12 дарения в полза на църквата е направила община Стара Загора през последните 10 години. Става дума за имоти, чийто обща данъчна оценка е над 170 000 лв. Данните фигурират в публичния регистър на даренията, който общинската управа поддържа. В него отсъства последният подарък, за който все още няма сключен договор, но е най-апетитен – порутеният ресторант на хълма Аязмото с над 2 декара площ, чиято данъчна оценка е 1.8 млн. лв.
За ресторанта, който бе даден с решение на общинския съвет през януари, се разшумя доста. Част от другите дарения обаче са извършени без дебат. Хората, които са истинските собственици на имотите – данъкоплатците, не са питани. Сделките са в полза на храмове, параклиси или поради прекратяване на съсобственост със старозагорската митрополия. В някои от даренията като страна без ясна причина е вписана не тя, а бившият митрополит Галактион Табаков.
Решенията са вземани в миналия и по-миналия мандат на местната власт. Данни в регистъра за скорошни дарения няма (очевидно предстои да бъде вписан ресторанта на Аязмото). Фактите сочат, че община Стара Загора
развива крупно дарителство именно в полза на митрополията.
Другите ѝ реципиенти са едва трима – по една сделка в полза на МВР, фондация ,,Миньо Балкански и община Мъглиж.
Най-скъпото според данъчната оценка дарение за митрополията е направено през 2013 г. Става дума за предоставена площ от 1607 кв. м в квартал ,,Славейков” за 84 012 лв. В решението на общинския съвет територията е описана като: ,,Урбанизирана, начин на трайно ползване: за исторически паметник, историческо място”. Друго скъпо дарение е извършено през 2010 г. – 1250 кв. м на стойност 55 625 лв. в квартал ,,Самара”. Земята е предоставена с цел построяване на църковен храм. Почти всички решения минават без гласове ,,против” на съветниците.
Последният случай – с бившия ресторант на Аязмото – е повече от интересен. Кметът Живко Тодоров реши да даде обекта на митрополията, макар тя да няма идея какво точно ще прави с него. Самият имот е свързан с болезнени спомени за старозагорци – бил е някога най-престижният местен ресторант, после – приватизиран, занемарен,
откупен с много мъки обратно от общината
през 2013 г. Преди два месеца, без да пита жителите на Стара Загора, Тодоров реши да го прехвърли безвъзмездно на митрополията. Съветът гласува обекта да се даде под условие, че до 10 години ще се превърне в музей на местните митрополити. Повлиян от общественото недоволство, владиката Киприян реши да не приема подаръка, докато неговите подопечени не предоставят идеен проект. Всъщност енигма е защо на Тодоров му щукна, че точно в митрополитски музей следва да се превърне старата сграда. Като мотив се сочи ,,продължаване на делото на Дядо Методий Кусев”, основател на парка. Но почитаният от всички митрополит (роден около 1838 г., починал 1922 г.) е бил в тежки конфликти със Светия Синод във връзка със създаването на парка (отнети са му каноническите права). Дядо Методий е
искал да направи градина за хората,
не за църквата. Отците отдавна са възмездени с други имоти.
Преди няколко дни група граждани написаха писмо до областния управител Гергана Микова с апел да спре решението на общинския съвет за ресторанта. Всъщност целият парк под Аязмото е паметник на културата и със защитен екологичен статут, което прави имотът още по-ценен. ,,За парка няма изработен и действащ подробен устройствен план, който да определя правилата за евентуално строителство. Няма яснота дали изобщо сградата е годна за ползване и съответно за разпореждане с нея. Не се знае и дали Старозагорската митрополия има право да развива музейна дейност. В решението
не са записани както ясни мотиви и основания, така и права и задължения, които да гарантират интереса на дарителя,
т.е. на всички старозагорци като граждани на общината. Всичко това дава основателни съмнения доколко защитен е общественият интерес и доколко правилно и законно е решението на Общински съвет”, се казва в мотивите на гражданите.
Както става ясно, хората в Стара Загора недоволстват не само защото никой не ги пита, макар че те дават властта в ръцете на общинарите и с техните пари общинарите се разпореждат. Те недоволстват и от факта, че
губят възможност за контрол
върху апетитния терен и целия градски парк. Именно общинската и държавната собственост дават възможност за граждански контрол. Премине ли в ръце на бизнесмени, църква или други организации, съответният ресурс престава да е обществен. Радващо е, че все повече българи разбират тази проста истина.
Има събуждане и осъзнаване. Лошата среда понякога в противовес ражда добри новини.
About The Author
