Виетнам се сбогува с президента си

С двудневни траурни церемонии Виетнам се сбогува с президента си Чан Дай Куанг, който почина на 21 септември на 61-годишна възраст от рядък вид рак на кръвта.

Днес е поклонението, което се извършва в Националния погребален дом в Ханой. Край ковчега се изредиха всички ръководители на държавата и на управляващата Виетнамска комунистическа партия начело с генералния секретар Нгуен Фу Чонг.

Обляна в сълзи, своята почит към отишлия си държавен глава отдаде и временно поелата функциите му вицепрезидентка Данг Тхи Нгок Чин. Хиляди граждани също се поклониха пред паметта на Чан Дай Куанг.

„Той посвети целия си живот и даде огромен принос за развитието на националните революционни идеали. Кончината му е огромна загуба за нашата партия, държава и народ“, каза в траурното си слово вицепремиерът Чуонг Хоа Бин.

Утре, на 27 септември, покойният ще бъде погребан с държавни почести в Гробището на героите в своя роден край – разположената на 115 км от Ханой община Ким Шон на провинция Нин Бин.

През тези два дни на национален траур във Виетнам – на 26 и 27 септември, във виетнамското посолство в София е отворена и книга за съболезнования. Тя е на разположение от 10.30 до 12.00 ч. и от 14.30 до 16.30 ч.

Роденият на 12 октомври 1956 г., Чан Дай Куанг завършва Народния полицейски университет и Школата за чужди езици към министерството на външните работи. Той става доктор на юридическите науки и магистър по китайски език. Получава и професорска титла през 2009 г.

Бил е последователно генерален директор на департамента по въпросите на сигурността, зам.-министър на обществената сигурност, а в периода 2011-2016 г. е и министър. По същото време оглавява и Централния комитет по борба с корупцията. Успоредно расте и в партийната кариера, ставайки член на Политбюро на ВКП. През 2016 г. парламентът го избира за президент на Виетнам.

През юли 2017 г. му е диагностицирана рядка форма на рак на кръвта с вирусен произход. Това стана ясно едва след кончината на държавния глава – от изявления на съветника на виетнамското национално управление по здравеопазване Фам Зя Кхай, цитиран от много световни медии. От тези изявления се разбра още, че подобно заболяване никога по-рано не е било регистрирано във Виетнам.

След поставянето на тежката диагноза президентът шест пъти е пътувал до Япония за лечение, но то не дало ефект. Въпреки усилията и на виетнамски, и на чуждестранни лекари, състоянието на Чан Дай Куанг рязко се влошило на 20 септември и той бил откаран по спешност в Централната военна болница в Ханой. Вечерта изпаднал в кома, а на другия ден починал без да идва в съзнание.

Въпреки болестта, президентът до последно изпълнявал служебните си задължения. В края на август направил две официални посещения в други държави, а в средата на септември провел среща със своя индонезийски колега Джоко Видодо.

През ноември миналата година имах шанса като специален пратеник на „Барикада” да отразявам 25-тата годишна среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (известно с английската си абревиатура АРЕС) във виетнамския град Да Нанг. Много дейна роля в организирането и провеждането на форума на тази организация, обединяваща 21 икономики, произвеждащи 60% от световния БВП, имаше именно виетнамският президент.

Едва сега разбирам, че по онова време вече му е била поставена страшната диагноза. Въпреки това впечатленията ми оттогава са за един изключително енергичен и деен човек, много отворен за контакти, интелигентен и последователен в отстояването на виетнамската държавна политика, но и в укрепването на международното сътрудничество.

В крилата фраза във всички кореспонденции от Да Нанг се превърна казаното от виетнамския президент при откриването на форума на АРЕС: „21-ви век ще е азиатско-тихоокеански”. Той огласи тогава и поредица от виетнамски инициативи, които залегнаха след това в заключителната декларация на срещата под надслова „Създаване на нов динамизъм, насърчаване на споделено бъдеще”. Всъщност, отначало никой не очакваше, че изобщо ще има заключителна декларация, защото вече беше станало всеизвестно нежеланието на американския президент Доналд Тръмп да се ангажира с каквито и да е многостранни документи. Но Дай Чан Куанг успя да направи някаква „магия” и да убеди дори Тръмп да приеме общата позиция, насърчаваща именно многостранния диалог и сътрудничество. Може би шефът на Белия дом бе „подкупен” от включването в текста и на клауза срещу „нечестната търговия” – негов любим рефрен.

Виетнамският президент направи и още един важен пробив. Присъстващите на форума наблюдавахме как Дай Чан Куанг лично се зае да създава колкото се може повече неформални възможности за преки контакти между лидерите на Русия и САЩ – Владимир Путин и Доналд Тръмп. Отначало се очакваше, че двамата ще имат официална среща помежду си в Да Нанг, но в крайна сметка протоколът на Белия дом обяви, че това било невъзможно с оглед графика на Тръмп. Стана ясно, че това е политическо решение заради обтегнатите отношения между Москва и Вашингтон.

Именно тогава се включи виетнамският президент и направи така, че Тръмп и Путин все се падаха един до друг при многобройните срещи, концерти, обеди, вечери и т.н. по време на форума, което им даде възможност много пъти да общуват пряко и да установят конструктивен диалог.

Дай Чан Куанг дипломатично приобщи и третия от „големите” – китайския президент Си Дзинпин, който пък точно преди срещата в Да Нанг бе посрещнал Тръмп в Пекин. Веднага след края на форума на АРЕС и Тръмп, и Си Дзинпин в един и същи ден осъществиха и свои официални посещения в Ханой. Там обсъдиха със своя виетнамски колега ключови теми за двустранните отношения, регионалните проблеми и световните дела. Тази двойна мисия също бе достойно изнесена от Дай Чан Куанг с оглед специалните отношения на Виетнам и с Китай, и със САЩ. И особено с оглед на сложната ситуация около териториалните спорове в Южнокитайско (Източно) море, покрай които и трите страни са вплетени в сложни конфигурации.

Питам се какви ли усилия е изисквала от вече болния Дай Чан Куанг  тази мобилизация на дипломатически умения и ходове, които той приложи миналата есен… Виетнам наистина понася огромна загуба с кончината му.