Социологическите проучвания, публикувани в последната седмица преди първия тур на президентските избори, показват почти идентични резултати. Данните сочат, че със сигурност ще има втори тур между кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и издигнатия от БСП ген. Румен Радев. Ако прогнозите за представителите на останалите политически сили се реализират, това вероятно вещае скорошно разместване в структурата на управлението.
Според изследванията на първи тур Цачева ще излезе на първо място, което не е учудващо предвид добре смазаната изборна машина на ГЕРБ, както и разпръскването на потенциалните гласоподаватели на Радев между няколко „леви“ кандидатури. Вторият тур ще е предизвикателство за способността на Цветан Цветанов да мобилизира партийния апарат и клиентела на ГЕРБ по места. На 13-ти Цачева по всяка вероятност може да разчита и на твърдолинейния „десен“ електорат, който ще гласува против кандидата на БСП.
Радев от своя страна ще е избор и за хора извън потенциалните избиратели на БСП, които виждат в тези избори възможност да подкопаят позициите на ГЕРБ в управлението. Генералът се явява и вероятен избор за хората, гледащи благосклонно на мачизма в политическата култура, но в по-сдържан вариант от този, налаган от Бойко Борисов през последните 15 години. Балотажът обаче няма да осигури особено разнообразен избор за гласоподавателите, които не са привлечени нито от генерали, нито от жени-висши партийни активисти. И двете кандидат-президентски двойки са съставени от тези два типа, като разликата е кой е във водещата позиция.
Евентуална загуба на ГЕРБ на тези избори може да маркира началото на края на доминацията на Бойко Борисов в управлението на страната. Не по-малко вероятно обаче е и резултатите от тези избори да станат основа за нова „широка коалиция“ между ГЕРБ, БСП и други партии, показали електорален потенциал.
За кандидати като Красимир Каракачанов, Трайчо Трайков, Ивайло Калфин и Татяна Дончева резултатите от изборите ще са залог за политическото бъдеще на представяните от тях формации. „Наддаването“, към кого да бъдат прехвърлени гласовете за тях на втория тур, вероятно ще включва и договорки за влизане в управлението или за коалиране след евентуални предсрочни парламентарни избори.
Решението на националистическите формации да загърбят клановите си различия изглежда се отплаща, защото кандидатът на „обединените патриоти“ Каракачанов твърдо се нарежда на трето място. Това показва, че националистите имат резервирано място в следващото правителство. Не е ясно обаче какви ще са политическата им физиономия и послания, тъй като формациите явно са се отказали от индивидуалните си характеристики в името на това единство – най-вече по отношение на геополитическите пристрастия. Под въпрос е и дали враждите между главатарите няма отново да избуят и да подкопаят тази коалиция.
За Реформаторския блок резултатът от изборите ще е определящ не само дали ще могат да претендират за участие в управлението и в бъдеще, но и дали формацията ще продължи изобщо да съществува. Едно неубедително представяне на Трайков може би ще е последен пирон в ковчега на тази нестабилна коалиция. Досега съставящите я партии се държаха заедно, защото съзнават, че сами по себе си са ирелевантни – въпреки явната неприязън помежду им, и претенциите на някои отделни партийни лидери, че всъщност са в опозиция.
Вотът в неделя ще показател и за това дали има останал политически потенциал във формации като АБВ и Движение 21. Изненадващо бизнесменът Веселин Марешки събира солидна подкрепа от около 7%, но не е ясно дали мажоритарният вот за него ще може да се превъплъти и в постоянно присъствие в българската политика. Другият кандидат за влизане в политическата класа е телевизионният водещ и самоопределящият се като музикант Слави Трифонов. Той не участва в президентския вот, но провеждащият се паралелно референдум ще покаже какъв е популисткият потенциал на „шоумена“.
Последно, но не и по важност, ще е първото премерване на сили между ДПС и ДОСТ след схизмата между Ахмет Доган и Лютви Местан. То ще е косвено – ДПС подкрепя ненадейно издигнатия от инициативен комитет Пламен Орешарски, а ако съобщенията в някои турски медии са верни, ДОСТ ще се опита да мобилизира българските изселници в Турция в полза на Цецка Цачева. Резултатите от вота ще покажат не само дали групировката ДПС е загубила контрол над част от обичайния си електорат. Тъй като последните сътресения в ДПС бяха с външнополитически характер, в неделя ще се разбере и до каква степен властта на Реджеп Ердоган, открито застъпваща се за Местан, има лостове за пряко влияние в българската политика.
About The Author
