Как се вписват хората с увреждания и техните борби от последните години в неолибералната парадигма за „продуктивността на труда“ като единствен измерител за „смислен“ човешки живот? Очевидно е, че винаги ще има хора с увреждания, които не могат да работят, а понякога и техните близки няма да могат да бъдат „компесаторно продуктивни“. Ако единственият механизъм за „включване“ в обществото е трудът, то нима е възможно всички хора с увреждания да бъдат „интегрирани“ спрямо разбиранията на неолибералната система, в която сме убедени да вярваме и принудени да живеем?
Отговорите на тези и други въпроси търси изследването „Живот с увреждане в ‘трудовата утопия’: образи на продуктивизма“, изготвено от изследователката доц. Ина Димитрова и издадено от Колектив за обществени интервенции (КОИ).
Книгата беше представена на 25 септември в Националния студентски дом в София от авторката, Галина Гончарова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“), Стоян Ставру (Българска академия на науките) и Ваня Григорова („Солидарна България“).
Димитрова, Гончарова и Ставру са членове и на научен екип, работил върху изследване на живота живота с увреждане, използвано и в представената книга. За теренното проучване към изследването са проведени десетки интервюта с хора с увреждания, техните близки, професионални гледачи, експерти, академични фигури и други.
Авторката представи изследването си в няколко щрихи, като основен акцент бяха ефектите на неолибералните повели за продуктивност върху политиките за интеграция на хората с увреждания. Основни механизми за разгръщане на идеологията за включване са пазара на труда и „социалното предприемачество“. Авторката сподели опасения, че възприемането на неолибералните мантри би довело до повече изключване и разделения между хората с увреждане по линията „продуктивен“ – „паразит“.
Свързан проблем са ефектите, които определянето на хората с увреждане от нетрудоспособни нейни бенефициенти като трудоспособни ще има върху все по-свиващата се социалната държава: запращането на хора дори с тежки увреждане да се оправят както могат на пазара на труда, ще доведе до допълнително орязване на социалните харчове, точно в синхрон с неолибералната идеология на „всеки сам за себе си“.
След Димитрова думата взе Галина Гончарова, която премести фокуса върху споменатия проект, в който Димитрова е участвала и от който е извлякла част от емпиричните данни за публикацията на КОИ. Гончарова представи палитра от на истории на респонденти, описващи трудностите на интеграцията в една по дефиниция изключваща неолиберална парадигма.
Стоян Ставру окачестви изследването на Димитрова като „радикално“, защото то оголва идеологията на продуктивизма и всичките ѝ противоречия. Една от неговите препоръки беше да третираме продуктивизма с ирония, защото той е „карикатура“ на включването на хора с увреждания, която не трябва да бъде вземана насериозно.
Той постави под въпрос набиращите популярност социални предприятия, питайки реторически кой всъщност печели от тях и не превръщат ли хората с увреждания в още един канал за извличане на стойност? Също така, през примера на майка на дете с по-леки увреждания, която настоява за повече пазар на частни грижи и услуги, Гончарова постави въпроса за условията за възможност на социалните предприятия: тези с най-тежките увреждания винаги ще имат нужда от извънпазарна подкрепа.
Ваня Григорова сподели щрихи от опита си в тристранния съвет и съприкосновения с майките на деца с увреждания, чиито протести през 2018 и 2019 всъщност дадоха непосредствения повод на авторката да се занимае критично с продуктивизма. Григорова посочи границите на идеологията на част от майките, доказвайки с примери как те понякога съвпадат с идеологията на свободния пазар.
Участниците се съгласиха върху основната теза на авторката, че е необходимо да проблематизираме и историзираме идеята, че трудът е най-важния човешки принос в културния, морален и политически живот на съвременните индустриализирани общества. Същевременно стана дума и за това, че не трябва да се изключва необходимостта от борби за справедливост по отношение на заплащането, от повече сигурност на работното място, повече права за работещите и т.н.
Димитрова бе категорична, че прекомерният фокус върху продуктивността и полезността като критерии за човешка ценност и добър живот, както и като водещ фактор, чрез който оценяваме нивото на социална интеграция или степента на уважение към хората с увреждания, може да донесе повече вреда, отколкото полза.
Критиката на продуктивизма, обаче в никакъв случай не означава връщане към старите форми на институционализация и зависимост. За Димитрова полезна посока отвъд продуктивизма и предхождащите го модели на затваряне и изолиране на хората с увреждания дават практиките, разработени в рамките на вдъхновения от марксизма социален модел на уврежданията и на движението за независим живот.
Презентациите завършиха с оживена дискусия с публиката, като сред включилите се с коментари бяха влиятелния български социолог на увреждането доц. Божидар Ивков от Българска академия на науките и професора по история на философията от Софийски университет Стилиян Йотов.
Още снимки:
About The Author
