Те ще обвиняват Джеймс Коми и ръководеното от него ФБР. Те ще обвиняват пречките за гласуване и расизма. Те ще обвиняват поддръжниците на Бърни Сандърс и женомразството. Те ще обвиняват независимите кандидати. Те ще обвиняват корпоративните медии, че са му предоставили платформа, социалните мрежи, защото са мегафон, и WikiLeaks, защото са извадили на показ мръсното пране.
Това обаче оставя настрана факторът, който носи най-голяма отговорност за кошмара, в който се оказахме: неолиберализма. Този светоглед – напълно въплътен от Хилъри Клинтън и нейната машина – не може да се сравнява с екстремизма стил Тръмп. Решението да бъдат изправени един срещу друг подпечата съдбата ни. Ако не научим нищо друго, то може ли поне да се поучим от тази грешка?
Ето какво е нужно да разберем: огромно количество хора страдат. Заради неолибералните политики на дерегулация, приватизация, бюджетни икономии и корпоративна търговия, техният жизнен стандарт рязко спада. Те губят работата си. Те губят пенсиите си. Голяма част от мрежата за сигурност, която правеше подобни загуби по-малко страшни, вече не съществува. Те виждат бъдеще за децата си, което е още по-лошо от несигурното им настояще.
В същото време те са свидетели на възхода на класата „Давос”**. Това е хипер-свързана мрежа от банкови и техно милиардери, избрани лидери, които се чувстват страшно уютно в тази компания и нейните интереси, и холивудски знаменитости, благодарение на които цялото това нещо изглежда непоносимо бляскаво. Успехът е парти, на което те не са поканени. Те знаят в сърцата си, че това нарастващо богатство и власт е някак директно свързано с нарастващите им дългове и безсилие. За тези хора, които виждат сигурността и статуса като свое рождено право – което означава предимно бели хора – тези загуби са непоносими.
Доналд Тръмп се обръща директно към тази болка. Кампанията за излизане на Великобритания от ЕС се обръщаше директно към тази болка. Същото правят и всички набиращи сила крайно-десни партии в Европа. Те ѝ отговарят с носталгичен национализъм и гняв към отдалечените икономически бюрокрации – било то Вашингтон, търговски споразумения като НАФТА, Световната търговска организация или Брюксел. И разбира се те предлагат отговор като удрят по имигрантите и цветнокожите, хулят мюсюлманите и унижават жените. Елитарният неолиберализъм няма какво да предложи за успокояване на тази болка, защото неолиберализмът отприщи класата „Давос”. Хора като Хилъри и Бил Клинтън са черешката на тортата на партито „Давос”. Всъщност те са негови домакини.
Посланието на Тръмп бе „всичко е ужасно”. Клинтън му отговаряше с „всичко е наред”. Само че всичко не е наред – даже е много далеч от това.
Неофашистките реакции на ширещата се несигурност и неравенство няма да изчезнат. Но както знаем от 30-те години на миналия век, за битката с фашизма е нужно истинско ляво. Голяма част от подкрепящите Тръмп можеха да бъдат привлечени, ако имаше истински дневен ред, включващ темата за преразпределението. Дневен ред, който да се изправи срещу класата на милиардерите с нещо повече от реторика и да използва парите за прилагане на един зелен „Нов курс”. Подобен план би могъл да създаде приливна вълна от добре платени, организирани в профсъюзи работни места; да донесе крайно необходимите ресурси и възможности за малцинствените общности; да настоява замърсяващите бизнеси да платят за това работниците да бъдат преквалифицирани и напълно включени в това бъдеще.
Така биха могли да се оформят политики, борещи се едновременно с институционализирания расизъм, с икономическото неравенство и с климатичните промени. Така ще може да се противопоставим на лошите търговски сделки и полицейското насилие и да почитаме наследниците на туземното население като оригиналните защитници на земята, водата и въздуха.
Хората имат право да са гневни. Един силен, всеобхватен ляв дневен ред може да насочи този гняв където му е мястото, докато се бори за цялостни решения, които ще обединят това разпокъсано общество.
Подобна коалиция е възможна. В Канада ние започнахме да се обединяваме под инициативата „Манифест за отскок”, който вече е подкрепен от над 220 организации – от Greenpeace Canada до Black Lives Matter Toronto, както и някои от най-големите работнически синдикати.
Невероятната кампания на Бърни Сандърс извървя дълъг път към оформянето на подобна коалиция и демонстрира, че съществува апетит за демократичен социализъм. Още от началото обаче тази кампания не успя да се свърже с по-възрастните чернокожи и латино гласоподаватели, които са демографската група, най-силно малтретирана от текущия икономически модел. Този неуспех попречи на кампанията да постигне пълния си потенциал. Тези грешки могат да бъдат поправени и да бъде изградена една смела, трансформираща коалиция.
Това са бъдещите задачи. Демократическата партия трябва да бъде или решаващо отвоювана от про-корпоративните либерали, или да бъде изоставена. Като се почне от Елизабет Уорън и Нина Търнър и се мине през възпитаниците на движението „Окупирай”, които превърнаха кампанията на Сандърс в бум, има повече силни и вдъхновяващи прогресивни лидери, отколкото когато и да било в досегашния ми живот.
Така че нека се отърсим от шока възможно най-бързо и да изградим такова радикално движение, което да дава истински отговор на омразата и страха, представлявани от Тръмп и неговия свят. Нека оставим настрана каквото ни държи разделени и да започнем работа още сега.
* Наоми Клайн е канадска журналистка, автор и активист, известна с нейните политически анализи и критика на корпоративната глобализация. Автор на „Без Лого”(2000), „Огради и прозорци : Битката против новия световен ред”(2002), „Шоковата доктрина: възходът на капитализма на бедствията” (2007), „Това променя всичко: Капитализмът срещу климата” (2014).
**Швейцарски курорт, където се провежда Световният икономически форум
About The Author
