Новото дясно: седмина музиканти и шест манифестанти

В Троян има паметник. Казва се ,,Седмина музиканти и шест манифестанти”. В есето си ,,Социализмът в Троян” бележитият социолог Иван Хаджийски разказва за раждането на лявото движение в родния си град, а именно – чрез честване на Деня труда, когато седмина музиканти и шест манифестанти преминали по калдъръмените улици. Това шествие никак не било празнично, защото половината участници гледали с единия крак да стъпват на тротоара,

та да не вземе някой да помисли, че манифестират наистина.

,,Глупости, не сме с тях, вървим си отделно!…”, трябвало да рекат ,,еднокраките”, в случай, че някой ги попита. През комунизма тази случка е превърната в героика и увековечена с мастит паметник в центъра на града.

Всичко това е в пряка връзка с днешния ден, когато имаме нови бележити музиканти и манифестанти. Те са горе-долу толкова на брой. Новото е, че са представители на срещуположния политически спектър. А и за разлика от скромните някогашни троянци се изживяват като истински герои. Живеят с чувството, че още днес трябва да им се направи паметник.

Сигурно се досетихте, че става дума за т.нар. „Български манифест за Европа“, около който тръгна новото дясно обединение. В него участват ДСБ, ,,Да, България”, БЗНС на Николай Ненчев, ,,Зелените” и ДЕОС.  Там са всички добре познати хора, втръснали с физиономиите си на обществото –  Атанас Атанасов, Светослав Малинов, Радан Кънев, Александър Кьосев, Юлияна Николова, Стоян Михалев, както и ,,по-млади” като Христо Иванов, Трайчо Трайков… Всички те бяха някога седесари, после десебари, протестъри, някои залитнаха към ГЕРБ, ставайки реформатори… Разклониха се в ,,дясна десница” (,,Нова република”) и ляво-либерали (,,Да, България”)… Сега пак се събраха, като манифестанти за Европа… Интересното е, че главите на този умен и красив материал

не могат да родят друго, освен идеологизирани комунистически клишета.

Затова и манифестът им е дежа вю – преди година и половина произведоха друг, който се казваше ,,За Републиката”. Той стана известен като ,,Няма ляво-няма дясно” и единствената му функция бе да забавлява населението. Но в крайна сметка трудно може да очакваме нещо по-различно, защото почти всички ,,европейски манифестанти” (по-възрастните) бяха навремето интелектуален авангард на БКП. И творяха манифести в прослава на СССР.

Другото любопитно е, че новото обединение на 80% повтаря Реформаторския блок. Задача на психиатрите (д-р Михайлов, къде си?) е да установят отде извира искрената им претенция, че предлагат нещо ново. Още по-любопитно е, че подобно на старите троянски манифестанти и сега имаме срамежливци, дефилиращи с единия крак –

партия ,,Зелените”, която хем здраво се е прегърнала с десницата, хем дума не дава да се продума, че е дясна.

Завоят на “Зелените” бе предвидим, откак Иво Прокопиев ги взе на абордаж.

Трябва да се отчете, че горното обединение не е единствено в принципността и последователността си. Също като тях  партия ,,България на гражданите” принципно и последователно надяна нови дрехи – преобразува се в РОД, което ще рече ,,Реформаторско обединение за демокрация” (или нещо подобно) . Абревиатурата РОД е стара, преди години и археологът Николай Овчаров, без да е десен, направи такова сдружение. По-интересното е, че с РОД довчерашната либерална партия ,,България на гражданите” се понапъна да хване модния консервативен вятър.

Добре известно е, че десницата много обича трикове, в това отношение РОД прояви още доста принципност и последователност. Така например преди три дни събра на семинар активистите си в местната власт, а после гръмко пусна прессъобщение: ,,Десни кметове призоваха да няма ново разделение”. Медиите се хванаха на въдицата и осведомиха публиката, че се е провел форум на десните кметове, където било направено мастито горепосочено умозаключение. А всъщност ,,десните кметове” бяха кметове на ,,България на гражданите”, нито един повече. Това си бе чисто партийна сбирка, чийто апел ,,срещу разделението” бе

молба на остатъците от партията на Меглена Кунева към,,манифестантите” – да приберат и тях.

Задават се предсрочни избори и ако все пак Христо Иванов и Атанас Атанасов имат шанс да прескочат 4-процентовата бариера, то за питомниците на Кунева перспективата е нулева. И хигиената, разбира се.

Може би се чудите къде са музикантите, след като стана ясно кои са манифестантите. Как къде – в редакциите си. Целият този марш е активно акомпаниран от няколко медии, ясно е кои.

Единната народна партия (Мария Капон) също манифестира, на манежа е и т.нар. Граждански съвет на Гроздан Караджов. Да не забравяме СДС на Божидар Лукарски, плюс Настимир Ананиев и Антоний Тренчев, които вече не са куневисти, а дефилират отделно чрез ,,Сдружение СЕГА”. Едновременно текат поредните обединения и разделения, които представляват българското дясно. Горкото то!

Манифест ли бе, да го опишеш!

В резултат на всичко това електоратът на тези партии е на път да го покрие изцяло количествено – 6 плюс 7, равно на 13 бюлетини.