск. Събраната до този момент информация сочи, че при участието си Николай Стоянов е представил информация за публичнодостъпна съдебна практика, свързана с прекратяване на трудов договор с предизвестие от страна на работодателя, което ще бъде тема на следваща книга. Николай Стоянов заявява, че не е получил възнаграждение за участието си, което ще бъде проследено от ИА ГИТ. До изясняване на случая ИА ГИТ е препоръчала на Николай Стоянов да преустанови дейността на сайта Уволни.ме, което той вече е направил.“
Проверка е извършена и от Омбудсмана, като са изискани обяснения от Теодора Дичева, посочват в отговора си от институцията, наскоро оглавена с пълен мандат от Диана Ковачева.
„Г-жа Дичева е участвала в уебинар на 15.05.2020 г. в качеството си на експерт по трудово право, а не като служител в администрацията на омбудсмана. Според изложената позиция от г-жа Дичева, тя не се е представяла като служител на администрацията на омбудсмана, нито организаторът е направил това при започване на уебинара. Поетият ангажимент е само като на специалист по трудово право“, посочват от администрацията на обществения защитник.
Подобно на ИА ГИТ те изтъкват, че Дичева е била в отпуск в деня на семинара, както и че участието ѝ „не е било обвързано със заплащане за нея от страна на организатора“.
„Предметът на представената презентация, според обясненията на г-жа Дичева, са действащи разпоредби от Закона за извънредното положение и Кодекса на труда. Презентацията е имала за цел да насочи към най-правилното прилагане на трудовото законодателство с цел гарантиране правата и законните интереси на страните по трудово правоотношение. Тези права би следвало да са най-добре защитени, когато работодателите, длъжностните лица и работниците и служителите познават и спазват нормите на трудовото законодателство.“
И добавят, че по време на своята лекция Теодора Дичева „в нито един момент не е предоставяла съвети към работодатели как да намират „вратички в законите“, както и че при участието си е взела предвид Кодекса за поведение на служителите в администрацията на омбудсмана на Република България“.
About The Author
